Навършиха се 70 години от гибелта на Никола Петков. По този повод от 14 часа в центъра на Добрич пред хотел Добруджа ще бъде открита изложба посветена на Никола Петков. Изложбата се организира от БЗНС, съобщи местният председател на земеделците Светослав Гочев. Председателят на БЗНС и бивш военен министър Николай Ненчев пристига за откриването на изложбата. В 15.00 часа той ще бъде гост в студиото на МГ“Добруджа“.Освен за исторически факти около гибелта на Никола Петков , Ненчев ще отговаря и на актуални политически въпроси.
Никола Д. Петков – живот в дати
21 юли 1893 г. – В семейството на Екатерина Ризова и Димитър Петков се ражда вторият им син – Никола.
1910 г. – Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия и записва да следва право и политически науки в Сорбоната в Париж.
1912 г. – По време на Балканската война се връща се в България и е войник в гвардейския полк.
1922 г. – Завършва с отличие Сорбоната и постъпва на работа в българската легация в Париж.
След 9 юни 1923 г. – Подава оставка като дипломат след преврата срещу земеделското правителство и остава да живее във Франция, където се занимава с журналистика.
1929 г. – След убийството на брат му Петко Д. Петков се завръща в България – редактор е на вестниците "Земя” и "Земеделско знаме”
1934 г. – Създават заедно с д-р Г. М. Димитров БЗНС “Ал. Стамболийски”, известен като кръгa “Пладне” - по името на печатния му орган.
1938 г. – Избран е за народен представител в XXIV Народно събрание, но заради изказванията си в защита на Търновската конституция и против едноличния царски режим е интерниран в Ивайловград.
1941 г. – След емигрирането на д-р Г. М. Димитров поема ръководството на БЗНС “Александър Стамболийски”. Интернират го в лагера “Гонда вода” край Асеновград, където преговаря с другите демократични партии за образуване на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в неговия Национален съвет.
1943 г. – Интерниран е в Свищов, където продължава организирането на ОФ, среща се с водача на БСДП Коста Лулчев.
След 9 септември 1944 г. – Министър без портфейл в първото правителство на ОФ.
26 август 1945 г. – В знак на протест срещу политиката на кабинета подава оставка и оглавява Обединената опозиция.
След 26 октомври 1946 г. – Народен представител в Шестото Велико Народно събрание. В речите и статиите си смело защитава парламентарната демокрация, заради което е обвинен от комунистите в контареволюционна дейност, а ръководеният от него в. “Народно земеделско знаме” е спрян.
5 юни 1947 г. – Снет е депутатския му имунитет и е арестуван в сградата на Народното събрание.
16 август 1947 г. – Осъден е на смърт чрез обесване след режисиран съдебен процес по скалъпени обвинения.
23 септември 1947 г. – Смъртната присъда е изпълнена въпреки протестите на западната общественост. Гробът му не се знае.
15 януари 1990 г. – Никола Петков е реабилитиран посмъртно.
23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ I степен „за извънредно големите му заслуги в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставянето му срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим“
Никола Д. Петков – живот в дати
21 юли 1893 г. – В семейството на Екатерина Ризова и Димитър Петков се ражда вторият им син – Никола.
1910 г. – Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия и записва да следва право и политически науки в Сорбоната в Париж.
1912 г. – По време на Балканската война се връща се в България и е войник в гвардейския полк.
1922 г. – Завършва с отличие Сорбоната и постъпва на работа в българската легация в Париж.
След 9 юни 1923 г. – Подава оставка като дипломат след преврата срещу земеделското правителство и остава да живее във Франция, където се занимава с журналистика.
1929 г. – След убийството на брат му Петко Д. Петков се завръща в България – редактор е на вестниците "Земя” и "Земеделско знаме”
1934 г. – Създават заедно с д-р Г. М. Димитров БЗНС “Ал. Стамболийски”, известен като кръгa “Пладне” - по името на печатния му орган.
1938 г. – Избран е за народен представител в XXIV Народно събрание, но заради изказванията си в защита на Търновската конституция и против едноличния царски режим е интерниран в Ивайловград.
1941 г. – След емигрирането на д-р Г. М. Димитров поема ръководството на БЗНС “Александър Стамболийски”. Интернират го в лагера “Гонда вода” край Асеновград, където преговаря с другите демократични партии за образуване на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в неговия Национален съвет.
1943 г. – Интерниран е в Свищов, където продължава организирането на ОФ, среща се с водача на БСДП Коста Лулчев.
След 9 септември 1944 г. – Министър без портфейл в първото правителство на ОФ.
26 август 1945 г. – В знак на протест срещу политиката на кабинета подава оставка и оглавява Обединената опозиция.
След 26 октомври 1946 г. – Народен представител в Шестото Велико Народно събрание. В речите и статиите си смело защитава парламентарната демокрация, заради което е обвинен от комунистите в контареволюционна дейност, а ръководеният от него в. “Народно земеделско знаме” е спрян.
5 юни 1947 г. – Снет е депутатския му имунитет и е арестуван в сградата на Народното събрание.
16 август 1947 г. – Осъден е на смърт чрез обесване след режисиран съдебен процес по скалъпени обвинения.
23 септември 1947 г. – Смъртната присъда е изпълнена въпреки протестите на западната общественост. Гробът му не се знае.
15 януари 1990 г. – Никола Петков е реабилитиран посмъртно.
23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ I степен „за извънредно големите му заслуги в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставянето му срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим“
Коментирайте
