Аз съм против фракинга в гъсто населени райони като Добруджа, заяви в интервю за медийна група „Добруджа“ инж. Огнян Кованджийски. Той е бил ръководител на нефтените находища в Долен и Горен Дъбник, газовото находище „Деветаки“, златно находище „Челопеч“, медно находище „Асарел“ и др. Бил е представител на България в ООН. Автор е на книгата „Шистов газ. Човекът за и против шистовия газ. Техника и технологии. Фракинг патенти в САЩ“. Пловдивчанинът е на тридневно посещение в Добрич във връзка с продължаващото в Административен съд – Варна дело, заведено от „Русгеоком“ срещу решението на Регионалната инспекция по околната средата и водите – Варна за неодобряване на инвестиционното предложение за добив на газ в находище „Спасово“, което се намира на територията на община Генерал Тошево.
Въпреки че в техните доклади пише интензификация на пластовете, е неизбежно да използват фракинг, заяви инж. Огнян Кованджийски. Интензификацията означава обработване на пластовете за създаване на изкуствени пътища и канали, което е точно чист фракинг, макар и да избягват тази дума, обясни експертът. Неизбежно е, по друг начин няма как да се добива газ в находище „Спасово“, понеже там има газ, който не е под налягане, в много плътни колектори, добави той. Според него единствената възможна технология в случая дори попада под забраната на мораториума в България за проучване и добив на шистов газ – като думата „шистов“ също целенасочено се избягва в инвестиционното намерение.
Фракингът за първи път е използван в Русия, след това навлиза и в САЩ. Освен в тези две страни, технологията се прилага в Германия, Англия и др.
Америка е разделена на две по темата, а в Европа 70% от хората са против, заяви инж. Огнян Кованджийски.
При фракинга се използват радиоактивни химикали, като уран и радон. В домовете и обществените сгради в градове в САЩ, които са в близост до добив на шистов газ, радиоктивността е 22 пъти над допустимите граници на радон, който е силно летлив и бързо замърсява въздуха, заяви инж. Огнян Кованджийски.
Находищата се намират под Малм Валанж – водоносния хоризонт, от който черпи вода цяла Североизточна България. Дори при прокарването на сондажите тя може да се замърси, смята експертът. Глинест разтвор с химикали може да попадне във водата не само при авария, отбеляза той. Според него това води и до рискове за почвата в Добруджа, защото пречистването на урана е много сложна и скъпа технология.
Колекторът, който е на над 5000 метра, няма да издържи икономически, заради голямата дълбочина, а от първия, който е до 2600 метра, може да има икономически ефект и полза за региона – ако някой обаче гарантира, че фракингът ще е 100% безопасен, заяви инж. Огнян Кованджийски. Той отбеляза, че в България, за разлика от много други държави, се сключват непрофесионални концесионни договори и се плащат много малки такси.
Неизбежно фракингът ще доведе и до земетресения, както се случва в САЩ и Англия, а това е много опасно в гъсто населен район като Добруджа, смята инж. Огнян Кованджийски.
.gif)
Въпреки че в техните доклади пише интензификация на пластовете, е неизбежно да използват фракинг, заяви инж. Огнян Кованджийски. Интензификацията означава обработване на пластовете за създаване на изкуствени пътища и канали, което е точно чист фракинг, макар и да избягват тази дума, обясни експертът. Неизбежно е, по друг начин няма как да се добива газ в находище „Спасово“, понеже там има газ, който не е под налягане, в много плътни колектори, добави той. Според него единствената възможна технология в случая дори попада под забраната на мораториума в България за проучване и добив на шистов газ – като думата „шистов“ също целенасочено се избягва в инвестиционното намерение.
Фракингът за първи път е използван в Русия, след това навлиза и в САЩ. Освен в тези две страни, технологията се прилага в Германия, Англия и др.
Америка е разделена на две по темата, а в Европа 70% от хората са против, заяви инж. Огнян Кованджийски.
При фракинга се използват радиоактивни химикали, като уран и радон. В домовете и обществените сгради в градове в САЩ, които са в близост до добив на шистов газ, радиоктивността е 22 пъти над допустимите граници на радон, който е силно летлив и бързо замърсява въздуха, заяви инж. Огнян Кованджийски.
Находищата се намират под Малм Валанж – водоносния хоризонт, от който черпи вода цяла Североизточна България. Дори при прокарването на сондажите тя може да се замърси, смята експертът. Глинест разтвор с химикали може да попадне във водата не само при авария, отбеляза той. Според него това води и до рискове за почвата в Добруджа, защото пречистването на урана е много сложна и скъпа технология.
Колекторът, който е на над 5000 метра, няма да издържи икономически, заради голямата дълбочина, а от първия, който е до 2600 метра, може да има икономически ефект и полза за региона – ако някой обаче гарантира, че фракингът ще е 100% безопасен, заяви инж. Огнян Кованджийски. Той отбеляза, че в България, за разлика от много други държави, се сключват непрофесионални концесионни договори и се плащат много малки такси.
Неизбежно фракингът ще доведе и до земетресения, както се случва в САЩ и Англия, а това е много опасно в гъсто населен район като Добруджа, смята инж. Огнян Кованджийски.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67667 BGN
1 GBP = 2.25352 BGN
1 CHF = 2.10327 BGN
