Драгомил Георгиев: Частният учител е като спешен лекар – тежък и отговорен процес

12.05.2014 г. 11:56:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Драгомил Георгиев: Частният учител е като спешен лекар – тежък и отговорен процес
Драгомил Георгиев е роден е на 20.01.1955 г. в гр. Добрич. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий", специалност „българска филология". Работил е като учител, главен експерт, директор, а сега е учител по български език и литература в ЕГ „Гео Милев", Добрич. Издал е осем книги в областта на литературното обучение, има статии в научни сборници, във в. „Гимназист", „Кандидат-гимназист" и др. Носител на първа квалификационна степен като преподавател. Един от основателите на в. „Антимовски хан".
Защо има нужда от частни уроци?
Това е въпрос на пазар. Щом като се търсят, щом като са потребност, значи ще се предлагат. Коя е причината? Ще отговоря философски. Поради простата причина, че нашето образование доста сериозно започна да изостава. Имаше предмети и учебници, които са написани на много висок, академичен стил. При това положение те са несмилаеми за децата. Към това, има много информация в една система, останала от Възраждането. Третият фактор са самите ученици – през годините понамалиха твърде много ученето. Причината е, че нашето общество не може да отговори на младите хора, каква е мотивацията да се учи. Това е много сериозен въпрос по отношение на морала, на общественото мислене и съзнание.
Изпитите, които провеждаме, са много далеч от европейските изисквания. Опитваме се да прикрием колко сериозни пропуски има в областта на познанието. И се дават все още лесни въпроси. Но с всяка година тестовете и самите изпити стават по-трудни.
Кой може да си позволи частни уроци?
Това е въпрос на решение на семейството. Ако семейството може да си позволи да се вози на джипове, на Мерцедеси и БМВ-та, ако може да поддържа висок стандарт на живот, закономерно е да има възможност да задели и за своето дете. Тук инвестицията наистина е сериозна и става въпрос за бъдещето. Има и конкуренция, колкото и да се опитваме да казваме, че няма. Има я и между учениците, и между учителите. Времето диктува конкуренцията. Но когато дойдат „цедките" на външното оценяване и зрелостните изпити, детето изпитва ужас. То самото осъзнава, че е учило за бележки. Бележкарството все повече се е развило през годините в цял свят. И изведнъж детето разбира, че е до никъде. Започва сериозно форсиране, което вече действа и психически на съзнанието и нещата стават тежки. Като при болен човек – търси се лекар, който спешно да го излекува. В случая това е частният учител. Той пък осъзнава, че трябва да го направи в един кратък период от време. Много уморително, много тежко и най-важното – не чак толкова ефективно. Мозъкът се натоварва и се стига до тежки поражения.
Има ли конфликт на интереси за тези учители, които дават уроци на учениците, на които преподават в училище?
Това е забранено. Абсолютно забранено с наредба, със заповед. Тя от години действа. Нямаш право да работиш с дете, на което ти преподаваш. Така е и коректно. Иначе, ще се получи нещо цинично. Ако има вариант за доразвиване на наученото в час, то трябва да става в извънучебно време. Примерно, в лятната ваканция. Когато си приключил процеса учител-ученик, когато са оформени оценките. Иначе – не.
Кой процес на частен урок е по-успешен – индивидуална или групова практика?
Определено груповите. По простата причина, че винаги самото дете вижда в групата къде се намира и как се справя. Получава се нещо като объркване. Учителят казва това не го знаеш. Вкъщи детето казва, че всичко е усвоило, а на изпита слаб резултат, губи се връзката.
Някога за учителите беше гордост да дават частни уроци, сега имам усещането че се крият?
Не! Не знам да се крият. Ако се крият, значи е въпрос на съмнение. Отиваш, плащаш данъци и е нормално, има го в системата. Никой не те спира. Пък и трупаш точки за допълнително към пенсията, като си плащаш. Защо да се криеш?! Това си учил, това знаеш, това правиш. Това ти е професията. Най-важното е целта. Ти помагаш на едно „болно" дете да се „излекува" . Човешко е и трябва да се направи.
Вярно ли е, че са намалели частните ученици?
Мисля, че е закономерен процес да намаляват частните уроци. Конкуренцията е реална. Първо, в училище имаме възможност да работим в ЗИП или СИП. При тази ситуация нещата се компенсират. Преди тези часове бяха малко, но сега са достатъчно. Другото е, че хората в цяла България силно обедняха. Човек е решен с окъсания бюджет, който има, вместо да се лиши от нещо друго, да лиши детето си от уроци. Стига се до компромисен момент, който после рефлектира пак върху детето. Виждаме и последствията. Въпросът е да има загриженост от семейството, родителите за успеха и за бъдещето.
Забогатява ли се от уроци?
Духовно, да. Материално, не. Който иска, нека да мине на старта. Да усети нервите, натоварването и най-вече отговорността. Все едно имаш задача да направиш една операция на мозъка в кратък период от време – за три-четири месеца, вместо за три-четири години. И наваксваш. Който е готов на такъв риск, на такава отговорност пред родителите, пред детето, роднините и обществото, шапка му свалям!

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика