Фотографията е начин на изразяване, начин да покажа неща от заобикалящия ни свят, които хората проускат или няма къде да видят. В това се крие нейната магия, казва в Световния ден на фотографията, който се отбелязва днес (19 август) художникът и фотограф Димитър Христов.Той е категоричен, че идеален кадър не съществува, защото много кадри са идеални, така, както и много филми са хубави.
Аз рисувам и снимам, допълва Димитър Христов. На първо място съм художник и като такъв във времето се оказа, че не ми остава достатъчно свободно време да правя това, което най-много обичам, а именно да рисувам. И като бърз заместител се отзова фотографията, която е предизвикателство с различни изразни средства. Сред многото снимки, които Димитър Христов прави, особено място заемат фотографиите на коне. Снимането на коне е процес, който отнема месеци подготовка и среща с хора, които са посветили живота си на отглеждане и работа с тези красиви животни. Фотографията на коне ме срещна с изключителни хора и ме потопи в един магичен свят. Конете, подобно на хората, имат невероятна чувствителност, характер и отношение, допълва той. Що се отнася до избора на работа в цвят или в черно и бяло, то той е убеден, че снимките в тези два цвята са по-категорични от цветните. При тях рядко има двусмислие. Те ограничават в цветово отношение, но в същото време подчертават конкретния момент.
И ако фотографията е изкуство, което улавя моменти и емоции, а обработката на снимките е процес, който ги усъвършенства, то правилната такава може да ги преобрази и понякога, обикновени на пръв поглед кадри, се превръщат в изключитено въздействащи изображения. Постобработката на кадрите зависи обаче от жанра на фотографията, допълва Димитър Христов. Ако фотографията е документална или журналистическа, то в нея нищо не трябва да се пипа. В художествената фотография всеки автор сам поставя своите граници.
Аз рисувам и снимам, допълва Димитър Христов. На първо място съм художник и като такъв във времето се оказа, че не ми остава достатъчно свободно време да правя това, което най-много обичам, а именно да рисувам. И като бърз заместител се отзова фотографията, която е предизвикателство с различни изразни средства. Сред многото снимки, които Димитър Христов прави, особено място заемат фотографиите на коне. Снимането на коне е процес, който отнема месеци подготовка и среща с хора, които са посветили живота си на отглеждане и работа с тези красиви животни. Фотографията на коне ме срещна с изключителни хора и ме потопи в един магичен свят. Конете, подобно на хората, имат невероятна чувствителност, характер и отношение, допълва той. Що се отнася до избора на работа в цвят или в черно и бяло, то той е убеден, че снимките в тези два цвята са по-категорични от цветните. При тях рядко има двусмислие. Те ограничават в цветово отношение, но в същото време подчертават конкретния момент.
И ако фотографията е изкуство, което улавя моменти и емоции, а обработката на снимките е процес, който ги усъвършенства, то правилната такава може да ги преобрази и понякога, обикновени на пръв поглед кадри, се превръщат в изключитено въздействащи изображения. Постобработката на кадрите зависи обаче от жанра на фотографията, допълва Димитър Христов. Ако фотографията е документална или журналистическа, то в нея нищо не трябва да се пипа. В художествената фотография всеки автор сам поставя своите граници.