Главният мюфтия Мустафа Хаджи изрази недоволството си от Закона за вероизповеданията. Това обяви самият той след среща с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет. Припомняме, вчера депутатите приеха на първо четене закона.
Хаджи настоява с приемането на закона на второ четене Висшият ислямски институт да бъде акредитиран, за да може да подготвя кадри, които да служат в джамиите в България. Те не трябва да бъдат под външно влияние.
Втората промяна, която поиска мюфтията - при нужда да се иска помощ от чужда държава за осигуряване на преподаватели за ислямския институт. Това трябвало да може да става от Европейския съюз или друга държава.Третата промяна касае финансирането на института - трябвало да има долна граница, защото ако няма фиксирана сума, която да осигури заплащането на свещенослужителите, бихме могли да се окажем в позиция да не можем да ги финансираме, обясни Мустафа Хаджи.
Главният мюфтия изрази надежда на второто четене в Народното събрание всички изброени промени в Закона за вероизповеданията да бъдат изгладени и да бъдат решени проблемите.Мустафа Хаджи поиска и всички религиозни общности, които представляват под 1% от населението на страната, също да получат финансиране от държавата, защото те са български граждани и не са по-малко българи от нас.
Той изрази очакване, че парламентът би позволил да бъде излъчен ислямски представител, който да участва в работната група по гледането на Закона за вероизповеданията.
Хаджи обясни, че Законът за вероизповеданията е една стъпка, която ще влезе в историята на България, защото 28 години не се намерила политическа воля, която да постави въпроса на дневен ред.
"Вероизповеданията бяха маргинализирани и се смятаха, че те са чужди и не са част от държавата и от този народ. Това, което успяхме да говорим с премиера, ние имаме няколко забележки по Закона за вероизповеданията", изтъкна главният мюфтия.
.gif)
Хаджи настоява с приемането на закона на второ четене Висшият ислямски институт да бъде акредитиран, за да може да подготвя кадри, които да служат в джамиите в България. Те не трябва да бъдат под външно влияние.
Втората промяна, която поиска мюфтията - при нужда да се иска помощ от чужда държава за осигуряване на преподаватели за ислямския институт. Това трябвало да може да става от Европейския съюз или друга държава.Третата промяна касае финансирането на института - трябвало да има долна граница, защото ако няма фиксирана сума, която да осигури заплащането на свещенослужителите, бихме могли да се окажем в позиция да не можем да ги финансираме, обясни Мустафа Хаджи.
Главният мюфтия изрази надежда на второто четене в Народното събрание всички изброени промени в Закона за вероизповеданията да бъдат изгладени и да бъдат решени проблемите.Мустафа Хаджи поиска и всички религиозни общности, които представляват под 1% от населението на страната, също да получат финансиране от държавата, защото те са български граждани и не са по-малко българи от нас.
Той изрази очакване, че парламентът би позволил да бъде излъчен ислямски представител, който да участва в работната група по гледането на Закона за вероизповеданията.
Хаджи обясни, че Законът за вероизповеданията е една стъпка, която ще влезе в историята на България, защото 28 години не се намерила политическа воля, която да постави въпроса на дневен ред.
"Вероизповеданията бяха маргинализирани и се смятаха, че те са чужди и не са част от държавата и от този народ. Това, което успяхме да говорим с премиера, ние имаме няколко забележки по Закона за вероизповеданията", изтъкна главният мюфтия.
Снимка:webnews.bg
Източник:News.bg
Коментирайте
