Изложбата "Мечти" на Едуардо Диез ще бъде открита в галерия „Тихото гнездо“ в Двореца в Балчик на 18 юни от 17.00 часа с вернисаж.
Едуардо Диез е самоук испански художник, чиито творби разкриват очарованието на природата, небето и морето. Рисуването е част от живота му от 14 години насам, а началото му е поставено съвсем спонтанно. Това споделя той за медийна група „Добруджа”. Авторът обича да пътува и споделя, че с изключение на миналата 2020 година, която минава под знака на пандемията от КОВИД -19, животът му преминава предимно в пътуване – днес е в България, а утре, ако се наложи, може да бъде и в Босна и Херцеговина. ”С течение на времето и с културата, която откривах в различни страни, се влюбих в две от тях - Румъния и България. Страните от Източна Европа много ми харесват”, допълва още художникът. За първи път попада в Балчик преди две години като градът и Двореца го очароват.
По думите му образът, който най-често присъства в неговите творби, е водата – морето или океанът с тяхното движение и магични цветове, а в картините му прозират различните степени на тъга и радост, владели го в моментите на тяхното създаване. „Винаги съм живял близо до морето, с изключение на последните години, в които живея в Мадрид. Аз съм от Билбао, живял съм и 20 години в Барселона. Това, което ме очарова и вдъхновява, е морето, както и природата. В моите картини не присъстват хора, сгради, светофари, пейки. Понякога ме молят да рисувам портрети, но аз отказвам, защото не обичам да копирам. Скучно ми е.”
Репортжа на Даниела Русева и Стефан Калев
Едуардо Диез е самоук испански художник, чиито творби разкриват очарованието на природата, небето и морето. Рисуването е част от живота му от 14 години насам, а началото му е поставено съвсем спонтанно. Това споделя той за медийна група „Добруджа”. Авторът обича да пътува и споделя, че с изключение на миналата 2020 година, която минава под знака на пандемията от КОВИД -19, животът му преминава предимно в пътуване – днес е в България, а утре, ако се наложи, може да бъде и в Босна и Херцеговина. ”С течение на времето и с културата, която откривах в различни страни, се влюбих в две от тях - Румъния и България. Страните от Източна Европа много ми харесват”, допълва още художникът. За първи път попада в Балчик преди две години като градът и Двореца го очароват.
По думите му образът, който най-често присъства в неговите творби, е водата – морето или океанът с тяхното движение и магични цветове, а в картините му прозират различните степени на тъга и радост, владели го в моментите на тяхното създаване. „Винаги съм живял близо до морето, с изключение на последните години, в които живея в Мадрид. Аз съм от Билбао, живял съм и 20 години в Барселона. Това, което ме очарова и вдъхновява, е морето, както и природата. В моите картини не присъстват хора, сгради, светофари, пейки. Понякога ме молят да рисувам портрети, но аз отказвам, защото не обичам да копирам. Скучно ми е.”
Репортжа на Даниела Русева и Стефан Калев