Отворете прозорците. Вдишайте дълбоко. Пропуснете през главата си мисли, които ви сгряват. Спомени, може би от лятото, полъха на морето или страници от любима книга . Направете го за да избягате от страха. Защото "Страхът обезсилва. Обезсилва душата. Обезсилва тялото. Страхът прави човека слаб всякак. Страхът разболява повече от всеки вирус“, разсъждава Мадлен Алгафари-психотерапевт и писател. Какво да направим, ако страхът действително е вледенил съзнанието ни. Отговори и компания за размисъл търсим от психолога Мария Няголова в ЦПЗ“Д-р Петър Станчев“-Добрич.
„Страхът ни въздейства по много сериозен начин, когато сме подложени на стрес от някакво плашещо събитие. Съзнателната част от нашия мозък се изключва и ние действаме първосигнално- бий се или бягай. Но в момента врагът е невидим. Няма с кого да се бием и от кого да бягаме. Доста време вече сме в ситуация на такъв стрес и организма се изтощава“, казва Няголова.
Събуждаме се с дистанционно в ръка, дали да не спрем телевизора?
Към всички наши пациенти това е препоръка, защото хората които са по-чувствителни възприемат по-сериозно всички новини свързани с убийства, с насилие със смърт. В момента по телевизията няма нищо друго. Постоянно се говори за вируса, колко са заразени, колко човека е убил, как да се предпазваме. Това се повтаря много повече от колкото е необходимо. Но да се спре телевизора може би не е реалистично. На този етап медиите определят всичко което се случва в държавата .Ако не си чул по телевизията, че трябва да носиш маска, можеш да излезеш и да бъдеш глобен. Или сега за коридорите за пазаруване, ако не си гледал или чул, не си в час. А има и друг начин, просто подбираш канала…
Да направим нещо положително, да мислим позитивно, как?
Това също е свързано с общата култура на поведение. Това трябва да се прави винаги, не само в ситуации на постоянен стрес. Това съхранява тялото, съхранява духа на човека, да не пропуска да си мисли хубави неща и да ги прави. Да се погрижи за себе си.
Как се отразява физическото усилие, физическите упражнения?
Винаги се отразяват положително. Винаги на психиката и физическата активност. Когато са положени грижи за тялото то ще се отблагодарява на човека и ще му служи добре.
Да потърсим контакт със земя, растение, животно отразява ли се благотворно?
Да това са неща свързани с нашата автентичност, с това което харесваме, това което обичаме да правим. Защото когато човек е под стрес реално забравя за такива неща. Тогава се налага да ги направи едва ли не на сила, но да не ги забравя. Дори да се смее на сила, без да има нещо смешно се освобождава от ендорфини от вечества които наистина могат да му подобрят настроението. Смехотерапията е обоснована точно от това.
Има терапия чрез дишане. Препоръчвате ли я на тревожните хора?
Дихателните практики също са много полезни. Пак стигаме до това бий се или бягай. Пулса се учестява, получава се сърцебиене, дишането се учестява и ако човек се спре и подиша, то как е едно обръщане към себе си.
Как да избегнем начина на общуване с приятели и близки само по тази тема, само за Ковид?
Всеки за себе си трябва да вземе решение. Ако темета не ви харесва може да я спрете , да обявите, че не ви се говори за това. Лесно е.
Как се отразява любовта, възможно ли е това чувство да ни изведе от страха?
Любовта е това чувство което помага за много състояния.Много е възможно да помогне и на хората попаднали в стрес.
Какви съвети давате на близки на пациенти?
В практиката съвети не се дават. Важно е човек да се срещне със себе си и сам да стигне до някакви изводи и какво може да направи. С приятели и близки съзнателно отбягваме темата и предпочитаме да говорим за много други неща, които ни вълнуват.Така внасяме спокойствие. Има ли смисъл да говорим само за това което се случва сега. Може би е бягство от действителността ,но понякога човек трябва да остане на саме със себе си за да продължи напред.
Как се отразява стреса на децата, те не са в рисковата група?
Напротив тинейджърите са в много рискова група.Те са излезли на социалната сцена, навлезли са в социалните отношения, имат контакти, започнали са да се пробват как да комуникират с останалите и изведнъж ги затвориха. Изведнъж започнаха само да пишат. Писането не е като живото общуване.Има много тинейджъри, които имат тревожни симптоми. Депресивни симптоми свързани с изолацията и карантината.
Имаме увеличаване на пациентите точно в тази възраст. Според мен когато всичко това свърши, надявам се скоро да свърши, хората, които са стояли на стентбай, които са били подложени на много голям стрес и са по-емоционални, предполагам ще започнат да проявяват симптоми. В момента има реална опасност колкото и да не се вижда, има срещу какво да се борим Когато няма ще се получи паниката. Сега са мобилизирани и се справят, надявам се да успеят и след това.
„Страхът ни въздейства по много сериозен начин, когато сме подложени на стрес от някакво плашещо събитие. Съзнателната част от нашия мозък се изключва и ние действаме първосигнално- бий се или бягай. Но в момента врагът е невидим. Няма с кого да се бием и от кого да бягаме. Доста време вече сме в ситуация на такъв стрес и организма се изтощава“, казва Няголова.
Събуждаме се с дистанционно в ръка, дали да не спрем телевизора?
Към всички наши пациенти това е препоръка, защото хората които са по-чувствителни възприемат по-сериозно всички новини свързани с убийства, с насилие със смърт. В момента по телевизията няма нищо друго. Постоянно се говори за вируса, колко са заразени, колко човека е убил, как да се предпазваме. Това се повтаря много повече от колкото е необходимо. Но да се спре телевизора може би не е реалистично. На този етап медиите определят всичко което се случва в държавата .Ако не си чул по телевизията, че трябва да носиш маска, можеш да излезеш и да бъдеш глобен. Или сега за коридорите за пазаруване, ако не си гледал или чул, не си в час. А има и друг начин, просто подбираш канала…
Да направим нещо положително, да мислим позитивно, как?
Това също е свързано с общата култура на поведение. Това трябва да се прави винаги, не само в ситуации на постоянен стрес. Това съхранява тялото, съхранява духа на човека, да не пропуска да си мисли хубави неща и да ги прави. Да се погрижи за себе си.
Как се отразява физическото усилие, физическите упражнения?
Винаги се отразяват положително. Винаги на психиката и физическата активност. Когато са положени грижи за тялото то ще се отблагодарява на човека и ще му служи добре.
Да потърсим контакт със земя, растение, животно отразява ли се благотворно?
Да това са неща свързани с нашата автентичност, с това което харесваме, това което обичаме да правим. Защото когато човек е под стрес реално забравя за такива неща. Тогава се налага да ги направи едва ли не на сила, но да не ги забравя. Дори да се смее на сила, без да има нещо смешно се освобождава от ендорфини от вечества които наистина могат да му подобрят настроението. Смехотерапията е обоснована точно от това.
Има терапия чрез дишане. Препоръчвате ли я на тревожните хора?
Дихателните практики също са много полезни. Пак стигаме до това бий се или бягай. Пулса се учестява, получава се сърцебиене, дишането се учестява и ако човек се спре и подиша, то как е едно обръщане към себе си.
Как да избегнем начина на общуване с приятели и близки само по тази тема, само за Ковид?
Всеки за себе си трябва да вземе решение. Ако темета не ви харесва може да я спрете , да обявите, че не ви се говори за това. Лесно е.
Как се отразява любовта, възможно ли е това чувство да ни изведе от страха?
Любовта е това чувство което помага за много състояния.Много е възможно да помогне и на хората попаднали в стрес.
Какви съвети давате на близки на пациенти?
В практиката съвети не се дават. Важно е човек да се срещне със себе си и сам да стигне до някакви изводи и какво може да направи. С приятели и близки съзнателно отбягваме темата и предпочитаме да говорим за много други неща, които ни вълнуват.Така внасяме спокойствие. Има ли смисъл да говорим само за това което се случва сега. Може би е бягство от действителността ,но понякога човек трябва да остане на саме със себе си за да продължи напред.
Как се отразява стреса на децата, те не са в рисковата група?
Напротив тинейджърите са в много рискова група.Те са излезли на социалната сцена, навлезли са в социалните отношения, имат контакти, започнали са да се пробват как да комуникират с останалите и изведнъж ги затвориха. Изведнъж започнаха само да пишат. Писането не е като живото общуване.Има много тинейджъри, които имат тревожни симптоми. Депресивни симптоми свързани с изолацията и карантината.
Имаме увеличаване на пациентите точно в тази възраст. Според мен когато всичко това свърши, надявам се скоро да свърши, хората, които са стояли на стентбай, които са били подложени на много голям стрес и са по-емоционални, предполагам ще започнат да проявяват симптоми. В момента има реална опасност колкото и да не се вижда, има срещу какво да се борим Когато няма ще се получи паниката. Сега са мобилизирани и се справят, надявам се да успеят и след това.