Дългогодишният директор на Художествената галерия в Добрич Евелина Ханджиева предстои да се пенсионира. Тя ръководи културната институция от 1992 година, като признава, че началото е бил интересен период. Това бяха трудни и сложни години, със смяна на системата, с множество проблеми по сградата, но през годините нещата се променяха, заяви в студиото на МГ „Добруджа” Ханджиева. По думите й през това време много са се променили технологиите. Сега всяко работно място е оборудвано с компютър, галерията има сайт и фейсбук страница. Промени се нагласата на хората. Сега трябва да се състезаваме с всички информационни канали, които бълват визуална образност, коментира още директорът. Тя изтъкна, че постоянно провокират и търсят възможности за различни проекти, за да влязат в галерията различни групи хора. Като гордост за галерията, тя посочи „Работилница за въображения”, която вече десетина години работи успешно с деца. Доказателство за това е наградата, получена от „Америка за България”. В момента се работи по образователна програма „Големите майстори малките художници”, която се финансира от Министерството на културата.
Като най-сериозен проблем Ханджиева посочи обогатяване на фонда, защото няма пари за откупки. В закона за културното наследство, при музеи и галерии няма параграф „Откупки”, за разлика от бюджета на библиотеките, в който има средства за откупка на нова литература. Години наред няма нови попълнения и не знам кога държавата ще обърне внимание на този въпрос, каза Ханджиева. По думите й събирателска дейност, само с дарения, не може да се прави.
Много сериозен нерешен проблем, свързан със сградата на галерията, е водният тунел. Той е работел преди реконструкцията на площада. Той е срутен и се пълни с вода. Тази влага се просмуква в основните на сградата и отива в помещенията на галерията. Това прави невъзможно използването на част от помещенията. Ханджиева отбеляза, че се изисква огромен ресурс да се разкопае и да се установи конкретният проблем.
Като проблем, който все още стои пред Галерията, Ханджиева посочи и дигитализацията на фонда. Тя припомни, че още през 1995 година са разработили софтуерен продукт, но след това е излязла Наредба, според която всички музеи и галерии са задължени да работят по единен софтуерен продукт, одобрен от министъра на културата, но толкова години това не се е случило.
В тази среда на огромна конкуренция с културни институти, това което правим е да култивираме публиката, т.е. работата с децата, каза Евелина Ханджиева, като подчерта, че сега Галерията е много по-оживено пространство.
Тя заяви, че е готова да помага с каквото може на своя приемник. След напускането на галерията, ще насочи вниманието си към работа в ателие и пътувания.
Като най-сериозен проблем Ханджиева посочи обогатяване на фонда, защото няма пари за откупки. В закона за културното наследство, при музеи и галерии няма параграф „Откупки”, за разлика от бюджета на библиотеките, в който има средства за откупка на нова литература. Години наред няма нови попълнения и не знам кога държавата ще обърне внимание на този въпрос, каза Ханджиева. По думите й събирателска дейност, само с дарения, не може да се прави.
Много сериозен нерешен проблем, свързан със сградата на галерията, е водният тунел. Той е работел преди реконструкцията на площада. Той е срутен и се пълни с вода. Тази влага се просмуква в основните на сградата и отива в помещенията на галерията. Това прави невъзможно използването на част от помещенията. Ханджиева отбеляза, че се изисква огромен ресурс да се разкопае и да се установи конкретният проблем.
Като проблем, който все още стои пред Галерията, Ханджиева посочи и дигитализацията на фонда. Тя припомни, че още през 1995 година са разработили софтуерен продукт, но след това е излязла Наредба, според която всички музеи и галерии са задължени да работят по единен софтуерен продукт, одобрен от министъра на културата, но толкова години това не се е случило.
В тази среда на огромна конкуренция с културни институти, това което правим е да култивираме публиката, т.е. работата с децата, каза Евелина Ханджиева, като подчерта, че сега Галерията е много по-оживено пространство.
Тя заяви, че е готова да помага с каквото може на своя приемник. След напускането на галерията, ще насочи вниманието си към работа в ателие и пътувания.