Илин Димитров е на 38 години, женен с две деца. Завършил е Езикова гимназия „Гео Милев“ – Добрич, с немски език, има 3 бакалавърски степени от различни университети (туризъм, управление, маркетинг) и магистратура (управление). Последните 22 години работи в сферата на туризма, като преподава в Колеж по туризъм – Варна и го практикува чрез фирмите си за анимация и трудово посредничество. Председател е на Варненската туристическа камара – едно от най-старите туристически сдружения в страната.
На 15 декември 2021 г. положи клетва като народен представител, на мястото на Даниел Лорер, който стана министър на иновациите и растежа.
- Г-н Димитров, какъв е фокусът в работата на комисията по туризъм на фона на растящата инфлация и ред други икономически проблеми в държавата?
Комисията по туризъм е поредното доказателство, че секторът е приоритет за това правителство, тъй като до сега нямаше такава. Комисията беше създадена с цел туризмът да стъпи на два крака. Единият е министерството, а вторият – комисията. Смятам, че това е един много добър ход.
Нашата работа се основава на коалиционното споразумение. Имаме три вида мерки. Спешни, които успяхме да изпълним на сто процента, като например да задържим 9 процента ДДС, да задържим до края на годината „60/40“, да отпушим мярката „35 евро“ към чартърите и туроператорите, да осигурим ликвидни средства чрез Българската банка за развитие (ББР). Всичко това беше изпълнено.
Останаха средносрочните мерки. Това е т. нар. поправка „8+1“, също така туристическата маркировка – имаме над 10 хиляди километра пътища, които не са маркирани. Туристите ни се губят. Третият план, който е добре да се огледа и да се пипне, е визовата политика и визовият режим.
А в дългосрочна проекция имаме да „ремонтираме“ основно Закона за туризма, като вкараме част за браншови организации, която да ги стимулира към обединение. Да прецизираме Наредбата за националните курорти, да поработим много активно върху рекламата, така че тя да бъде част от нетния приход, който влиза в България от туризъм. Ще се създаде туристическа полиция. И всичко това ще се реализира с помощта на бранша, с негово активно участие.
Надявам се този преработен Закон за туризма да се превърне в добър фундамент за развитието на сектора.
- Какви са Вашите очаквания за старта на предстоящия туристически сезон? След две години на пандемия, могат ли хората от бранша да бъдат сигурни, че ги очаква един по-добър сезон?
Не могат да бъдат сигурни. Казвам го открито. Всичко зависи от активността на „омикрон“, като се надяваме с него да приключи и пандемията. Ако успеем да отворим около Великден, ще имаме добър сезон.
- Международното положение как ще се отрази на туризма?
Притеснен съм, защото ние имаме изключително много украински туристи. В добри години туристите от Украйна са надхвърляли половин милион. Ако отново има забрана за руснаци, положението ще стане още по-сериозно, макар руските туристи у нас да намаляват прогресивно във времето. Но при едно сътресение и липса на туристи от Украйна, Молдова и Беларус, плюс Русия, би било доста сериозен шок за туризма у нас.
- Може ли българският пазар да компенсира тази липса?
През миналата година се видя какъв е таванът на възможностите на българския пазар – около два милиона и седемстотин хиляди туристи. Така че изключително много разчитаме на външните пазари – на германци, румънци, турци. Но трябва много активно да работим в направление „реклама“, тъй като нищо не е сигурно.
- Като че ли до този момент рекламата на страната ни не беше достатъчна нито като количество, нито като качество и ефективност. Споделяте ли това мое наблюдение?
Ако рекламата бъде направена по правилен начин и не се краде от нея, тя би била достатъчна. До сега, чисто исторически, е нямало толкова високи нива на бюджет за реклама. В момента имаме 18 милиона лева за реклама. За сравнение, през 2020 година преди ковид кризата, бюджетът е бил малко над 12 милиона. Виждате каква е разликата, така че – да, имаме предвидени средства, като тук искам да подчертая, че тези средства не са предвидени само за външна реклама. Ще се опитаме да стимулираме и да достигнем до местния бизнес и местните производители.
Пари има, въпросът в момента, затова вървят дискусии, е как тези пари да бъдат изразходвани по най-интелигентния начин, за да дадат най-добър коефициент на полезно действие.
- А как ще коментирате недоволството на собствениците на заведения заради уведомителните писма от НАП във връзка с една помощ, отпусната им преди две години? Това недоразумение ли е, целенасочено ли е, или някой по веригата не си е свършил работата?
Браншът с право е настръхнал в момента. То не бяха отваряния, затваряния, сертификати. Всички са много изморени и чувствителни на най-малките промени. Не мога да коментирам решения на предишни правителства, но щом има недоволство – явно нещо не е дообмислено добре. Убеден съм, че ще се намери някакъв компромис, но истината е, че нашият бранш изстрада много.
- Вие бяхте част от делегацията, която летя до Скопие. Там проведохте срещи и разговори. Какви са настроенията в Северна Македония по отношение на туризма?
Винаги съм твърдял, че именно туризмът е най-добрият посланик на уважението, културата и разбирателството между държавите, тъй като поражда движение на хора и споделяне на ценности. Бяхме посрещнати много добре. Ролята на политиците е да отворят вратата, а от бизнеса зависи дали ще се възползва от отворената врата. Затова с нас в самолета бяха около 30-ина представители на реалния бизнес – собственици на хотели, управители на туроператорски агенции. Мисля, че беше много полезно това посещение – бизнесът срещна бизнеса, а политиците се разбраха.
Възстановена бе самолетната линия София – Скопие, а лично аз много бих се радвал, ако лятото видя друга линия: Варна – Охрид. Даже имам много големи очаквания към това, защото би било един хубав туристически продукт.
- Ако Вие в момента не бяхте политик, а все още в реалния бизнес, какъв проблем бихте поставили пред управляващите? Какво бихте поискали от държавата да направи за бизнеса?
Най-хубавото нещо, което направихме преди съставяне на правителството, беше подписаното коалиционно споразумение. Пет часа и половина ние дискутирахме проблемите на бизнеса. И в момента всичко е прозрачно, документът е в интернет и всеки може да се запознае с него.
Така че повечето въпроси и проблеми, за които браншът е говорил с мен, са в това споразумение. Освен това открихме една линия, на която всеки може да сигнализира за проблем, като лично аз поех ангажимент всеки един въпрос да бъде отправян до съответното министерство и да очакваме отговор. По този начин се подобри значително комуникацията, обратната връзка със самия сектор. Ако аз бях в реалния бизнес в момента, с ръка на сърцето бих бил доволен, че се отпуши помощта „35 евро“, защото това ще помогне за чартърите. Бих бил недоволен заради ковид ситуацията, но това не зависи от нас, а и мисля, че правителството се справя добре. Третото нещо, което бих искал аз лично, е да видя някакви срещи с посланици на ниво договаряне на бъдещи посещения, но и това предстои да се случи.
Ако трябва да обобщя – браншът си каза какво иска и ние го изпълняваме.
- Оптимист или песимист сте?
Аз винаги съм оптимист. Изход винаги се намира, просто трябва да бъдем умни и гъвкави.
На 15 декември 2021 г. положи клетва като народен представител, на мястото на Даниел Лорер, който стана министър на иновациите и растежа.
- Г-н Димитров, какъв е фокусът в работата на комисията по туризъм на фона на растящата инфлация и ред други икономически проблеми в държавата?
Комисията по туризъм е поредното доказателство, че секторът е приоритет за това правителство, тъй като до сега нямаше такава. Комисията беше създадена с цел туризмът да стъпи на два крака. Единият е министерството, а вторият – комисията. Смятам, че това е един много добър ход.
Нашата работа се основава на коалиционното споразумение. Имаме три вида мерки. Спешни, които успяхме да изпълним на сто процента, като например да задържим 9 процента ДДС, да задържим до края на годината „60/40“, да отпушим мярката „35 евро“ към чартърите и туроператорите, да осигурим ликвидни средства чрез Българската банка за развитие (ББР). Всичко това беше изпълнено.
Останаха средносрочните мерки. Това е т. нар. поправка „8+1“, също така туристическата маркировка – имаме над 10 хиляди километра пътища, които не са маркирани. Туристите ни се губят. Третият план, който е добре да се огледа и да се пипне, е визовата политика и визовият режим.
А в дългосрочна проекция имаме да „ремонтираме“ основно Закона за туризма, като вкараме част за браншови организации, която да ги стимулира към обединение. Да прецизираме Наредбата за националните курорти, да поработим много активно върху рекламата, така че тя да бъде част от нетния приход, който влиза в България от туризъм. Ще се създаде туристическа полиция. И всичко това ще се реализира с помощта на бранша, с негово активно участие.
Надявам се този преработен Закон за туризма да се превърне в добър фундамент за развитието на сектора.
- Какви са Вашите очаквания за старта на предстоящия туристически сезон? След две години на пандемия, могат ли хората от бранша да бъдат сигурни, че ги очаква един по-добър сезон?
Не могат да бъдат сигурни. Казвам го открито. Всичко зависи от активността на „омикрон“, като се надяваме с него да приключи и пандемията. Ако успеем да отворим около Великден, ще имаме добър сезон.
- Международното положение как ще се отрази на туризма?
Притеснен съм, защото ние имаме изключително много украински туристи. В добри години туристите от Украйна са надхвърляли половин милион. Ако отново има забрана за руснаци, положението ще стане още по-сериозно, макар руските туристи у нас да намаляват прогресивно във времето. Но при едно сътресение и липса на туристи от Украйна, Молдова и Беларус, плюс Русия, би било доста сериозен шок за туризма у нас.
- Може ли българският пазар да компенсира тази липса?
През миналата година се видя какъв е таванът на възможностите на българския пазар – около два милиона и седемстотин хиляди туристи. Така че изключително много разчитаме на външните пазари – на германци, румънци, турци. Но трябва много активно да работим в направление „реклама“, тъй като нищо не е сигурно.
- Като че ли до този момент рекламата на страната ни не беше достатъчна нито като количество, нито като качество и ефективност. Споделяте ли това мое наблюдение?
Ако рекламата бъде направена по правилен начин и не се краде от нея, тя би била достатъчна. До сега, чисто исторически, е нямало толкова високи нива на бюджет за реклама. В момента имаме 18 милиона лева за реклама. За сравнение, през 2020 година преди ковид кризата, бюджетът е бил малко над 12 милиона. Виждате каква е разликата, така че – да, имаме предвидени средства, като тук искам да подчертая, че тези средства не са предвидени само за външна реклама. Ще се опитаме да стимулираме и да достигнем до местния бизнес и местните производители.
Пари има, въпросът в момента, затова вървят дискусии, е как тези пари да бъдат изразходвани по най-интелигентния начин, за да дадат най-добър коефициент на полезно действие.
- А как ще коментирате недоволството на собствениците на заведения заради уведомителните писма от НАП във връзка с една помощ, отпусната им преди две години? Това недоразумение ли е, целенасочено ли е, или някой по веригата не си е свършил работата?
Браншът с право е настръхнал в момента. То не бяха отваряния, затваряния, сертификати. Всички са много изморени и чувствителни на най-малките промени. Не мога да коментирам решения на предишни правителства, но щом има недоволство – явно нещо не е дообмислено добре. Убеден съм, че ще се намери някакъв компромис, но истината е, че нашият бранш изстрада много.
- Вие бяхте част от делегацията, която летя до Скопие. Там проведохте срещи и разговори. Какви са настроенията в Северна Македония по отношение на туризма?
Винаги съм твърдял, че именно туризмът е най-добрият посланик на уважението, културата и разбирателството между държавите, тъй като поражда движение на хора и споделяне на ценности. Бяхме посрещнати много добре. Ролята на политиците е да отворят вратата, а от бизнеса зависи дали ще се възползва от отворената врата. Затова с нас в самолета бяха около 30-ина представители на реалния бизнес – собственици на хотели, управители на туроператорски агенции. Мисля, че беше много полезно това посещение – бизнесът срещна бизнеса, а политиците се разбраха.
Възстановена бе самолетната линия София – Скопие, а лично аз много бих се радвал, ако лятото видя друга линия: Варна – Охрид. Даже имам много големи очаквания към това, защото би било един хубав туристически продукт.
- Ако Вие в момента не бяхте политик, а все още в реалния бизнес, какъв проблем бихте поставили пред управляващите? Какво бихте поискали от държавата да направи за бизнеса?
Най-хубавото нещо, което направихме преди съставяне на правителството, беше подписаното коалиционно споразумение. Пет часа и половина ние дискутирахме проблемите на бизнеса. И в момента всичко е прозрачно, документът е в интернет и всеки може да се запознае с него.
Така че повечето въпроси и проблеми, за които браншът е говорил с мен, са в това споразумение. Освен това открихме една линия, на която всеки може да сигнализира за проблем, като лично аз поех ангажимент всеки един въпрос да бъде отправян до съответното министерство и да очакваме отговор. По този начин се подобри значително комуникацията, обратната връзка със самия сектор. Ако аз бях в реалния бизнес в момента, с ръка на сърцето бих бил доволен, че се отпуши помощта „35 евро“, защото това ще помогне за чартърите. Бих бил недоволен заради ковид ситуацията, но това не зависи от нас, а и мисля, че правителството се справя добре. Третото нещо, което бих искал аз лично, е да видя някакви срещи с посланици на ниво договаряне на бъдещи посещения, но и това предстои да се случи.
Ако трябва да обобщя – браншът си каза какво иска и ние го изпълняваме.
- Оптимист или песимист сте?
Аз винаги съм оптимист. Изход винаги се намира, просто трябва да бъдем умни и гъвкави.
Коментирайте
1 USD = 1.82447 BGN
1 GBP = 2.28771 BGN
1 CHF = 2.00064 BGN
