Във вчерашния ден – 25 август, чествахме Националния ден на туризма. Той се отбелязва в последната неделя от месец август. За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г. Тогава, по инициатива на писателя Алеко Константинов-Щастливеца, 300 души се изкачват от София до Черни връх на Витоша.
Туризмът е един от най-прогресивно развиващите се отрасли в икономиката на почти всяка страна по света. От древната потребност на хората за движение до модерните процеси на глобализация, от любопитството към чужди култури и региони, до нуждата на съвременния човек от почивка – туризмът обхваща всичко това.
Само след месец – на 27 септември, ще отбележим и Световния ден на туризма. Той се чества от 1980 година насам, като датата отбелязва 10-годишнината от приемането на Устава на Световната организация по туризъм през 1970 г.
За туризма, туристическото движение у нас и по света, както и за актуалните въпроси и проблеми, свързани с него – разговаряме с главен асистент д-р Красимира Янчева от катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономически Университет – Варна.
- Защо отбелязваме Националния ден на туризма именно на 27 август?
За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г. Тогава, по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца, 300 души се изкачват от София до Черни връх на Витоша. Това се случва след публикуването на фейлетона-покана на Алеко "До софийските любители на българската природа". Тази година, в последната неделя на август ще празнуваме 129 години от първото масово туристическо изкачване на Черни връх или 129 години организиран туризъм в България.
- Какви са целите на създаденото организираното туристическо движение?
Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е широко скроена личност – писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Идеята е, чрез създаване на организираното туристическо движение, да се опознава и изучава България, нейните природни дадености и богато-културно историческо наследство, да се възпитават гражданите на ценности и добродетели. Изготвен е устав, програма с определени цели и задачи. Първите години на 20 в. туристическите клонове в страната се множат. За разрастването на организираното туристическото движение тогава спомагат отношението и съдействието на държавните институции (министерство на железници, на народно просвещение), читалища, кметства, военни и други. Въпреки пречките и трудностите свързани с политическите събития - Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, туристическите клонове продължават да водят с прекъсвания организационен и културен живот.
- Как се е развило туристическото движение за тези близо 130 години?
130 години са сериозен, дълъг период на съществуване, зад който се крие и много натрупан опит.
Няколко са етапите на развитие на туристическото движение през тези 130 г. Няма да навлизам в подробности, но всеки от тях се характеризира с определени ключови туристически събития, възходи, подеми или пък сривове:
Първи етап: 1895-1944г.
Характеризира се с учредяване на нови клонове, с утвърждаване на туристически дейности: като залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС, и дарители. Полага се началото на алпинизма и пещерното дело. Организират се туристически походи. Създава се Планинската спасителна служба Издават се списания, вестници, пътеводители. Изнасят се беседи, устройват се художествени и фото изложби и др.
Втори етап: 1944-1956г.
Периодът се характеризира със запазване на дружествения организационен живот, въпреки структурните промени, с полагане началото на екскурзионното летуване, за първи път се провежда националния туристически поход "Ком-Емине" /1953г./
Трети етап: 1957-1989г.
Масовизира се движението, като се обхваща все по-голям брой участници от всички възрасти. Излиза списание "Турист". Създават се федерации по туристическите дейности и спортове-туризъм, алпинизъм, спелеология, защита на природата и ориентиране.
Четвърти етап: След 10.11.1989 г.
Рязко намалява и спира финансирането от държавата. Намалява броят на членуващите в туристическите дружества, застаряват кадрите, разрушават се или се разграбват хижите, стопанисвани от БТС. Усъвършенстват се традиционните дейности, като приоритетни са пешеходния туризъм, маркировката и стопанисването на материалната база. Създават се еко-пътеки, информационни центрове в подстъпите на планините и в големите туристически центрове.
В заключение мога да обобщя, че БТС има своите дълбоки корени и традиции, изграждани в продължение на 129 години. Естественият ход на глобалните световни събития, безусловно дава своя отпечатък върху цялостното му развитие, но БТС продължава да дава своя принос за реализиране на националната политика за опазването на околната среда и на културно-историческото наследство. Популяризира ги в цял свят, като използва различни нови форми, съвременни средства, способи и технологии, привличайки все-повече млади хора. Съюзът насърчава развитието на различни форми на туризъм и отдих, природолюбива и екологична дейност. Стимулира специфични спортове като алпинизъм, спортно ориентиране, спелеология. Една от инициативите на съюза е Движение 100 национални туристически обекта, водещо началото си от 1966 година.
- Защо Световният ден на туризма е на 27 септември?
Световният ден на туризма отбелязва значението на туризма за насърчаване на културния обмен, икономическия растеж и устойчивото развитие в световен мащаб. Световният ден на туризма е създаден от Световната организация по туризъм на ООН през 1980 г. Идеята зад създаването му е да се повиши осведомеността за социалното, културното, политическото и икономическото въздействие на туризма и да се насърчат отговорни и устойчиви туристически практики.
Датата 27 септември била избрана, тъй като отбелязва годишнината от приемането на устава на UNWTO през 1970 г., важен момент в световната туристическа индустрия. Първият Световен ден на туризма е бил отбелязан през 1980 г. и от тогава се превръща в ежегодно събитие, отбелязвано в страни по целия свят.
Целите на Световния ден на туризма са: насърчаване на устойчивия туризъм; защита и опазване на околната среда, културното наследство и природните ресурси в туристическите дестинации; насърчаване на междукултурно разбирателство, взаимното уважение и обмен между културите, диалога за преодоляване на различията и насърчаване на мира. Този ден има за цел да признае приноса на туризма към местните икономики и поминъка. Световният ден на туризма служи като платформа за повишаване на осведомеността относно предизвикателствата и възможностите в рамките на туристическата индустрия, достъпността, безопасността и развитието на инфраструктурата.
- Какъв е потенциалът на България като туристическа дестинация, като изключим масовия летен морски туризъм?
Изключителен потенциал има страната ни за развитие като туристическа дестинация дори изключвайки масовия летен морски туризъм. В България могат успешно да се развиват широка гама специализирани видове туризъм като - здравен, балнеолечебен, винен, културен, кулинарен, майс, еко, фолклорен, фестивален, сватбен, приключенски и др., с възможности за практикуване през четирите сезона.
- Добре ли сме представени по света като такава?
Не отричам или омаловажавам работата на Министерство на туризма по отношение на маркетинга, промотирането и популяризирането на страната, но смятам, че усилията, каналите, начините на представянето ни пред света трябва да се разширят, разнообразят, за да достигнат до още по-широк кръг потенциални потребители. Голяма част от туристическия потенциал на страната, за който стана дума по-рано, за съжаление остава неразкрит, непредставен, неразгърнат пред аудиторията.
- Усеща ли се държавата да припознава туризма като важен отрасъл за българската икономика?
Като човек, работещ в образователна институция отговарям - да. Отношението на държавата да припознава отрасъла като важен за българската икономика е добре представено и се усеща, долавям го в различните планови документи, с които се сблъсквам в работата си - стратегии, политики, програми доклади, становища и др.
Отговарям Ви сега и като човек, ангажиран пряко в туристическата практика – не съвсем. Не визирам само финансова подкрепа, а подкрепа и взаимопомощ изобщо.
- Намираме се в университет, в който се обучават кадри за туризма. Как в с наши дни младите хора избират професия, свързана с туризма?
Специалност „Туризъм“ през 2025 г. ще чества своята 60-а годишнина. За съжаление през последните години нещата не стоят добре – младите губят интерес към обучение, работа и развитие в сектора. Това е така, защото предпочитат да работят в чужди компании, които им предоставят по-добри условия. Знаете за проблемите в бранша, които отблъскват младото поколение. Много ни е трудно не само на нас преподавателите. Трябва всички заинтересовани страни да положат усилия за връщане на интереса и стимулиране на младите за обучение и работа в сектора. Преди дни гледах предаване по телевизията, в което бяха оповестени заплатите в отделните сектори. Най-високият стълб касаеше сектор Информационни технологии, а Туризъм, в частност Хотелиерство и ресторантьорство, бяха на дъното със средна заплата от 1491 лева.
- И затова студентите от тези специалности избират чужбина?
Действително в началото на своето обучение те са мотивирани. През първата, втората и третата година, докато учат, опитват, работят на различни места в сектора, но много бързо им секва ентусиазмът. Причините какви са – заплати, сезонност, условия на труд, стрес и т.н. Ако отворите Рейтинговата система на висшите училища в България, ще видите данните – хората завърши специалност „Туризъм“ са доста по-надолу в класация по отношение реализирането в тази професия.
- И стигаме дотам да внасяме работна ръка откъде ли не...
Да. От най-различни държави, но знаете, че съществуват нормативни препятствия. Освен това какво е качеството на предлаганата услуга, мненията са спорни. Аз лично контактувам с работодатели, които са доволни, но по-скоро те са наели служители за т.нар. „back“ операции. Голям процент от работодателите твърдят, че кадрите, които са внесли са недобре подготвени и срещат затруднения с тяхното управление.
- И с какво успяваме да привлечем чуждестранните туристи реално?
България е много богата на ресурси страна. Привличаме именно с ресурсния потенциал. Имам какво да се желае по отношение на качеството на обслужването. По-скоро това е една от причините ние българите да избираме други близки дестинации. Затова и точно тук имаме върху какво да работим. Много неща им харесват на чуждите туристи – и климата, и морето, и гостоприемството.
- Съгласна ли сте с твърдението на министър Евтим Милошев, че се очаква сегашният летен туристически сезон да бъде най-добрия досега?
Пак ще разделя отговора си на две части - ако отговарям от позицията на работата ми на преподавател в ИУ-Варна – ще кажа „съгласна съм“. Готвя се за участие в конференция през октомври с доклад на тема ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПАНДЕМИЯТА ОТ КОВИД-19: ПРОГНОЗНИ ОЧАКВАНИЯ И РЕАЛНОСТ и от известно време проучвам и анализирам данните на СОТ, Евростат, Статиста, НСИ, МТ за периода 2019-2024 г.
Според статистиката, прогнозите за 2024, а и не само, и за 2030 са много добри. Броят на посещенията на туристи в България е нараснал с 5,8% на годишна база до 1,473 милиона през юни 2024 г., след ръст от 6,6% през предходния месец. Вътрешният туризъм на страната е напълно възстановен и надхвърля нивата от рекордната за туризма предпандемична 2019 г., а входящият туризъм е възстановен на 90%. България е сред най-добре възстановяващите се дестинации през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предпандемичната 2019 г. по отношение на брой туристически посещения - с ръст от 27%, което я отрежда на 6-то място в света, и по приходи от международен туризъм, където се отчита ръст от 21%, което поставя България на 10-то място в света.
Сега и отговорът ми от позицията на човек, работещ пряко в туристическия бизнес – „не“. Въпреки изложените данни, не подкрепям становището, че сегашният летен туристически сезон ще бъде най-добрият досега
- Защо?
Защото липсват основните, мощните емитивни туристически пазари за страната ни – това са Русия, Германия, Израел, Англия, Прибалтика. При тези пазари се отчита спад от 35 до 42 %. Тази липса е осезаема, що се отнася до ресторантьорската, хотелиерската туроператорската и транспортна дейности.
Туризмът е един от най-прогресивно развиващите се отрасли в икономиката на почти всяка страна по света. От древната потребност на хората за движение до модерните процеси на глобализация, от любопитството към чужди култури и региони, до нуждата на съвременния човек от почивка – туризмът обхваща всичко това.
Само след месец – на 27 септември, ще отбележим и Световния ден на туризма. Той се чества от 1980 година насам, като датата отбелязва 10-годишнината от приемането на Устава на Световната организация по туризъм през 1970 г.
За туризма, туристическото движение у нас и по света, както и за актуалните въпроси и проблеми, свързани с него – разговаряме с главен асистент д-р Красимира Янчева от катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономически Университет – Варна.
- Защо отбелязваме Националния ден на туризма именно на 27 август?
За рождена дата на организирания туризъм в България се приема 27 август 1895 г. Тогава, по инициатива на писателя Алеко Константинов – Щастливеца, 300 души се изкачват от София до Черни връх на Витоша. Това се случва след публикуването на фейлетона-покана на Алеко "До софийските любители на българската природа". Тази година, в последната неделя на август ще празнуваме 129 години от първото масово туристическо изкачване на Черни връх или 129 години организиран туризъм в България.
- Какви са целите на създаденото организираното туристическо движение?
Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е широко скроена личност – писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Идеята е, чрез създаване на организираното туристическо движение, да се опознава и изучава България, нейните природни дадености и богато-културно историческо наследство, да се възпитават гражданите на ценности и добродетели. Изготвен е устав, програма с определени цели и задачи. Първите години на 20 в. туристическите клонове в страната се множат. За разрастването на организираното туристическото движение тогава спомагат отношението и съдействието на държавните институции (министерство на железници, на народно просвещение), читалища, кметства, военни и други. Въпреки пречките и трудностите свързани с политическите събития - Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, туристическите клонове продължават да водят с прекъсвания организационен и културен живот.
- Как се е развило туристическото движение за тези близо 130 години?
130 години са сериозен, дълъг период на съществуване, зад който се крие и много натрупан опит.
Няколко са етапите на развитие на туристическото движение през тези 130 г. Няма да навлизам в подробности, но всеки от тях се характеризира с определени ключови туристически събития, възходи, подеми или пък сривове:
Първи етап: 1895-1944г.
Характеризира се с учредяване на нови клонове, с утвърждаване на туристически дейности: като залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС, и дарители. Полага се началото на алпинизма и пещерното дело. Организират се туристически походи. Създава се Планинската спасителна служба Издават се списания, вестници, пътеводители. Изнасят се беседи, устройват се художествени и фото изложби и др.
Втори етап: 1944-1956г.
Периодът се характеризира със запазване на дружествения организационен живот, въпреки структурните промени, с полагане началото на екскурзионното летуване, за първи път се провежда националния туристически поход "Ком-Емине" /1953г./
Трети етап: 1957-1989г.
Масовизира се движението, като се обхваща все по-голям брой участници от всички възрасти. Излиза списание "Турист". Създават се федерации по туристическите дейности и спортове-туризъм, алпинизъм, спелеология, защита на природата и ориентиране.
Четвърти етап: След 10.11.1989 г.
Рязко намалява и спира финансирането от държавата. Намалява броят на членуващите в туристическите дружества, застаряват кадрите, разрушават се или се разграбват хижите, стопанисвани от БТС. Усъвършенстват се традиционните дейности, като приоритетни са пешеходния туризъм, маркировката и стопанисването на материалната база. Създават се еко-пътеки, информационни центрове в подстъпите на планините и в големите туристически центрове.
В заключение мога да обобщя, че БТС има своите дълбоки корени и традиции, изграждани в продължение на 129 години. Естественият ход на глобалните световни събития, безусловно дава своя отпечатък върху цялостното му развитие, но БТС продължава да дава своя принос за реализиране на националната политика за опазването на околната среда и на културно-историческото наследство. Популяризира ги в цял свят, като използва различни нови форми, съвременни средства, способи и технологии, привличайки все-повече млади хора. Съюзът насърчава развитието на различни форми на туризъм и отдих, природолюбива и екологична дейност. Стимулира специфични спортове като алпинизъм, спортно ориентиране, спелеология. Една от инициативите на съюза е Движение 100 национални туристически обекта, водещо началото си от 1966 година.
- Защо Световният ден на туризма е на 27 септември?
Световният ден на туризма отбелязва значението на туризма за насърчаване на културния обмен, икономическия растеж и устойчивото развитие в световен мащаб. Световният ден на туризма е създаден от Световната организация по туризъм на ООН през 1980 г. Идеята зад създаването му е да се повиши осведомеността за социалното, културното, политическото и икономическото въздействие на туризма и да се насърчат отговорни и устойчиви туристически практики.
Датата 27 септември била избрана, тъй като отбелязва годишнината от приемането на устава на UNWTO през 1970 г., важен момент в световната туристическа индустрия. Първият Световен ден на туризма е бил отбелязан през 1980 г. и от тогава се превръща в ежегодно събитие, отбелязвано в страни по целия свят.
Целите на Световния ден на туризма са: насърчаване на устойчивия туризъм; защита и опазване на околната среда, културното наследство и природните ресурси в туристическите дестинации; насърчаване на междукултурно разбирателство, взаимното уважение и обмен между културите, диалога за преодоляване на различията и насърчаване на мира. Този ден има за цел да признае приноса на туризма към местните икономики и поминъка. Световният ден на туризма служи като платформа за повишаване на осведомеността относно предизвикателствата и възможностите в рамките на туристическата индустрия, достъпността, безопасността и развитието на инфраструктурата.
- Какъв е потенциалът на България като туристическа дестинация, като изключим масовия летен морски туризъм?
Изключителен потенциал има страната ни за развитие като туристическа дестинация дори изключвайки масовия летен морски туризъм. В България могат успешно да се развиват широка гама специализирани видове туризъм като - здравен, балнеолечебен, винен, културен, кулинарен, майс, еко, фолклорен, фестивален, сватбен, приключенски и др., с възможности за практикуване през четирите сезона.
- Добре ли сме представени по света като такава?
Не отричам или омаловажавам работата на Министерство на туризма по отношение на маркетинга, промотирането и популяризирането на страната, но смятам, че усилията, каналите, начините на представянето ни пред света трябва да се разширят, разнообразят, за да достигнат до още по-широк кръг потенциални потребители. Голяма част от туристическия потенциал на страната, за който стана дума по-рано, за съжаление остава неразкрит, непредставен, неразгърнат пред аудиторията.
- Усеща ли се държавата да припознава туризма като важен отрасъл за българската икономика?
Като човек, работещ в образователна институция отговарям - да. Отношението на държавата да припознава отрасъла като важен за българската икономика е добре представено и се усеща, долавям го в различните планови документи, с които се сблъсквам в работата си - стратегии, политики, програми доклади, становища и др.
Отговарям Ви сега и като човек, ангажиран пряко в туристическата практика – не съвсем. Не визирам само финансова подкрепа, а подкрепа и взаимопомощ изобщо.
- Намираме се в университет, в който се обучават кадри за туризма. Как в с наши дни младите хора избират професия, свързана с туризма?
Специалност „Туризъм“ през 2025 г. ще чества своята 60-а годишнина. За съжаление през последните години нещата не стоят добре – младите губят интерес към обучение, работа и развитие в сектора. Това е така, защото предпочитат да работят в чужди компании, които им предоставят по-добри условия. Знаете за проблемите в бранша, които отблъскват младото поколение. Много ни е трудно не само на нас преподавателите. Трябва всички заинтересовани страни да положат усилия за връщане на интереса и стимулиране на младите за обучение и работа в сектора. Преди дни гледах предаване по телевизията, в което бяха оповестени заплатите в отделните сектори. Най-високият стълб касаеше сектор Информационни технологии, а Туризъм, в частност Хотелиерство и ресторантьорство, бяха на дъното със средна заплата от 1491 лева.
- И затова студентите от тези специалности избират чужбина?
Действително в началото на своето обучение те са мотивирани. През първата, втората и третата година, докато учат, опитват, работят на различни места в сектора, но много бързо им секва ентусиазмът. Причините какви са – заплати, сезонност, условия на труд, стрес и т.н. Ако отворите Рейтинговата система на висшите училища в България, ще видите данните – хората завърши специалност „Туризъм“ са доста по-надолу в класация по отношение реализирането в тази професия.
- И стигаме дотам да внасяме работна ръка откъде ли не...
Да. От най-различни държави, но знаете, че съществуват нормативни препятствия. Освен това какво е качеството на предлаганата услуга, мненията са спорни. Аз лично контактувам с работодатели, които са доволни, но по-скоро те са наели служители за т.нар. „back“ операции. Голям процент от работодателите твърдят, че кадрите, които са внесли са недобре подготвени и срещат затруднения с тяхното управление.
- И с какво успяваме да привлечем чуждестранните туристи реално?
България е много богата на ресурси страна. Привличаме именно с ресурсния потенциал. Имам какво да се желае по отношение на качеството на обслужването. По-скоро това е една от причините ние българите да избираме други близки дестинации. Затова и точно тук имаме върху какво да работим. Много неща им харесват на чуждите туристи – и климата, и морето, и гостоприемството.
- Съгласна ли сте с твърдението на министър Евтим Милошев, че се очаква сегашният летен туристически сезон да бъде най-добрия досега?
Пак ще разделя отговора си на две части - ако отговарям от позицията на работата ми на преподавател в ИУ-Варна – ще кажа „съгласна съм“. Готвя се за участие в конференция през октомври с доклад на тема ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПАНДЕМИЯТА ОТ КОВИД-19: ПРОГНОЗНИ ОЧАКВАНИЯ И РЕАЛНОСТ и от известно време проучвам и анализирам данните на СОТ, Евростат, Статиста, НСИ, МТ за периода 2019-2024 г.
Според статистиката, прогнозите за 2024, а и не само, и за 2030 са много добри. Броят на посещенията на туристи в България е нараснал с 5,8% на годишна база до 1,473 милиона през юни 2024 г., след ръст от 6,6% през предходния месец. Вътрешният туризъм на страната е напълно възстановен и надхвърля нивата от рекордната за туризма предпандемична 2019 г., а входящият туризъм е възстановен на 90%. България е сред най-добре възстановяващите се дестинации през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предпандемичната 2019 г. по отношение на брой туристически посещения - с ръст от 27%, което я отрежда на 6-то място в света, и по приходи от международен туризъм, където се отчита ръст от 21%, което поставя България на 10-то място в света.
Сега и отговорът ми от позицията на човек, работещ пряко в туристическия бизнес – „не“. Въпреки изложените данни, не подкрепям становището, че сегашният летен туристически сезон ще бъде най-добрият досега
- Защо?
Защото липсват основните, мощните емитивни туристически пазари за страната ни – това са Русия, Германия, Израел, Англия, Прибалтика. При тези пазари се отчита спад от 35 до 42 %. Тази липса е осезаема, що се отнася до ресторантьорската, хотелиерската туроператорската и транспортна дейности.
Коментирайте
1 USD = 1.85792 BGN
1 GBP = 2.36912 BGN
1 CHF = 2.11053 BGN
