Калин Терзийски: Реформата в психиатрията направи системата разградена и хаотична

Случаят в Лясковец не ме изненадва особено много, защото дълго време съм работил с психично болни. Това, че не ме изненадва, не означава, че не ме огорчава. Покрай тази случка изплуват много характерни проблеми в нашето общество.
Струва ми се, че има едно непрекъснато саботиране на всички нива на обществения процес и в този случай също виждаме такъв саботаж на няколко нива.
Хората казват: нещата не са добре и тъй като те са много зле, ние няма да си вършим работата. Това е някакъв вид протест и наказание към системата. Повсеместно, всички съзнателно, полусъзнателно или напълно съзнателно правят така. Психиатри изписват непрекъснато психично болни, защото искат да покажат, че системата не върви. Аз съм наблюдавал, как психично болни, които не са за улицата, биват изписвани от болничните заведения.
Полицията разбира, че има човек с 4 пушки, и една година не се предприемат никакви действия, защото бил опасен. Нещата се завъртат в един порочен кръг. Все едно: навън е мръсно и няма нужда да чистим. Нещата отиват към по-зле. Психично болни хора, склонни към престъпления, с опасни постъпки ще има винаги и това не зависи от обществото. Това е природата. 1% от хората на тази земя боледуват от шизофрения, от това странно заболяване. Ако има адекватно отношение и ако хората знаят повече за него, ако те са информирани и знаят как да реагират, ще се справят по-добре. Не става въпрос за хора от определени институции като полиция, прокуратура, специални части – всички трябва да знаят как да се държат с такива хора. Тези, които трябва да образоват обществото са медиите. А днес те по един абсолютно клюкарски и долнопробен начин говорят и коментират случая от Лясковец. Те заявяват: Бъдете подозрителни, има луди, които са опасни и спят с майките си!

Не бих казал равнодушие, по-скоро има пасивна разрушителност и злорадо черногледство. Нещата са зле, но ние няма да си мръднем пръста, за да стане по-добре! Това е тяхната мисъл. Всички са виновни, но това, че всички сме виновни, не означава че трябва да се предадем и да не правим нищо. Всеки трябва да усеща какъв дълг има и колко вина носи за случващото се в обществото ни и да се стреми да го промени.

Сега ще анализирам тези думи. В тези думи има една дълбока и черногледа тенденция: Виждате ли колко е страшно и до къде сме се докарали! Това е желанието да представиш нещата по възможно най-грозния начин, желание да се спечели повече аудитория. Винаги, във всички времена психичните болести са били един и същ процент и наистина всеки пети човек има нужда от някаква психиатрична помощ.

Но тази статистика винаги е била такава. Колкото повече психиатрични услуги има, толкова повече са психично болните. Когато е нямало психиатри, е нямало и психично болни – имало е скитащи по селата луди, които са били пребивани с камъни. Да не прекаляваме с черногледството.

По американски образец у нас бе проведена една голяма реформа в психиатрията, чиято основа бе болните да не се лекуват в големи, изолирани заведения, а в общността или в дома. Но това е възможно само в по-богати страни, където има създадени специални центрове и защитени домове. За тях има организирана занимателна терапия, има грижа. При нас тези болници се разграждат, след тях няма нищо и така психично болните хора остaват на улиците. Тази реформа в психиатрията се направи от отделни кариеристи, които вървят нагоре в кариерата си, въвеждайки нови концепции и разрушавайки старата норма, без да има създадено нещо, което може да я замени. Ние сме свидетели на една разградена и хаотична система.

Всеки променя себе си. Типично за българите е да искат да променят всичко. Българите са насочили енергията си да решават проблемите на целия свят. Това е пълна идиотщина и за това около нас е тор, а ние се чудим как да спасим страната и света. Първо трябва да почистим около себе си, да променим себе си.

Това, че хората нямат дух, че са на дребно черногледи и отчаяни, и деморализирани. Искам да повторя, че животът изобщо не е толкава тежък. За отпусналия се човек всичко е тежко, но не трябва да забравяме, че е имало време, когато хората са умирали от чума и туберкулоза. Далеч сме от времена на глад и войни. Но ние сме до такава степен отпуснати, отчаяни и черногледи, че не си даваме сметка за това, и много хора гледат на света в тъмни краски. Това обаче зависи от много фактори, но повечето от тях не са от материалното ни битие, а са свързани с мисленето ни.

Смелите хора, които вървят с усмивка, не се предават, вървят с ентусиазъм и правят по-светъл света около себе си. Има такива хора.

Аз непрекъснато съм с професията си и се занимавам с нея по друг начин.
Имам човешки опит и мъдрост, натрупани благодарение на нея. Понякога ми помага в конкретен план, когато трябва да помогна на страдащи хора.

Коментирайте