Едва 0,4 % от БВП в България се използва за научни изследвания, докато в Европа този процент е около 3. Необходимо е страната ни да обърне сериозно внимание на това разминаване и да предприеме мерки, заяви в интервю за медийна група „Добруджа” директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" проф. дн Ирена Атанасова.
Във времена на криза, каквато е ситуацията в момента с COVID-кризата, правителствата търсят учените, за да дадат решения в трудните за човечеството моменти. От тях се изисква да създават ваксини, да изготвят методи за справяне с най-различни проблеми. Учените са тази част от обществото, които могат да дадат решения за проблемите в конкретния момент, коментира още проф. Атанасова.
Все повече нараства интереса на младите хора към селскостопанската наука поради факта, че тя има изключителен принос в това да спомогне в глобален план за изхранване на населението. Има огромен натиск върху природните ресурси свързан с нарастване на населението в глобален мащаб. До 2050 г. се очаква населението на Земята да достигне 10 млрд. Интерес към селскостопанската наука се наблюдава в целия свят. За младите хора е предизвикателство разработването на нови технологии в областта на земеделието, хранително-вкусовата промишленост, генното инженерство, опазването на почвените ресурси.
Освен научно фундаментални изследвания в областта на почвознанието, хидромелиорациите и механизацията на растениевъдството и животновъдството, института „Никола Пушкаров” дава съвети на земеделските производители. Към института функционира консултантски иновационен център. Има и две лаборатории – централна изследователска лаборатория по агрохимични и физикохимични анализи и акредитирана лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания, които извършват услуги на различни външни заявители.
В лабораторните комплекси на института се извършват над 60 вида изследвания. Сред тях са анализ на почви, поливни води и растения, изследвания за киселинността и засолеността в почвите.
Пълния списък с изследвания, както и техните цени, можете да видите на интернет страницата на института www.soil-poushkarov.org в секция „Услуги”.
Мирослав Балчев
Във времена на криза, каквато е ситуацията в момента с COVID-кризата, правителствата търсят учените, за да дадат решения в трудните за човечеството моменти. От тях се изисква да създават ваксини, да изготвят методи за справяне с най-различни проблеми. Учените са тази част от обществото, които могат да дадат решения за проблемите в конкретния момент, коментира още проф. Атанасова.
Все повече нараства интереса на младите хора към селскостопанската наука поради факта, че тя има изключителен принос в това да спомогне в глобален план за изхранване на населението. Има огромен натиск върху природните ресурси свързан с нарастване на населението в глобален мащаб. До 2050 г. се очаква населението на Земята да достигне 10 млрд. Интерес към селскостопанската наука се наблюдава в целия свят. За младите хора е предизвикателство разработването на нови технологии в областта на земеделието, хранително-вкусовата промишленост, генното инженерство, опазването на почвените ресурси.
Освен научно фундаментални изследвания в областта на почвознанието, хидромелиорациите и механизацията на растениевъдството и животновъдството, института „Никола Пушкаров” дава съвети на земеделските производители. Към института функционира консултантски иновационен център. Има и две лаборатории – централна изследователска лаборатория по агрохимични и физикохимични анализи и акредитирана лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания, които извършват услуги на различни външни заявители.
В лабораторните комплекси на института се извършват над 60 вида изследвания. Сред тях са анализ на почви, поливни води и растения, изследвания за киселинността и засолеността в почвите.
Пълния списък с изследвания, както и техните цени, можете да видите на интернет страницата на института www.soil-poushkarov.org в секция „Услуги”.
Мирослав Балчев