Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници - Въздвижение на Светия Кръст Господен или Кръстовден.
На този ден вярващите се прекланят пред кръста, символ на вярата и спасението.
„Вижте каква е силата на кръста, когато Свети Апостол Петър бил осъден на смърт на разпятие, той казал: „Аз не съм достоен да бъда разпнат като Господа“. И пожелал да бъде разпнат с главата надолу. Готов да страда, защото е получил живот. И ние така да се окуражим и да носим кръста си на християни с достойнство“, каза българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Кръстът в християнството е символ на спасението и победата над злото. Българската православна църква извършва поклонение пред него четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Според поверията, в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. На този ден се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома приготвя обреден хляб – кръстова пита, украсен с кръст.
Празникът е свързан с края на лятото и началото на есенния селскостопански сезон. В миналото е смятан за начало на есента и момента, когато денят и нощта се „кръстосват“. От Кръстовден започва и сеитбата на зимните житни култури, а в някои райони празникът е наричан Гроздоберник, защото бележи началото на гроздобера.
На този ден вярващите се прекланят пред кръста, символ на вярата и спасението.
„Вижте каква е силата на кръста, когато Свети Апостол Петър бил осъден на смърт на разпятие, той казал: „Аз не съм достоен да бъда разпнат като Господа“. И пожелал да бъде разпнат с главата надолу. Готов да страда, защото е получил живот. И ние така да се окуражим и да носим кръста си на християни с достойнство“, каза българският патриарх и софийски митрополит Даниил.
Кръстът в християнството е символ на спасението и победата над злото. Българската православна църква извършва поклонение пред него четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Според поверията, в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. На този ден се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома приготвя обреден хляб – кръстова пита, украсен с кръст.
Празникът е свързан с края на лятото и началото на есенния селскостопански сезон. В миналото е смятан за начало на есента и момента, когато денят и нощта се „кръстосват“. От Кръстовден започва и сеитбата на зимните житни култури, а в някои райони празникът е наричан Гроздоберник, защото бележи началото на гроздобера.
Източник:btvnovinite.bg