„Обичам да рисувам – носи ми успокоение. Това е онази приятна умора, която остава след създаването на нещо истинско.“ Това заяви художникът иконописец Павлин Пенев, който има ателие в Етнографски комплекс „Стария Добрич“.
Павлин Пенев е завършил специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия. Рисува икони, но и реставрира стари икони и участва в реставрацията на църкви и манастири. В Светлата седмица Павлин Пенев сподели повече за съхраняването на една стара, но жива традиция, свързана с вярата, с християнството.
Пътят му към иконописта започва още в ученическите години, когато рисуването постепенно се превръща от занимание в призвание. След няколко години упорити опити е приет в Национална художествена академия, където избира да се посвети на реставрацията – специалност, която съчетава изкуство, наука и търпение.
„Иконата е различна от всичко друго – тя не следва класическите правила на анатомията и перспективата. В нея има символика, има вяра, има нещо, което не може да се обясни докрай“, казва той. За него тя не е просто изображение, а средство за духовно преживяване.
Създаването на една икона е процес, който изисква не само умения, но и концентрация и вътрешен мир. Работата започва с внимателно проучване на образците, преминава през прецизна рисунка и завършва с бавното „изграждане“ на образа с бои. Всяка линия и цвят имат значение.
Още по-сложен е процесът на реставрация. „Всяка икона е различна – различни материали, различни повреди, различна история“, обяснява Пенев. Най-често проблемите идват от времето и неправилното съхранение – влага, потъмнели лакове, напуквания. Възстановяването изисква не само техника, но и мярка – намесата трябва да бъде видима, но ненатрапчива, за да се запази автентичността на творбата.
Нямам любим период или художествена школа. Харесвам най-вече лицата да са благи, с излъчване. Най-трудни за пресъздаване са иконите от Тревненската школа – много богати, сложни, с изключителни детайли, заяви Павлин Пенев.
По думите му работата по реставрация често е тежка – не само като отговорност, но и физически. Пенев разказва за дълги часове по скелета в храмове, за студени църкви през зимата и за трудни условия, които обаче са част от мисията да се съхрани културното наследство.
Въпреки всичко, той не търси определение за себе си като творец. „Понякога се чувствам повече като изпълнител или занаятчия“, признава той. В иконописта личното его отстъпва пред канона и традицията – нещо, което я прави различна от останалите форми на изкуство. Има известна анонимност – особено в ранните периоди, когато авторите не са се подписвали. Едва по-късно, през Възраждането, започват да се появяват имена и школи, а художниците придобиват самочувствието да подписват творбите си, обясни иконописецът и реставратор.
Павлин Пенев е завършил специалността „Реставрация“ в Националната художествена академия. Рисува икони, но и реставрира стари икони и участва в реставрацията на църкви и манастири. В Светлата седмица Павлин Пенев сподели повече за съхраняването на една стара, но жива традиция, свързана с вярата, с християнството.
Пътят му към иконописта започва още в ученическите години, когато рисуването постепенно се превръща от занимание в призвание. След няколко години упорити опити е приет в Национална художествена академия, където избира да се посвети на реставрацията – специалност, която съчетава изкуство, наука и търпение.
„Иконата е различна от всичко друго – тя не следва класическите правила на анатомията и перспективата. В нея има символика, има вяра, има нещо, което не може да се обясни докрай“, казва той. За него тя не е просто изображение, а средство за духовно преживяване.
Създаването на една икона е процес, който изисква не само умения, но и концентрация и вътрешен мир. Работата започва с внимателно проучване на образците, преминава през прецизна рисунка и завършва с бавното „изграждане“ на образа с бои. Всяка линия и цвят имат значение.
Още по-сложен е процесът на реставрация. „Всяка икона е различна – различни материали, различни повреди, различна история“, обяснява Пенев. Най-често проблемите идват от времето и неправилното съхранение – влага, потъмнели лакове, напуквания. Възстановяването изисква не само техника, но и мярка – намесата трябва да бъде видима, но ненатрапчива, за да се запази автентичността на творбата.
Нямам любим период или художествена школа. Харесвам най-вече лицата да са благи, с излъчване. Най-трудни за пресъздаване са иконите от Тревненската школа – много богати, сложни, с изключителни детайли, заяви Павлин Пенев.
По думите му работата по реставрация често е тежка – не само като отговорност, но и физически. Пенев разказва за дълги часове по скелета в храмове, за студени църкви през зимата и за трудни условия, които обаче са част от мисията да се съхрани културното наследство.
Въпреки всичко, той не търси определение за себе си като творец. „Понякога се чувствам повече като изпълнител или занаятчия“, признава той. В иконописта личното его отстъпва пред канона и традицията – нещо, което я прави различна от останалите форми на изкуство. Има известна анонимност – особено в ранните периоди, когато авторите не са се подписвали. Едва по-късно, през Възраждането, започват да се появяват имена и школи, а художниците придобиват самочувствието да подписват творбите си, обясни иконописецът и реставратор.
Коментирайте
.gif)
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
