Иван Вазов е патриарх на българската литература, защото изгражда нашето национално самосъзнание, възпявайки „всичко българско и родно“. В продължение на половин век той остава верен на тази своя цел и успява да възпее всяко едно кътче от нашата родна земя. Това каза за р. „Добруджа“ Драгомил Георгиев – председател на Сдружение на писателите – Добрич и литературен критик по повод 175-годишнината от рождението на големия писател Иван Вазов, която се отбелязва днес – на 9 юли.
Иван Вазов възпява България с еднаква сила в лирика, проза и драма. Той е от малкото щастливци, които са обичани и уважавани приживе. Няма друг творец, освен Иван Вазов, който в националната литература и в българската култура, да бъде определен като патриарх. Не е случайно, че и Народния театър в столицата носи неговото име, добави Драгомил Георгиев.
Той коментира и посланията в творчеството на Иван Вазов: „Едно от тях, с особено значение за нас - българите, е свързано с езика ни. „Език страдален“, който се превръща в памет, в съкровищница, в летопис на националната ни история. Друг ключов момент в творбите му е темата за народа. Народът е светиня и дава правото на безсмъртие. Това послание отправят и редица други български творци. Вазов всъщност влиза в две свои роли - учител на своя народ и син на своя народ. Природата е друг акцент в творчеството му. Той възпитава в отношение към природата. Важна част от посланията на Вазов е и българската история. За него тя е летопис и памет.“
По думите на Драгомил Георгиев тези послания са все така актуални и днес. „Забравихме да бъдем единни в разпарчетения и хаотичен свят, в който живеем. Затова Вазов трябва да се чете, а още по-важно е да спазваме неговите уроци. Животът е едно голямо училище, а нашият Държавен зрелостен изпит е да съхраняваме духа на духовните ни първенци като Иван Вазов“, добави председателят на Сдружение на писателите – гр. Добрич.
Според Драгомил Георгиев, ако Иван Вазов бе наш съвременник, българският народ отново щеше да бъде основна тема в творчеството му. Говорим за народ в духовна и културна бедност, с ограбен бит и растяща неграмотност сред младите. Все повече губим националната си идентичност и не съхраняваме природата си. По тези теми би писал Вазов, ако беше наш съвременник, добави литературният критик.
Иван Вазов възпява България с еднаква сила в лирика, проза и драма. Той е от малкото щастливци, които са обичани и уважавани приживе. Няма друг творец, освен Иван Вазов, който в националната литература и в българската култура, да бъде определен като патриарх. Не е случайно, че и Народния театър в столицата носи неговото име, добави Драгомил Георгиев.
Той коментира и посланията в творчеството на Иван Вазов: „Едно от тях, с особено значение за нас - българите, е свързано с езика ни. „Език страдален“, който се превръща в памет, в съкровищница, в летопис на националната ни история. Друг ключов момент в творбите му е темата за народа. Народът е светиня и дава правото на безсмъртие. Това послание отправят и редица други български творци. Вазов всъщност влиза в две свои роли - учител на своя народ и син на своя народ. Природата е друг акцент в творчеството му. Той възпитава в отношение към природата. Важна част от посланията на Вазов е и българската история. За него тя е летопис и памет.“
По думите на Драгомил Георгиев тези послания са все така актуални и днес. „Забравихме да бъдем единни в разпарчетения и хаотичен свят, в който живеем. Затова Вазов трябва да се чете, а още по-важно е да спазваме неговите уроци. Животът е едно голямо училище, а нашият Държавен зрелостен изпит е да съхраняваме духа на духовните ни първенци като Иван Вазов“, добави председателят на Сдружение на писателите – гр. Добрич.
Според Драгомил Георгиев, ако Иван Вазов бе наш съвременник, българският народ отново щеше да бъде основна тема в творчеството му. Говорим за народ в духовна и културна бедност, с ограбен бит и растяща неграмотност сред младите. Все повече губим националната си идентичност и не съхраняваме природата си. По тези теми би писал Вазов, ако беше наш съвременник, добави литературният критик.