Българската армия е посрещната изключително радушно навсякъде в Южна Добруджа през септември 1940 г., но големият емоционален заряд е в столицата Добрич на 25 септември, заяви за медийна група „Добруджа“ Живко Марков – уредник в Регионален исторически музей – Добрич.
По силата на Крайовския договор, подписан на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа се връща в пределите на Царство България по мирен начин. Договорът предвижда навлизането на българската армия в Южна Добруджа да стане на 4 етапа между 21 септември и 1 октомври. В столицата Добрич армията влиза на 25 септември. Затова от 1990 г. тази дата официално се отбелязва като празник на града. Дотогава събитията от 1940 г. са били неглижирани, защото България и Румъния са били в соцлагера и съюзници във Варшавския договор. Освен това, съдбата на много от подписалите Крайовския договор българи е трагична, след като на власт идват комунистите. Ръководителят на делегацията Светослав Поменов е осъден на смърт от Народния съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Доктор Стефан Клечков – комисар по администрацията, през 1942 г. поема управлението на Беломорието, но след септември 1944 г. е предаден на гръцките партизани и убит по много жесток начин. От Народния съд са осъдени на затвор ген. Атанас Жилков – председател на българо-румънската комисия по приемане и предаване на Южна Добруджа и ген. Димитър Айрянов – командващ на Четвърта преславска дивизия, като той умира при неизяснени обстоятелства.
Веднага след подписването на Крайовския договор, в Добрич е сформиран комитет по посрещането на българската армия, в който влизат видни добруджанци като арх. Симеон Зографов, доктор Божидар Янакиев, журналистът Любен Станчев. Посрещането на армията и администрацията е много добре организирано, както се вижда от множеството снимки от този паметен ден. Връщането на Южна Добруджа е едно от най-документираните в снимков материал събития в българската история, защото армията е била придружава от фотограф, а от София са били командировани журналисти и фотографи от всички централни вестници и радиа.
Българската войска е посрещната още навлизане от Варна от хиляди жители на Добрич с цветя и български знамена. Централната улица на града е представлявала море от бяло, зелено и червено, отбеляза Живко Марков. От дружество „Майчина грижа“ пък подготвили 5000 кърпички с лика на Стефан Караджа, с които са окичени всички войници и официални лица. На днешните улици „България“ и „Независимост“ са били наредени трапези с добруджански погачи, печени и варени пилета, плодове.
Ген. лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа, е посрещнат с добруджанска погача, поставена върху специално създаден за събитието поднос. По идея на комитета той е изработен във формата на Добруджа – Северна от сребро и Южна от злато, а градовете са били обозначени със скъпоценни камъни. Любопитен момент е, че този поднос е бил поръчан в Румъния. Не е ясна каква е съдбата на тази ценна реликва след това, като издирването й продължава и от музея в Добрич апелират всеки, който разполага с информация за тази находка, да се свърже с тях.
Живко Марков отбеляза, че по време на Първата световна война престолонаследникът Борис е бил в Добруджа като офицер за свръзка, като е запазена една негова снимка от фронта в Северна Добруджа. След връщането на Южна Добруджа цар Борис III има едно посещение в Добрич – на 1 ноември 1942 г. Живко Марков подчерта, че за интегрирането на Южна Добруджа към Царство България са инвестирани милиарди левове от държавата.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
По силата на Крайовския договор, подписан на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа се връща в пределите на Царство България по мирен начин. Договорът предвижда навлизането на българската армия в Южна Добруджа да стане на 4 етапа между 21 септември и 1 октомври. В столицата Добрич армията влиза на 25 септември. Затова от 1990 г. тази дата официално се отбелязва като празник на града. Дотогава събитията от 1940 г. са били неглижирани, защото България и Румъния са били в соцлагера и съюзници във Варшавския договор. Освен това, съдбата на много от подписалите Крайовския договор българи е трагична, след като на власт идват комунистите. Ръководителят на делегацията Светослав Поменов е осъден на смърт от Народния съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Доктор Стефан Клечков – комисар по администрацията, през 1942 г. поема управлението на Беломорието, но след септември 1944 г. е предаден на гръцките партизани и убит по много жесток начин. От Народния съд са осъдени на затвор ген. Атанас Жилков – председател на българо-румънската комисия по приемане и предаване на Южна Добруджа и ген. Димитър Айрянов – командващ на Четвърта преславска дивизия, като той умира при неизяснени обстоятелства.
Веднага след подписването на Крайовския договор, в Добрич е сформиран комитет по посрещането на българската армия, в който влизат видни добруджанци като арх. Симеон Зографов, доктор Божидар Янакиев, журналистът Любен Станчев. Посрещането на армията и администрацията е много добре организирано, както се вижда от множеството снимки от този паметен ден. Връщането на Южна Добруджа е едно от най-документираните в снимков материал събития в българската история, защото армията е била придружава от фотограф, а от София са били командировани журналисти и фотографи от всички централни вестници и радиа.
Българската войска е посрещната още навлизане от Варна от хиляди жители на Добрич с цветя и български знамена. Централната улица на града е представлявала море от бяло, зелено и червено, отбеляза Живко Марков. От дружество „Майчина грижа“ пък подготвили 5000 кърпички с лика на Стефан Караджа, с които са окичени всички войници и официални лица. На днешните улици „България“ и „Независимост“ са били наредени трапези с добруджански погачи, печени и варени пилета, плодове.
Ген. лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа, е посрещнат с добруджанска погача, поставена върху специално създаден за събитието поднос. По идея на комитета той е изработен във формата на Добруджа – Северна от сребро и Южна от злато, а градовете са били обозначени със скъпоценни камъни. Любопитен момент е, че този поднос е бил поръчан в Румъния. Не е ясна каква е съдбата на тази ценна реликва след това, като издирването й продължава и от музея в Добрич апелират всеки, който разполага с информация за тази находка, да се свърже с тях.
Живко Марков отбеляза, че по време на Първата световна война престолонаследникът Борис е бил в Добруджа като офицер за свръзка, като е запазена една негова снимка от фронта в Северна Добруджа. След връщането на Южна Добруджа цар Борис III има едно посещение в Добрич – на 1 ноември 1942 г. Живко Марков подчерта, че за интегрирането на Южна Добруджа към Царство България са инвестирани милиарди левове от държавата.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров