Инициативата за паметник „В памет на таврийските българи” се обръща и към БНТ

Проектът за мемориален знак “В памет на таврийските българи” вече е получил одобрение от всички инстанции. Откриването на паметника ще бъде венецът от всички инициативи, които бяха подети преди три години.
Сред заложените дейности са преиздаване на книгата на добричкия краевед Атанас Марков „Българи в Таврия и таврийци в България” и на книгата на Мишо Хаджийски – „Българи в Таврия”. От инициативния комитет ще направят опит да изискат от Българската национална телевизия да излъчи филма „Един изстрел”, който разказва за съдбата на таврийските българи и в рубриката „История.бг”  да бъде направено предаване по темата.
Паметният знак за таврийските българи ще бъде поставен на площада, носещ името на цар Борис III, пред сградата на община Добричка, където има и поставен барелеф. Проектът е на Красимир Пампоров.
В основата на инициативата за построяването на монумента са две събития – да бъде отбелязано доброволното им преселване от Таврия в България и трагичната смърт на Мишо Хаджийски, инициатор за преселването на им в България през 1943-1944 г.
През месец декември ще се отбележат 70 години от депортирането на таврийските българи обратно в СССР. 
По този повод разговаряме с Георги Чунчуков – член на инициативния комитет.
 
Г-н Чунчуков, да започнем от най-важното – средствата, които са необходими за изграждането на този паметник. Какво ви е нужно?
Това няма да бъде някакъв грандиозен паметник, ще бъде с височина около 2,5 метра. Няма да има скулптури, ще бъде по-скоро мемориален знак.
Не сме правили предварителни разчети преди да видим строителното разрешение. Вече имаме това разрешение за започване на строителството, както и всички необходими документи.
Предложението до Общинския съвет за изграждане на монумента беше внесено през януари миналата година, два месеца по-късно съветниците дадоха съгласие. Припомням, че от 29 присъствали съветници – всички 29 дадоха съгласие за изграждане на този паметник. Около 8 месеца отне одобряването на проекта от Министерството на културата след представянето му от арх. Красимир Пампоров.
Затова и не сме правили разчети – изчаквахме да минем през всички инстанции.
И още нещо – когато внасяхме предложението в Общински съвет, изрично бяхме написали, че общината няма да има никакъв финансов ангажимент при изграждането на паметника.
Все пак призовавате хората да откликнат, като купуват книгите на Атанас Марков и Мишо Хаджийски, за да съберете по този начин средствата…
Не, не по този начин. Така само се подпомагаме, събираме част от средствата. Продаваме само книгата на Атанас Марков, имаме съгласието на неговите наследници да я продаваме с такава цел, но понеже Мишо Хаджийски не е между живите, няма и наследници, затова продаваме само книгата на Атанас Марков, а който си я купи, даваме като подарък книгата на Мишо Хаджийски. Човекът е загубил живота си за тази кауза и не може да правим търговия с неговия труд.
От книгата ще съберем една част от необходимата сума, другите пари – с обикаляне от човек на човек. Аз вече съм се срещнал с 27 човека, от които 20 откликнаха.
Посетили сте родното село на Мишо Хаджийски – Инзовка, Запорожка област, как Ви посрещнаха там?
Поканата до Инициативния комитет беше за участие в три събития на 20 юни - официално обявяване решението на кметството за кръщаване на училището в селото на името на Мишо Хаджийски, откриване на плоча върху фасадната стена на училището в негова памет и провеждане на международна научно-историческа конференция, посветена на 70-годишнината от депортацията на таврийските българи от България обратно в СССР, Средна Азия, Таджикистан. Богата програма, вместена в един-единствен ден.
Инициативният комитет е от седем души, но се оказа, че аз съм най-свободен. Разбира се, аз реших да отправя покана към други съмишленици. Поканих 6 души, като от тях прие единствено Дянко Георгиев Марков, на 93 години, офицер на Царство България, учредител на общобългарския съюз „Истина” заедно с брат си проф. Георги Георгиев Марков, издател и редактор на в. „Истина”. Още преди да го поканя, знаех, че ще приеме предложението ми, както преди две години прие да пътува до Бесарабия по случай 150-годишнината от рождението на ген. Иван Колев, чествана в неговото родно село Бановка. Тогава словото му пред паметника на ген. Колев беше съпроводено с ръкопляскания и възгласи „Браво!”, а родственикът на ген. Колев Сергей Стоянов го попита: „Г-н Марков, защо едва сега идвате при нас?” Третият член на нашата „делегация” беше Филип Пителов – представител на Асоциацията на българите по света, председателствана от историка проф. Пламен Павлов.
И така, макар и в последния момент, „делегацията” бе уточнена. Имахме затруднения при търсенето на лека кола. Пътуването ни беше пред провал, но доц. Тодор Радев, ректор на Висшето училище „Международен колеж”, го предотврати. По възможно най-ниската тарифа доц. Радев ни осигури кола и шофьор, който ни откара до град Измаил, Украйна. А заместник-областният управител Йордан Йорданов спонсорира част от пътуването ни. Останалите разходи поехме ние тримата. На двамата ни спонсори благодарим най-сърдечно! От Измаил до Одеса пътувахме с автобус. Билетите ни плати бесарабският българин Николай Иванов, бизнесмен, председател на българското дружество „Света София” в град Измаил. И на него благодарим сърдечно за жеста.
Разстоянието от Добрич до село Инзовка е около 1100 -1200 км.
Рано сутринта на 20 юни вече бяхме застанали пред хотела с пълни чанти книги, вестници, исторически карти, една част от тях предназначени за училището в с. Инзовка, кръстено вече на името на Мишо Хаджийски, а другата – за десетте български културно-просветни дружества и 33-те български села в Таврия. Книгите, които носихме, са: „Българи в Таврия”, „Българи в Таврия и таврийци в България” и „Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 година: премълчаната история” с автор Радослав Симеонов. Книгата на Радослав Симеонов е написана в рамките на проекта „Да помним сталинизма: таврийските българи в Добруджа”. Този проект е към мащабната европейска програма „Европа за гражданите”, подпрограма „Жива европейска памет”, насочена към запазване на историческата  памет за престъпленията на двата човеконенавистни режима – нацизма и комунизма. Носихме и книги на добричката писателка Рада Въртунинска, всички с автографи от нея.
Разкажете ни малко повече за Мишо Хаджийски – човекът, който довежда Таврийските българи тук, и си отива твърде млад. Защо е бил преследван?
Роден е през 1916 година и си отива от този свят на 7 декември 1944 година. Преследван е, защото инициира доброволното преселване, като нито един от тези хора не е пожелал да се върне обратно в СССР.
Съдбата на тези българи е много тежка и е трудно да бъде разказана…
Има чудесен документален филм, направен от Българската национална телевизия. Вече имаме тяхното обещание, че ще бъде излъчен, остава да направим уговорка в кой от дните да бъде излъчен. Помолих да бъде през септември.
Ако ми позволите накратко да разкажа за Таврийските българи – те са опитали и от меда, и от жилото на тогавашната власт. Минали са през много трагични събития, през три гладомора, разколачване, колективизация, репресии. Донесох две книги от Украйна за Регионалната библиотека в Добрич, който се интересува по-задълбочено, може да ги потърси.

Коментирайте