Камелия Кондова: Поезията е вид шизофрения – спасява от стреса

Иде ми да стана и да те прегърна. Ти си първият човек, който формулира в едно изречение моята идея в това заглавие.
В кръга на шегата, постоянно обяснявам кой е този Бай Георги, даже майка ми ме пита: „Кой е този Георги, да не си го прибрала, на колко години е?". И аз се опитвам се да й обясня, че това е обобщен образ на отчаяния български народ, а и не само на нея откакто излезе книгата. Постоянно обяснявам кой е Бай Георги и защо не е Бай Петър.
А и с майка ми цял живот се разминаваме по въпроса що е това поезия и има ли тя почва у нас. Тя, като всяка майка, предпочита да не пиша поезия, за да живея по-здравословно.

Тези стихове са написани в последните 3-4 години и когато реших да ги обединя в стихосбирка, го реших спонтанно – Бай Георги е обобщение на българина.

Тук е много по-емоционално, даже опровергавам твърдението, че никой не е пророк в собственото си село. Понякога се притеснявам, когато ми кажат: „Ваше стихотворение ми промени живота". И това добре, но има и такива, които споделят: „заради Ваше стихотворение се разведох, заради това родих дете" и ми става много тежко. Много лично ме приемат хора, които никога не съм срещала. И до ден днешен това продължава да ме изумява.

Неведнъж съм казвала, че от хубаво не се пише. Аз съм жизнерадостен човек, много харесвам и оценявам самоиронията в хората. Мога да общувам с всякакви хора, но ми е проблемно общуването с хора без чувство за автохумор. На чужд гръб е ясно – там и сто тояги са малко.
Затова и най-истинските неща са, когато можеш сам да се иронизираш – и провалите в живота, и разбитото си сърце. Така че поезията е много свързана с живота. Само че животът си го живеем и за да не ухапем някого и да не стреляме по улиците – творците сме превилегировани. Писането е освобождаване от напрежението, то е вид шизофрения и се явява като спасителна акция.

Коментирайте