Специален гост в часа по литература на единадесетокласниците от Частна профилирана гимназия "Райко Цончев" в Добрич на 17 декември бе героиня от романа на Йордан Радичков "Ноев ковчег". Произведението е включено за пръв път в учебната програма за 11. клас, а героинята е "жената от Къкринското ханче". След едноседмично издирване д-р Маргарита Христова, директор на гимназията и учител по български език и литература успява да намери в село Къкрина, Ловешко, г-жа Стефка Николова - дългогодишен уредник в музея "Къкринско ханче" и я кани в един от часовете, посветен на романа „Ноев ковчег“. Г-жа Николова е била тази, за която разказва Радичков в главата "Къкринското ханче след залавянето на българския Апостол". Случва се нещо невероятно – момичетата и момчетата са прочели предварително творбата, а в часа са чули и в оригинал от първоизточника вълнуващия разказ за залавянето на Апостола и за пътя му до бесилото. Разказите съвпадат едно към едно, макар вече 70-годишната Стефка Николова да не е чела "Ноев ковчег" (публикуван 1988 г.) и да не познава литературния си образ.
Провокирана от въпросите на учениците, сладкодумната гостенка се връща назад във времето през 1981, когато е започнала да посреща гости в ханчето. На година музея са посещавали около 100 000 души. Спомня си за първата група от 500 ученици от Кърджали, за посещението на патриарх Максим, за големия бряст в двора на ханчето - свидетел на залавянето на Апостола. С особено вълнение споделя за малък бряст, поникнал точно до плета, на който се е спънал Левски. Вярва, че брястчето сочи точното място на залавянето.
От палубата на своя ноев ковчег Радичков отравя послане, че животът и светът могат да бъдат спасени чрез паметта. Затова всеки човек е своеобразен ноев ковчег, в който съхранява спомени, впечатления, преживявания и съпреживявания, срещи, личности. Това са направили и учениците - съпреживявали са, създавали са памет чрез среща с човек на паметта, съхранили са вълнуващ спомен.
Провокирана от въпросите на учениците, сладкодумната гостенка се връща назад във времето през 1981, когато е започнала да посреща гости в ханчето. На година музея са посещавали около 100 000 души. Спомня си за първата група от 500 ученици от Кърджали, за посещението на патриарх Максим, за големия бряст в двора на ханчето - свидетел на залавянето на Апостола. С особено вълнение споделя за малък бряст, поникнал точно до плета, на който се е спънал Левски. Вярва, че брястчето сочи точното място на залавянето.
От палубата на своя ноев ковчег Радичков отравя послане, че животът и светът могат да бъдат спасени чрез паметта. Затова всеки човек е своеобразен ноев ковчег, в който съхранява спомени, впечатления, преживявания и съпреживявания, срещи, личности. Това са направили и учениците - съпреживявали са, създавали са памет чрез среща с човек на паметта, съхранили са вълнуващ спомен.