„Битката за истината и доверието в държавата продължава“, това казва създателят на сайта „Свръхчовекът“ Георги Ненов при гостуването си в Добрич.Той има своето послание като човек, преживял историята и разказал я чрез киното.
Надеждата, че дори в най-трудните времена има хора, готови да отстояват истината, честността и моралните принципи, е едно от основните послания на филма „Хроники за неудобната истина“, отбелязва Ненов в интервю за радио „Добруджа“. По време на чернобилската трагедия той е бил бебе в количка, разхождано от родителите без страх от радиация. Защото не знаят за нея.
Четири десетилетия по-късно той се връща към този период чрез киното – преживяване, което определя като емоционално и трудно, но и като своя отговорност към обществото.
Въпреки тежестта на спомените и осъзнаването на болката, през която са преминали много хора, създаването на филма му носи надежда. Според него историята показва, че дори в условията на най-голямо потисничество има смели и принципни личности, водени от усещането си за истина и честност.
Георги Ненов определя филма и като нагледен пример за това, какво може да причини една държава на собствените си граждани, независимо от официалното си наименование и заявените политически принципи. Именно затова смята, че обществото има нужда да познава подобни истории и да помни хората, които са имали смелостта да отстояват позициите си.
Според него едно от важните послания е, че думите и политическите заявления нямат стойност, ако не са подкрепени с действия. Доверието се изгражда чрез постъпките, а не чрез обещанията. Това важи както за политиката, така и за всички обществени сфери – образованието, здравеопазването и отношенията между хората.
В интервюто Ненов прави паралел между миналото и съвременната информационна среда. Според него днес истината също е застрашена, но по различен начин. Ако в миналото достъпът до информация е бил ограничаван, сега хората са заливани от огромно количество сведения, твърдения, манипулации и откровени лъжи. Така става все по-трудно да се разграничи достоверната информация от измислиците.
„Това е малко като да влезеш в парфюмериен магазин и да се напръскаш с 15 парфюма. В един момент вече не усещаш нито един от тях и не можеш да прецениш кой какъв е. Това е усещането за медийната среда в момента в България“, коментира той.
Особено силно според него този проблем се проявява в социалните мрежи, където непрекъснато се разпространяват факти, неверни твърдения, изопачени обстоятелства и скрити истини. Тази информационна среда влияе и върху изборите, и върху начина, по който гражданите оценяват политическите фигури.
По думите му българското общество е достигнало до състояние на откровен цинизъм, при което дори появата на стойностен и различен човек в политиката не гарантира, че той ще получи доверието на хората. Наложилото се убеждение, че „всички са маскари“ и че винаги има нещо скрито, затруднява възможността за промяна.
Георги Ненов е убеден, че обществото трябва да даде шанс на хората с принципи, които са открити и честни и не са обвързани със задкулисни зависимости и старите политически структури. Според него е важно в политиката да влизат личности, мотивирани от убежденията си и от желанието да допринесат за развитието на страната, а не от търсенето на политически дивиденти.
Като важен критерий за развитието на България той посочва възстановяването на доверието – както между гражданите, така и между тях и държавните институции. Именно доверието е основата, върху която могат да се изграждат работещи обществени системи и по-сплотено общество.
В разговора е засегната и темата за президентската институция и качествата, които трябва да притежава човекът начело на държавата. Според събеседника президентът трябва да бъде преди всичко обединител на нацията, каквато е и конституционната му роля.
Той иска държавният глава да бъде личност, която носи образованието и обществения принос като свои ценности, и чието поведение го кара да се чувства достойно представен. Президентът трябва да бъде лицето на България пред света и да отстоява принадлежността на страната към европейското семейство, без тя да се оказва в изолация или в неприятна компания от авторитарни и автократични държави.
„Искам да бъде повече човек, отколкото политическа фигура, и някакси да успее на този пост да бъде обединител, а не разединител“, посочва той.
Сред очакванията му към политическото лидерство са повече откритост и човечност, по-малко популизъм, лъжи и скрити договорки. Според него политическите послания, които противопоставят хората и съседните държави, не допринасят за развитието на обществото. Той дава пример с коментар в румънски медии, свързан с Балчик, който определя като показателен за последиците от подобна реторика. По думите му принадлежността към общото европейско пространство трябва да сближава народите, а не да ги разделя.
Въпреки разочарованията от политическата среда той категорично заявява, че няма намерение да се отказва от България. Връщането му в страната е било осъзнат избор, продиктуван от убеждението, че тя е на правилния път и че промяната е възможна.
„Аз съм се върнал в България, за да не се отказвам, защото знам, че сме на прав път като държава. И съм абсолютно убеден, че ако хора като мен се откажат, това би означавало, че обществото ще се откаже“, казва той.
Дори ако избраният от българските граждани държавен глава не отговаря на личните му политически предпочитания, той не приема това като основание да се оттегли от обществения живот. Определя подобен период като възможна трудност по пътя към прогреса.
Най-силната му мотивация остава семейството и желанието детето му да израсне в България, в която само да избере своето бъдеще и да има възможност да се върне. Според него отказът от активна гражданска позиция би бил лош пример за следващото поколение. Същевременно не крие притесненията си за сигурността на семейството си при евентуално засилване на авторитарните тенденции, особено предвид нарастващата му публична разпознаваемост след участието във филма.
Той споделя, че получава много положителни реакции от приятели, познати и хора, с които не се е срещал от години. Мнозина му пишат, че филмът е изключителен и трябва да бъде гледан от българите по целия свят.
Участието му в тази продукция той определя като свой принос към обществото – възможност, четири десетилетия след описаните събития, да бъде глас на една памет, която не бива да бъде забравяна.
.gif)
Надеждата, че дори в най-трудните времена има хора, готови да отстояват истината, честността и моралните принципи, е едно от основните послания на филма „Хроники за неудобната истина“, отбелязва Ненов в интервю за радио „Добруджа“. По време на чернобилската трагедия той е бил бебе в количка, разхождано от родителите без страх от радиация. Защото не знаят за нея.
Четири десетилетия по-късно той се връща към този период чрез киното – преживяване, което определя като емоционално и трудно, но и като своя отговорност към обществото.
Въпреки тежестта на спомените и осъзнаването на болката, през която са преминали много хора, създаването на филма му носи надежда. Според него историята показва, че дори в условията на най-голямо потисничество има смели и принципни личности, водени от усещането си за истина и честност.
Георги Ненов определя филма и като нагледен пример за това, какво може да причини една държава на собствените си граждани, независимо от официалното си наименование и заявените политически принципи. Именно затова смята, че обществото има нужда да познава подобни истории и да помни хората, които са имали смелостта да отстояват позициите си.
Според него едно от важните послания е, че думите и политическите заявления нямат стойност, ако не са подкрепени с действия. Доверието се изгражда чрез постъпките, а не чрез обещанията. Това важи както за политиката, така и за всички обществени сфери – образованието, здравеопазването и отношенията между хората.
В интервюто Ненов прави паралел между миналото и съвременната информационна среда. Според него днес истината също е застрашена, но по различен начин. Ако в миналото достъпът до информация е бил ограничаван, сега хората са заливани от огромно количество сведения, твърдения, манипулации и откровени лъжи. Така става все по-трудно да се разграничи достоверната информация от измислиците.
„Това е малко като да влезеш в парфюмериен магазин и да се напръскаш с 15 парфюма. В един момент вече не усещаш нито един от тях и не можеш да прецениш кой какъв е. Това е усещането за медийната среда в момента в България“, коментира той.
Особено силно според него този проблем се проявява в социалните мрежи, където непрекъснато се разпространяват факти, неверни твърдения, изопачени обстоятелства и скрити истини. Тази информационна среда влияе и върху изборите, и върху начина, по който гражданите оценяват политическите фигури.
По думите му българското общество е достигнало до състояние на откровен цинизъм, при което дори появата на стойностен и различен човек в политиката не гарантира, че той ще получи доверието на хората. Наложилото се убеждение, че „всички са маскари“ и че винаги има нещо скрито, затруднява възможността за промяна.
Георги Ненов е убеден, че обществото трябва да даде шанс на хората с принципи, които са открити и честни и не са обвързани със задкулисни зависимости и старите политически структури. Според него е важно в политиката да влизат личности, мотивирани от убежденията си и от желанието да допринесат за развитието на страната, а не от търсенето на политически дивиденти.
Като важен критерий за развитието на България той посочва възстановяването на доверието – както между гражданите, така и между тях и държавните институции. Именно доверието е основата, върху която могат да се изграждат работещи обществени системи и по-сплотено общество.
В разговора е засегната и темата за президентската институция и качествата, които трябва да притежава човекът начело на държавата. Според събеседника президентът трябва да бъде преди всичко обединител на нацията, каквато е и конституционната му роля.
Той иска държавният глава да бъде личност, която носи образованието и обществения принос като свои ценности, и чието поведение го кара да се чувства достойно представен. Президентът трябва да бъде лицето на България пред света и да отстоява принадлежността на страната към европейското семейство, без тя да се оказва в изолация или в неприятна компания от авторитарни и автократични държави.
„Искам да бъде повече човек, отколкото политическа фигура, и някакси да успее на този пост да бъде обединител, а не разединител“, посочва той.
Сред очакванията му към политическото лидерство са повече откритост и човечност, по-малко популизъм, лъжи и скрити договорки. Според него политическите послания, които противопоставят хората и съседните държави, не допринасят за развитието на обществото. Той дава пример с коментар в румънски медии, свързан с Балчик, който определя като показателен за последиците от подобна реторика. По думите му принадлежността към общото европейско пространство трябва да сближава народите, а не да ги разделя.
Въпреки разочарованията от политическата среда той категорично заявява, че няма намерение да се отказва от България. Връщането му в страната е било осъзнат избор, продиктуван от убеждението, че тя е на правилния път и че промяната е възможна.
„Аз съм се върнал в България, за да не се отказвам, защото знам, че сме на прав път като държава. И съм абсолютно убеден, че ако хора като мен се откажат, това би означавало, че обществото ще се откаже“, казва той.
Дори ако избраният от българските граждани държавен глава не отговаря на личните му политически предпочитания, той не приема това като основание да се оттегли от обществения живот. Определя подобен период като възможна трудност по пътя към прогреса.
Най-силната му мотивация остава семейството и желанието детето му да израсне в България, в която само да избере своето бъдеще и да има възможност да се върне. Според него отказът от активна гражданска позиция би бил лош пример за следващото поколение. Същевременно не крие притесненията си за сигурността на семейството си при евентуално засилване на авторитарните тенденции, особено предвид нарастващата му публична разпознаваемост след участието във филма.
Той споделя, че получава много положителни реакции от приятели, познати и хора, с които не се е срещал от години. Мнозина му пишат, че филмът е изключителен и трябва да бъде гледан от българите по целия свят.
Участието му в тази продукция той определя като свой принос към обществото – възможност, четири десетилетия след описаните събития, да бъде глас на една памет, която не бива да бъде забравяна.
Коментирайте
