Възрастовата дискриминация в България често не се проявява открито, а чрез наглед добронамерено поведение – прекомерна грижа, вземане на решения вместо възрастните хора и ограничаване на възможността им сами да избират как да живеят. Това е сред основните изводи в доклада „Ейджизъм България“, представен по време на кръгла маса на тема „Възрастовата дискриминация (ейджизмът) в България - отговор на местно ниво“ днес в Добрич. Инициативата „Ейджизъм България“ се реализира с финансиране от Европейския съюз и Институт „Отворено общество“. Целта на провежданите кръгли маси е да бъдат идентифицирани основните прояви на възрастова дискриминация и да се набележат конкретни мерки на местно ниво.
„Ейджизмът е тих и не е инвазивен. Точно с прекаленото обгрижване и взимане на решения вместо възрастните хора ние ги лишаваме от правото да избират сами за себе си“, посочи Кристия Иванова, психолог и координатор на проекти в гражданско сдружение „Алцхаймер България“ и ръководител на проекта „Ейджизъм България“.
Според доц. Галина Гончарова, един от авторите на доклада, възрастовата дискриминация в България е безспорно разпознаваема. Изследването обаче търси начин да излезе отвъд простото констатиране на проблема и да покаже по-разнообразните представи за остаряването. „Опитваме се между тези полюси: на крайно позитивните, сантиментални нагласи към остаряването и на пренебрежителното отношение към възрастните хора и да потърсим някаква среда“, обясни Гончарова.
По думите й възрастният човек не трябва да бъде разглеждан единствено през ролята му в семейството – като човек, който се грижи за внуците или подпомага финансово близките си. Той трябва да бъде възприеман и като човек, който има право да избира дали да работи, да пътува, да общува или да осъществява свои лични желания.
Докладът е основан на научен анализ, данни и резултати от фокус групи с участници от различни възрасти, от 18-годишни до хора над 70 години. Сред установените общи нагласи между поколенията са както възприемането на пенсионирането като възможност за повече свободно време, така и представата за него като период на изолация, самота и усещане за изоставеност.
В изследването са откроени и различията в начина, по който хората възприемат възрастните. Доц. Гончарова даде пример от фокус групите с внучка, която следи местоположението на баба си чрез приложение. Тя обаче не използва информацията, за да я контролира, а за да може впоследствие да разговаря с нея за местата, които е посетила, и по този начин да преживява част от тези моменти заедно с нея.
Според нея подобни примери показват, че отношенията между поколенията могат да бъдат изграждани по нестандартни начини, стига възрастните да не бъдат възприемани като хора, които вече „нищо не разбират“ или „нищо не очакват“ от живота.
Участниците в кръглата маса поставиха акцент върху необходимостта от промяна в отношението към остаряването – от възприемането му като период на зависимост и ограничения към признаването на правото на възрастните хора на самостоятелност, избор и пълноценно участие в обществения живот.
„Ейджизмът е тих и не е инвазивен. Точно с прекаленото обгрижване и взимане на решения вместо възрастните хора ние ги лишаваме от правото да избират сами за себе си“, посочи Кристия Иванова, психолог и координатор на проекти в гражданско сдружение „Алцхаймер България“ и ръководител на проекта „Ейджизъм България“.
Според доц. Галина Гончарова, един от авторите на доклада, възрастовата дискриминация в България е безспорно разпознаваема. Изследването обаче търси начин да излезе отвъд простото констатиране на проблема и да покаже по-разнообразните представи за остаряването. „Опитваме се между тези полюси: на крайно позитивните, сантиментални нагласи към остаряването и на пренебрежителното отношение към възрастните хора и да потърсим някаква среда“, обясни Гончарова.
По думите й възрастният човек не трябва да бъде разглеждан единствено през ролята му в семейството – като човек, който се грижи за внуците или подпомага финансово близките си. Той трябва да бъде възприеман и като човек, който има право да избира дали да работи, да пътува, да общува или да осъществява свои лични желания.
Докладът е основан на научен анализ, данни и резултати от фокус групи с участници от различни възрасти, от 18-годишни до хора над 70 години. Сред установените общи нагласи между поколенията са както възприемането на пенсионирането като възможност за повече свободно време, така и представата за него като период на изолация, самота и усещане за изоставеност.
В изследването са откроени и различията в начина, по който хората възприемат възрастните. Доц. Гончарова даде пример от фокус групите с внучка, която следи местоположението на баба си чрез приложение. Тя обаче не използва информацията, за да я контролира, а за да може впоследствие да разговаря с нея за местата, които е посетила, и по този начин да преживява част от тези моменти заедно с нея.
Според нея подобни примери показват, че отношенията между поколенията могат да бъдат изграждани по нестандартни начини, стига възрастните да не бъдат възприемани като хора, които вече „нищо не разбират“ или „нищо не очакват“ от живота.
Участниците в кръглата маса поставиха акцент върху необходимостта от промяна в отношението към остаряването – от възприемането му като период на зависимост и ограничения към признаването на правото на възрастните хора на самостоятелност, избор и пълноценно участие в обществения живот.
Коментирайте
