Драгомил Георгиев: Романът „Под игото“ не е преведен, а съсечен

31.01.2020 г. 16:23:39 ч.
/
Драгомил Георгиев: Романът „Под игото“  не е преведен, а съсечен
Романът „Под игото“  не е преведен, а съсечен. Такова е мнението на преподавателя по БЕЛ в Езикова гимназия “Гео Милев“ Драгомил Георгиев. Повод за разговора с Драгомил Георгиев е наложения от Министерството на културата акт за административно нарушение на  издателство „Византия“. Министерството на културата връчи акт за административно нарушение на издателите на романа „Под игото на съвременен български език“ за нарушени авторски права.
Дирекция „Авторско право и сродните му права” е установила значителен брой извършени промени на оригиналния текст, включително обяснителни бележки, без те да са съгласувани с Министерството на културата.
 

- Г-н Георгиев, какво означава да се „преведе“ роман на съвременен български език? Трябва ли Вазов да бъде превеждан?
Романът не е преведен. Романът е съсечен, това е истината. Защото за да тръгнеш към такъв вид текст, който за нас е икона, за нас е светиня… няма друго определение. За жалост след 1989 година не се проведе такъв разговор. След 30 години пак не се провежда, и в Добрич също не се провежда, за да определим кои са ни светинитер към които не трябва да се посяга. Ако през 1989 година бе казано, кои са тези светини - Кан Аспарух, Кан Тервел, Патриарх Евтимий, Паисий, да бъдат изброени може би двадесетина светини, към които да се отнасяме с почит  и уважение. Много важно е пред тях всяка сутрин и вечер да се кръстим и да ги благословим.
- Какъв човек трябва да си, за да посегнеш на Вазов?
Най-малкото ще рече, че си непосветен. Второ, аз мисля, че тук се изпълнява дадена поръчка, която е доста добре платена. На това сме свидетели всеки ден и всяка година. Когато има едни много богати представители на НПО и фондации, които много добре плащат, за да нямат  страните своите корени, така и тук целта е да се удари именно в най-дълбоката същност. Да се удари в дълбоките корени и в българщината.
- При Вас, литераторите, може ли да се говори, има ли съвременен български  език и други езици?
Да, има деление на езика. Има старобългарски език, ново български език и съвременен български. Имаме три термина, които определят историята на нашия език. Когато говорим за дадено произведение и го погледнем исторически, вярно е, че има необходимост. Примерно Шекспир многократно е бил подобряван. Но преводът е бил е съобразен, правен от учени, шекспироведи , които 30-50 години се занимават с Шекспир. Или да си припомним един от големите учени Пеньо Русев с който се познавах много добре. Той е професор по българска литература. Русев с гордост заявяваше, че в тогавашния ВИТИЗ, преди да се върнат към „Криворазбраната цивилизация“ са поработили много усърдно, за да направят комедията адаптивна за съвременен прочит. Направено е, за да бъде поставена онази хубава пиеса, постановка на Хачо Бояджиев, която всички помним. Това е направено от експерти, от специалисти. Ако този „превод“ на Вазов беше извършен от специалисти от Българския институт по литература или от един вазовски комитет, който работи усърдно и това се съобщава, пояснява се каква е философията, тогава някои неща можеха да бъдат приети. Това, което е направила госпожата е само съсичане. Да вземем романа на Милен Русков „Възвишение“. Текстът е петнадесет пъти по-труден отколкото „Под игото“. Не е казано, че всеки може да го чете. Това се чете от човек, който има афинитет към тази епоха, към това време. За мен беше голямо удоволствие да го чета, защото това е езикът на Георги Сава Раковски. Времето на 70-те години  на миналия век. Русков съзнателно е търсил старинни думи и аз искам да го прочета. Има си речници, отварям ги, търся, добавям и така. Никой не те гони да прочетеш „Под игото“ на две на три, докато пътуваш в самолета. За там можеш да си вземеш примерно сборник разкази да се посмееш на Чудомир. Вазов не се чете в самолет, във влака или в метрото.  Вазов се чете тогава, когато искаш да захраниш своята душа с дълбока българска енергия.
- В кой клас се изучава „Под игото? Не е ли по-интересно за младите хора да усетят времето чрез езика?
Първо се изучава в шести клас една от главите на романа „Изпит“ или по известна като „Радини вълнения“. След това се изучава в 10-ти клас, три глави и все още не е известно кога се изучава целия роман в  единадесети или дванадесети клас. Не е известна програмата. Добре е разположен Вазов в литературните часове, така се прави във всички културни страни. Ние сме образец, как да се разполагат класиците от старата система, не от новата. Класиката се сваля по надолу, за да почне по-рано захранването. Театрализира се още в детската градина, етюди се правят в първи, втори, трети класове, по-горен курс също. Но сега нещата не стоят добре в осми-дванадесети клас.
- Каква е промяната в текста, колко думи са „преведени“?
Не е въпроса в думите. Четох доста новото издание. Думите си имат въздух, настроение, аромат, история, предания, благозвучие и е недопустимо, изведнъж да махнеш една дума. Думи като онбашия, бей, агалар са от едно десетилетие, закономерно е да се познават като характеристики на времето и епохата. Все едно Вазовите герои да говорят като на пазара сега. Как ще разшириш своето познанство за времето и епохата, ако не запазиш думите. С „чао“, „о‘кей“ и „много готини“ не става. Така говорят ниско културни хора, политици и на пазара.
- Учениците вълнуват ли се от този „превод“?
Тази седмица замествам колежка, която  е точно на този материал за Вазов и „Под игото“. Първо да кажа, че тази нова книга, ако госпожата се надява да бъде търсена, няма такова нещо. Тази тема учениците почти не ги засяга. Не са прочели нищо. И това са ученици от нашето училище- езикова гимназия, какво остава за другите. Тя /Нели Стефанова/  е направила излишно упражнение. Щом е решила, нека го направи за своите деца, за вкъщи и за комшийските деца. Не като национална инициатива. Това вече е страшно. Без това вече сме в последния напън в стабилизирането на българщината. Като съсечеш Ботев, Вазов, Захари Стоянов, Пенчо Славейков, до Димитър Талев. Тогава какво ще остане от нас. Нека такива инициативи да се правят на местно ниво, решила учителката да си поработят в кръжока….Да не се отива на национално ниво. Там вятъра е студен и е антибългарски.
- Одобрявате ли акта на Министерство на културата?
Не е въпрос само в Министерство на културата, това засяга нашата съвременна българска държава. Ако не го направят ще е пак разграден двор. Не е въпроса да съобщаваме къде е обърната цистерна или в кое село кого ударили. Какво е станало в село Галиче? Този ученик защо не е ходил на училище 17 години.  Ние стигнахме до едно пълно варварство, което засяга всеки един от нас. Ако не помислим сериозно върху това що е България, що е българския език, история, родно място, семейство, нещата няма да бъдат добре.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика