Йордан Йовков е написал 30 стихотворения. Сам се отказва да бъде поет (АУДИО)

В Дом-паметник ,,Йордан Йовков“в края на миналата седмица представиха книгата „Стихотворения“ от Йордан Йовков, издание на Добруджанския научен институт. В празничното представяне на стиховете участваха
Клуб „Художествено слово“ при СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Добрич с ръководител  Радостина Калчева.
Главният уредник на дома паметник д-р Кремена Митева разказа интересни факти от живота на Йовков и отказа му да издава поезия.
 
„145 години от рождението на Йордан Йовков, Деня на християнското семейство,  са много хубави празници, за да си поговорим за Йовков, за литература, за поезия.
Първо, идеята се роди у мен преди 20 години.
Мислих си колко би било интересно да се съберат тези несъбрани в книга  стихотворения на Йордан Йовков.
След това се задава въпроса, трябва ли да се прави, защото той не го е направил.
Имаме ли право ние да го правим?
Но колеги,  ме уверяваха ,след като книгата вече е факт, че това е добре от литературно-историческа гледна точка да бъде направено и че не сме сгрешили, че сме събрали в книга неща, които авторът не е издал в самостоятелна стихотворка.
Много път извървях лично аз до реализиране на тази идея.
Защото да, ние сме музей на Йовков, имаме много голям фонд, но в този фонд имаме около една трета от стихотворенията на автора.
 Трябваше по някакъв начин да издиря останалите.
Това изисква, разбира се, време да се открият по някогашната литературна преса, да се съберат, да се обработят и разбира се, да се напише някакъв текст, който представя тези лирически текстове.
Затова, когато през 2016 година маестра Константина Петкова ми предложи да направим едно матине в село Пчеларова за поезията на Йовков, аз много бързо откликнах на тази идея, тъй като вече работех по темата.
Имах събрани почти всички Йовкови стихотворения.
То беше през есента, септември 2016 година.
Трябва да ви кажа, че продължи 3 часа .И мисля, че се получи добре, защото такива бяха отзивите на присъстващите.
Всъщност по повод събитието написах един текст за поезията на Йовков, след това го редактирах и го публикувах в списание на  Антимовски хан. Продължавах да развивам тази идея за създаване на една такава стихотворна книга, стихотворна сбирка на Йордан Йовков.
И тук вече последните години се появи възможност, благодаря на господин Спасов, който е председател на управителния съвет на Добруджанския научен институт, който даде възможност тази книга да стане факт, тъй като тя е финансирана, издадена със средства на Добруджанския научен институт, за което благодаря.
Поставихме си цел да покажем другия различния Йовков.
Един млад човек, тук още завършил гимназия, който искал да стане юрист, но това негово желание не се реализира.
Макар че е бил записан студент по право в Софийския университет.
Идва тук в Добруджа, при своите родители, във втория си дом, в село Чифудкьой.
Започва да учителства от началото на 20 век до Балканската война, около десетилетие.
 И най-вече в тези години, тук в Добруджа, учителските години, той пише главно стихове.
 Йовков в основната част от времето, докато е добруджански учител, всъщност е поет.
 Но всъщност най-активен е през периода 1906-1909 година, тъкмо като добруджански учител.
Поезия пише до 11-та година.
На 31 декември 11-та година е публикувано последното му стихотворение.
Тоест, това са пълни 9 години, в които Йовков е само поет.
И то във времето, когато е тук в Добруджа.
Оказва се, че общия брой на публикуваните му поне стихотворения е 30.
Учили сте литература, знаете какъв е обемът на ботевата лирика.
Двайсетина стихотворения.
Тоест, тук имаме едно лирическо творчество по-голямо по обем от ботевата.
Сега, не съизмерваме качеството на ботевата лирика с Йовковата, защото самият Йовков казва в разговори със свои приятели по-късно, че стиховете му са слаби, че са подражателни, че е спрял да пише поезия, защото няма време за губене.
Йовков, може би, ако беше работил още, може би ще стане един приличен, добър поет.
Но сега, нека си кажем честно, на рождения му ден Йовков не е голям поет.
Така че тази книга наистина има литературно-историческа стойност, а за да видим как един млад човек иска да бъде поет и то поет-символист, защото в началото на 20 век това е литературната мода, такава е литературната волна.
Йовков си избира високи образци, избира си Яворов, избира си наистина един връх в нашата поезия, с който иска да се съизмерва.
 В един момент, пишейки почти 10 години само стихове, той явно осъзнава, че няма да стане голям поет.
И има силата да си даде сметка за това и да се откаже.
И да се преориентира.
Всъщност, първия си разказ той написа през 1910 г.
След като участва във войните, след като създава военната си проза, наистина той напълно се сбогува с тези свои младежки увлечения,да бъде поет.
Много е модерно, много е престижно да си поет символист, но, пак казвам, с цялата си самокритичност, самовзискателност, Йовков явно осъзнава, че ако иска да постигне нещо, то вероятно няма да го постигне в поезията.
 И особено когато пък за първите си две книги получава две награди за билетристика.И, действително, от там нататък той се посвещава, всички вие знаете това на белетристиката, пишейки къси разкази, повести, романи, пиеси.
Така че, да Йовков е майстор на късия разказ, но Йовков е един разностраен.
Литературен талант или човек, който иска да пробва в различни литературни родове и жанрове.
На практика той пробва и в трите литературни рода.
Лирика, ето, за първи път виждаме събрани в една книга неговите стихотворения.
Драма, пише пиеси и разбира се епос.
Знаем, че основно неговата сила е в този литературен род епоса.
Пробвайки там в различните жанрове, по-късите, по-дългите, като постиженията му са най-вече в сферата на късия разказ.
 
И се радваме, че действително тази книга.
Така тръгна вече към, някои от своите читатели и тя ни дава възможност да разберем как един не получил съответното литературно образование или каквото и да е по-високо образование, млад човек като Йовков, търси пътя, опитва се да намери своя път в литературата и виждаме, че с известно лутане в крайна сметка го намира и това е прозата“, каза д-р Кремена Митева.

Аудио:

Коментирайте