Венеция е град – мечта за мнозина. Дневно го посещават около 50 000 туристи, което означава, че годишно през него преминават между 15 и 18 млн. души. Венеция е много стара, представлява една лагуна, където приливите и отливите са годишно 730, т.е. два пъти на ден. Всички сгради и тяхното отвоюване от морето е станало благодарение на огромни подпори от елша, дърво, което издържа в безкислородна и солена среда без да изгние. Това са 2.5 м дълги трупи, които се забиват в калта и на тази основа се градят сградите. Съществува много строга планировка как трябва да бъде изградена една сграда, чийто основи трябва да са поставени перпендикулярно на каналите. От самото си създаване Венеция няма нищо променено. Най-известни са каналите, като най-големият от тях е Канале Гранде, чиято дължина е 4 км. Над 470 са мостовете, които свързват 138-те островчета. Основно мостовете са каменни, има обаче железни и дървени. 72 от тях са частна собственост. Един от най-известните е Мостът на въздишките и неговата история не го свързва с романтика и любов, а е мястото, където всички затворници, осъдени до живот, са се обръщали към морето и слънцето и с въздишка са се прощавали със загубената си свобода. Един от малкото, успели да избягат от затвора там е Джакомо Казанова. Направил го е благодарение най-вероятно на своята обаятелност и чар. Един от символите на Венеция е лъвът. Той може да бъде видян навсякъде. Централният площад е наречен Сан Марко, един от евангелистите, изобразяван с лъв. Когато градът е във военен конфликт, то в лапата на лъва се появява меч, а в мирно време тя държи отворена книга. Площадът Сан Марко е единственото място, където туристите имат право да хранят гълъби. Самите гълъби са донесени по желание на един от дожовете от Кипър. Един от големите проблеми на Венеция е отводняването на каналите. Ежедневните отливи и прилива раздвижват водата, но проблемът идва от т.н. аква алта или повишаване на нивото на водата. Освен това всяка година Венеция потъва с около 2 мм. Това е заплаха за тази толкова мечтана и посещавана дестинация, където всеки камък е история. Най-тясната улица е само 53 см. широка и там двама души няма как да се разминат. В близост до Венеция са малките острови Бурано и Мурано. Вторият е известен с муранското стъкло, а първият със своята уникална дантела. Във Венеция дори сметопочистването и пожарната са по вода. Самите гондоли, чиято бройка е точно 450 и е строго регламентирана, са изработени от 8 различни вида дърво, дължината им е 11 м, а тежината – 600 кг. Гондолиерите са облечени задължително в черно и за да стане човек гондолиер трябва някой да се откаже или да си замине от този свят. Бройката им е строго определена – 425.
През февруари във Венеция се провежда Карнавал с маски. Има три основни вида маски за бала – Баута, Морета и Ларва. Разпознаваеми са още Доктор чума и Арлечино.Навремето карнавалът е продължавал цял месец, докато сега е доста по-кратък като времетраене. Часовниковата кула на Сан Марко е една от най-известните архитектурни забележителности на Венеция. Тя стои като триумфална арка, водеща към главната търговска улица, древна Мерцериа.
Испанският конкистадор Алонсо де Охеда, когато стъпил на открития от Колумб бряг в Южна Америка и видял построените на подпори домове на местното население, свързани помежду си с мостчета, нарекъл това място „Малката Венеция” или на испански Венецуела.
Дворецът на дожите е построен в началото на 14 в. и през годините е изпълнявал три главни роли- дворец на дожите, седалище на правителството и съдебна палата. Там се намира най-голямата маслена картина в света. Нарича се „Рай” и е дело на Тинторето и на неговия син Доминико.
На много места във Венеция човек може да види лъв с отворена уста, където са се пускали всички доноси срещу несъвестни граждани, а съветът на дожите е имал задачата да разследва всеки един сигнал.
Нито един от жителите на Венеция, които наброяват 60 000 души в днешно време, не харесва туристите. Те са прекалено много и оскъпяват живота в града, затова има предложение да се въведат ограничения, като дневно да не се допускат повече от 40 000 души в града.
През февруари във Венеция се провежда Карнавал с маски. Има три основни вида маски за бала – Баута, Морета и Ларва. Разпознаваеми са още Доктор чума и Арлечино.Навремето карнавалът е продължавал цял месец, докато сега е доста по-кратък като времетраене. Часовниковата кула на Сан Марко е една от най-известните архитектурни забележителности на Венеция. Тя стои като триумфална арка, водеща към главната търговска улица, древна Мерцериа.
Испанският конкистадор Алонсо де Охеда, когато стъпил на открития от Колумб бряг в Южна Америка и видял построените на подпори домове на местното население, свързани помежду си с мостчета, нарекъл това място „Малката Венеция” или на испански Венецуела.
Дворецът на дожите е построен в началото на 14 в. и през годините е изпълнявал три главни роли- дворец на дожите, седалище на правителството и съдебна палата. Там се намира най-голямата маслена картина в света. Нарича се „Рай” и е дело на Тинторето и на неговия син Доминико.
На много места във Венеция човек може да види лъв с отворена уста, където са се пускали всички доноси срещу несъвестни граждани, а съветът на дожите е имал задачата да разследва всеки един сигнал.
Нито един от жителите на Венеция, които наброяват 60 000 души в днешно време, не харесва туристите. Те са прекалено много и оскъпяват живота в града, затова има предложение да се въведат ограничения, като дневно да не се допускат повече от 40 000 души в града.