И в Международния ден на театъра, в добричкия театър текат репетиции за нова постановка. В момента трупата репетира комедията „Том, Дик и Хариет“ от Рей и Майкъл Куни. Режисьор на постановката е Стефан Спасов, който миналата седмица спечели конкурса за нов директор на театъра. Очаква се премиерата да бъде в началото на май на голяма сцена. Обещавам, че публиката много ще се забавлява, каза в студиото на медийна група „Добруджа“ Краси Демиров. Той гостува на празничния за театралите ден заедно с актрисата Любов Николова.
Аз съм 43-та година в театъра. Зад тези години стоят многото радости, много разочарования, тежки репетиции и любов от публиката и всичко, което ти дава театъра, каза Николова.
Когато дойдох в Добрич, бях момче с буйна черна коса, а сега сивото смени черното. Здравите момчешки вдъхновения, са заменени от реализма и сивата действителност, която се опитвам по всякакъв начин да разчупвам, добавя Демиров. И двамата казват, че вече са спрели да броят представленията, в които са участвали.
Въпреки че двамата родители на Любов Николова са актьори, те не са искали дъщеря им да поеме по техния път. Те бяха категорично против, но аз съм много приятна смесица между македонка и гагаузин и когато реша нещо, няма кой да ме спре, каза Николова.
Аз съм на сцена от 1977 година. Случайно влязох в самодейна трупа в Провадия. Още с първата пиеса пече златен медал. Тогава реших, че ми харесва да се правя на друг и да не бъда аз за час-два и вече толкова много години се правя на някой друг, посочва Демиров.
В нашия театър криза няма. Криза имаше в началото на демокрацията, когато решихме да се правим на сини, червени, зелени и пембени. Това много бързо отмина и сега ние сме един малък, но сплотен колектив, коментира Демиров.
Николова отбеляза като положителна тенденция, че все по-млади хора ходят на театър в Добрич. Красимир Демиров припомни, че мотото на празника тази година е „Изберете театъра“. Пред кутия цигари, предпочетете да прекарате час – час и половина в театър. По-здравословно и по-приятно е, апелира Красимир Демиров.
Аз съм 43-та година в театъра. Зад тези години стоят многото радости, много разочарования, тежки репетиции и любов от публиката и всичко, което ти дава театъра, каза Николова.
Когато дойдох в Добрич, бях момче с буйна черна коса, а сега сивото смени черното. Здравите момчешки вдъхновения, са заменени от реализма и сивата действителност, която се опитвам по всякакъв начин да разчупвам, добавя Демиров. И двамата казват, че вече са спрели да броят представленията, в които са участвали.
Въпреки че двамата родители на Любов Николова са актьори, те не са искали дъщеря им да поеме по техния път. Те бяха категорично против, но аз съм много приятна смесица между македонка и гагаузин и когато реша нещо, няма кой да ме спре, каза Николова.
Аз съм на сцена от 1977 година. Случайно влязох в самодейна трупа в Провадия. Още с първата пиеса пече златен медал. Тогава реших, че ми харесва да се правя на друг и да не бъда аз за час-два и вече толкова много години се правя на някой друг, посочва Демиров.
В нашия театър криза няма. Криза имаше в началото на демокрацията, когато решихме да се правим на сини, червени, зелени и пембени. Това много бързо отмина и сега ние сме един малък, но сплотен колектив, коментира Демиров.
Николова отбеляза като положителна тенденция, че все по-млади хора ходят на театър в Добрич. Красимир Демиров припомни, че мотото на празника тази година е „Изберете театъра“. Пред кутия цигари, предпочетете да прекарате час – час и половина в театър. По-здравословно и по-приятно е, апелира Красимир Демиров.