Градинарството е опит и знания. То винаги ще има бъдеще и така трябва да бъде, защото ние трабва да продължим да произвеждаме добруджански и български зеленчуци. Това обаче изисква много труд и отдаденост, вода и инвестиции, коментира за медийна група „Добруджа” 83-годишният градинар от с.Одринци, община Добричка Цветан Йорданов по повод Денят на градинаря, който се отбелязва на 1 август .
Цветан Йорданов е агроном по професия, а началото на връзката му с градинарсттвото е поставено през 1968 година. По онова време градинарстството си беше на градинарите. Старият градинар умееше и знаеше всичко - да си произведе семена и разсад, кога да полива и кога да бере. Онова беше време без интернет, добавя той. Вече е пенсионер, но страстта по отглеждане на зеленчуци не го напуска и в оранжериите в двора му има домати,краставици, пипер, чушки, зелен боб, зеле и други.
Изправени сме пред непредсказуеми климатични условия и това пряко влияе върху производството, казва той. Сушата, през тази година, както и навсякъде, оказва пагубно влияние върху реколтата. Цветовете абортират и няма много плод. Никога не сме се оплаквали от безводие, но пък кладенците пресъхнаха.
По думите му интересът към този отрасъл на българското земеделие не стихва и днес, въпреки че трудностите в него са много. Броят на зеленчукопроизводителите расте. Оранжерийното производство е по-стабилно и по-доходно и мнозина се ориентираха към него, като по този начин изхранват семействата си, допълва градинарят. Той е убеден, че за да останат, и да има български зеленчуци, държавата трябва да помага и да стимулира производителите.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Цветан Йорданов е агроном по професия, а началото на връзката му с градинарсттвото е поставено през 1968 година. По онова време градинарстството си беше на градинарите. Старият градинар умееше и знаеше всичко - да си произведе семена и разсад, кога да полива и кога да бере. Онова беше време без интернет, добавя той. Вече е пенсионер, но страстта по отглеждане на зеленчуци не го напуска и в оранжериите в двора му има домати,краставици, пипер, чушки, зелен боб, зеле и други.
Изправени сме пред непредсказуеми климатични условия и това пряко влияе върху производството, казва той. Сушата, през тази година, както и навсякъде, оказва пагубно влияние върху реколтата. Цветовете абортират и няма много плод. Никога не сме се оплаквали от безводие, но пък кладенците пресъхнаха.
По думите му интересът към този отрасъл на българското земеделие не стихва и днес, въпреки че трудностите в него са много. Броят на зеленчукопроизводителите расте. Оранжерийното производство е по-стабилно и по-доходно и мнозина се ориентираха към него, като по този начин изхранват семействата си, допълва градинарят. Той е убеден, че за да останат, и да има български зеленчуци, държавата трябва да помага и да стимулира производителите.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев