Камелия Кондова: Поезията е вид шизофрения – спасява от стреса

24.03.2014 г. 10:58:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Камелия Кондова: Поезията е вид шизофрения – спасява от стреса
„Бай Георги има тъжни рамене" е най-новата поетична книга на поетесата Камелия Кондова. Тя бе представена в Добрич на 19 март. Книгата е издадена от добричкото издателство „Мартине" с подкрепата на община Добрич.
Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е Езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г.
Издала е стихосбирките Повод за живот /1988/, Не и милост /1990/, Как се обича художник /1994/, Тепърва ще се уча на живот /1998/, Небе под ада /2003/ и Малки смърти /2007/.
От 8 години Камелия Кондова живее в София.
Заглавието на стихосбирката – „Бай Георги има тъжни рамене", ми се струва като диагноза на българския народ. Така ли е?
Иде ми да стана и да те прегърна. Ти си първият човек, който формулира в едно изречение моята идея в това заглавие.
В кръга на шегата, постоянно обяснявам кой е този Бай Георги, даже майка ми ме пита: „Кой е този Георги, да не си го прибрала, на колко години е?". И аз се опитвам се да й обясня, че това е обобщен образ на отчаяния български народ, а и не само на нея откакто излезе книгата. Постоянно обяснявам кой е Бай Георги и защо не е Бай Петър.
А и с майка ми цял живот се разминаваме по въпроса що е това поезия и има ли тя почва у нас. Тя, като всяка майка, предпочита да не пиша поезия, за да живея по-здравословно.
Защо точно това заглавие избра? От всяко стихотворение може да бъде изведено заглавие на цялата стихосбирка.
Тези стихове са написани в последните 3-4 години и когато реших да ги обединя в стихосбирка, го реших спонтанно – Бай Георги е обобщение на българина.
В Добрич имаш много приятели, които те обичат и очакват с нетърпение премиерите и книгите ти. Как те приемат на други места?
Тук е много по-емоционално, даже опровергавам твърдението, че никой не е пророк в собственото си село. Понякога се притеснявам, когато ми кажат: „Ваше стихотворение ми промени живота". И това добре, но има и такива, които споделят: „заради Ваше стихотворение се разведох, заради това родих дете" и ми става много тежко. Много лично ме приемат хора, които никога не съм срещала. И до ден днешен това продължава да ме изумява.
До колко обикновеният живот влиза в книгите ти?
Неведнъж съм казвала, че от хубаво не се пише. Аз съм жизнерадостен човек, много харесвам и оценявам самоиронията в хората. Мога да общувам с всякакви хора, но ми е проблемно общуването с хора без чувство за автохумор. На чужд гръб е ясно – там и сто тояги са малко.
Затова и най-истинските неща са, когато можеш сам да се иронизираш – и провалите в живота, и разбитото си сърце. Така че поезията е много свързана с живота. Само че животът си го живеем и за да не ухапем някого и да не стреляме по улиците – творците сме превилегировани. Писането е освобождаване от напрежението, то е вид шизофрения и се явява като спасителна акция.

Коментирайте
Подобни новини
13 хил. прочетени книги – рецептата за успеха на Огнян Велинов
13 хил. прочетени книги – рецептата за успеха на Огнян Велинов
Йордан Йорданов: Добрич вече е на политическата карта на България
Йордан Йорданов: Добрич вече е на политическата карта на България
Димитър Бербатов в Добрич: Надявам се на конгреса всеки да гласува по съвест
Димитър Бербатов в Добрич: Надявам се на конгреса всеки да гласува по съвест
Илин Димитров: Ако успеем да отворим за Великден, ни очаква добър сезон
Илин Димитров: Ако успеем да отворим за Великден, ни очаква добър сезон



Яндекс.Метрика