Над 120 000 музейни материала, сред които фотографии, документи, пощенски картички и печатни издания, съхраняват свидетелства за историята на Добрич и Добруджа. Част от това наследство е свързано с възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г., а други архивни документи разкриват любопитни подробности за живота в града през различни исторически периоди. Музейното наследство не се изчерпва с предметите, които представят разлините експозиции. Снимките, документите и старите печатни издания също са важен източник на информация за миналото, каза за медийна група ”Добруджа” Живко Марков - фондовик в РИМ-Добрич по повод Световния ден на аудиовизуалното наследство, който се отбелязва днес.
Във фонда на музея се съхраняват аретфакти от периода след Освобождението до наши дни, свързани с местната и националната история.
По думите на Живко Марков сред ценните колекции е тази от пощенски картички, които проследяват промените в архитектурния облик на Добрич от началото на ХХ век до края на 80-те години. Значителен е и снимковият архив, свързан със събитията от 1940 г., когато Южна Добруджа се връща в пределите на България. По думите му това е едно от най-документираните събития от своето време. Това обаче е времето, когато много заможни добричлии си купуват собствени фотоапарати, и във времето, чрез дарения на семейни архиви, се откриват интересни моменти от събития и факти, убегнали от окото на професионалните фотографи.
За медийна група „Добруджа” историкът подчерта и значението на любопитни находки, свързани с документ с подписи на цар Борис III и брат му, открит в бюро, което е било в сградата на община Добричка, и по-късно предадено на Музея, през 70-те години. Подписите са свързани с посещение на двамата в Добрич на 1 ноември 1942 г. Сред ценните документи, които се съхраняват в хранилището на музея, е и снимка от гостуването на писателите Ангел Каралийчев и Елин Пелин в града през май 1943 г., както и материали от историята на местния печат и предизборни кампании от 1990 г. насам.
Живко Марков подчерта ролята, която имат и частните дарители, които предоставят снимки и материали от личните си колекции, за обогатяването на музейните фондове. Според него всяка фотография носи собствена информация, а понякога именно непрофесионалните кадри разкриват моменти, останали извън обектива на фотографите и военните кореспонденти.
Съхраняването на тези свидетелства е съпроводено с проучване и проверка на тяхната автентичност. Не по-малко важно е обаче те да достигат до публиката чрез изложби и съвременни дигитални канали.
Световният ден на аудиовизуалното наследство се отбелязва на 27 октомври по инициатива на ЮНЕСКО и напомня за необходимостта да бъдат опазвани фотографиите, звукозаписите и филмите като част от историческата и културната памет.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Във фонда на музея се съхраняват аретфакти от периода след Освобождението до наши дни, свързани с местната и националната история.
По думите на Живко Марков сред ценните колекции е тази от пощенски картички, които проследяват промените в архитектурния облик на Добрич от началото на ХХ век до края на 80-те години. Значителен е и снимковият архив, свързан със събитията от 1940 г., когато Южна Добруджа се връща в пределите на България. По думите му това е едно от най-документираните събития от своето време. Това обаче е времето, когато много заможни добричлии си купуват собствени фотоапарати, и във времето, чрез дарения на семейни архиви, се откриват интересни моменти от събития и факти, убегнали от окото на професионалните фотографи.
За медийна група „Добруджа” историкът подчерта и значението на любопитни находки, свързани с документ с подписи на цар Борис III и брат му, открит в бюро, което е било в сградата на община Добричка, и по-късно предадено на Музея, през 70-те години. Подписите са свързани с посещение на двамата в Добрич на 1 ноември 1942 г. Сред ценните документи, които се съхраняват в хранилището на музея, е и снимка от гостуването на писателите Ангел Каралийчев и Елин Пелин в града през май 1943 г., както и материали от историята на местния печат и предизборни кампании от 1990 г. насам.
Живко Марков подчерта ролята, която имат и частните дарители, които предоставят снимки и материали от личните си колекции, за обогатяването на музейните фондове. Според него всяка фотография носи собствена информация, а понякога именно непрофесионалните кадри разкриват моменти, останали извън обектива на фотографите и военните кореспонденти.
Съхраняването на тези свидетелства е съпроводено с проучване и проверка на тяхната автентичност. Не по-малко важно е обаче те да достигат до публиката чрез изложби и съвременни дигитални канали.
Световният ден на аудиовизуалното наследство се отбелязва на 27 октомври по инициатива на ЮНЕСКО и напомня за необходимостта да бъдат опазвани фотографиите, звукозаписите и филмите като част от историческата и културната памет.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
