Камелия Кондова: Поезията е вид шизофрения – спасява от стреса

24.03.2014 г. 10:58:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Камелия Кондова: Поезията е вид шизофрения – спасява от стреса
„Бай Георги има тъжни рамене" е най-новата поетична книга на поетесата Камелия Кондова. Тя бе представена в Добрич на 19 март. Книгата е издадена от добричкото издателство „Мартине" с подкрепата на община Добрич.
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е Езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г.
Издала е стихосбирките Повод за живот /1988/, Не и милост /1990/, Как се обича художник /1994/, Тепърва ще се уча на живот /1998/, Небе под ада /2003/ и Малки смърти /2007/.
От 8 години Камелия Кондова живее в София.
Заглавието на стихосбирката – „Бай Георги има тъжни рамене", ми се струва като диагноза на българския народ. Така ли е?
Иде ми да стана и да те прегърна. Ти си първият човек, който формулира в едно изречение моята идея в това заглавие.
В кръга на шегата, постоянно обяснявам кой е този Бай Георги, даже майка ми ме пита: „Кой е този Георги, да не си го прибрала, на колко години е?". И аз се опитвам се да й обясня, че това е обобщен образ на отчаяния български народ, а и не само на нея откакто излезе книгата. Постоянно обяснявам кой е Бай Георги и защо не е Бай Петър.
А и с майка ми цял живот се разминаваме по въпроса що е това поезия и има ли тя почва у нас. Тя, като всяка майка, предпочита да не пиша поезия, за да живея по-здравословно.
Защо точно това заглавие избра? От всяко стихотворение може да бъде изведено заглавие на цялата стихосбирка.
Тези стихове са написани в последните 3-4 години и когато реших да ги обединя в стихосбирка, го реших спонтанно – Бай Георги е обобщение на българина.
В Добрич имаш много приятели, които те обичат и очакват с нетърпение премиерите и книгите ти. Как те приемат на други места?
Тук е много по-емоционално, даже опровергавам твърдението, че никой не е пророк в собственото си село. Понякога се притеснявам, когато ми кажат: „Ваше стихотворение ми промени живота". И това добре, но има и такива, които споделят: „заради Ваше стихотворение се разведох, заради това родих дете" и ми става много тежко. Много лично ме приемат хора, които никога не съм срещала. И до ден днешен това продължава да ме изумява.
До колко обикновеният живот влиза в книгите ти?
Неведнъж съм казвала, че от хубаво не се пише. Аз съм жизнерадостен човек, много харесвам и оценявам самоиронията в хората. Мога да общувам с всякакви хора, но ми е проблемно общуването с хора без чувство за автохумор. На чужд гръб е ясно – там и сто тояги са малко.
Затова и най-истинските неща са, когато можеш сам да се иронизираш – и провалите в живота, и разбитото си сърце. Така че поезията е много свързана с живота. Само че животът си го живеем и за да не ухапем някого и да не стреляме по улиците – творците сме превилегировани. Писането е освобождаване от напрежението, то е вид шизофрения и се явява като спасителна акция.

Коментирайте
Подобни новини
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Д-р Сийка Илиева - 20 години в помощ на малцинствата и хората в нужда
Д-р Сийка Илиева - 20 години в помощ на малцинствата и хората в нужда
Владимир Трендафилов: По-голямата част от живота ми е на сцената
Владимир Трендафилов: По-голямата част от живота ми е на сцената



Яндекс.Метрика