Цените на основните стоки в малките търговски обекти са по-ниски от тези в големите вериги, а надценката на продуктите при продажбата им на дребно е между 30 и 100 процента. Това са част от изводите от наблюдението на цените на продуктите от малката потребителска кошница към юли тази година. КНСБ се ангажира с месечното проследяване като част от осъществяването на обществен контрол върху цените на стоките в процеса по въвеждане на еврото и в изпълнение на подписания с правителството меморандум за сътрудничество и недопускане на необосновано повишаване.
КНСБ наблюдава над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини в страната, обясни при представянето на данните вчера, 15 август, главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИО Любослав Костов. Към наблюдаваните 21 стоки са добавени закуската, минералната вода от 500 мл, чаша кафе и лимоните – заради индикации, че ценовото изменение на цитрусите също е сериозно.
Като цяло на месечна база се наблюдава задържане на цените на малката потребителска кошница поради спад при някои основни стоки – яйца, сирене, ориз, брашно, и по-същественото намаление през лятото на краставици, домати, картофи.
11 стоки поскъпват, десет поевтиняват. По-важно е да се каже, че при значителна част от тях – хляб, свинско, мляко, сирене, яйца, домати, краставици, ябълки, боб цената в големите търговски обекти е по-висока от тази в малките. Това не е ясно как може да се обясни икономически при положение, че конкурентната сила и обемите на малките търговски обекти са по-малки спрямо възможностите на големите магазини. Това поставя допълнителни въпроси, включително и към регулаторите, подчерта Костов.
Данните от наблюдението, осъществено от регионалните структури на КНСБ в цялата страна, показват, че средната стойност на баничката със сирене е 2,60 лв., на кафето – 1,06 лв., на минералната вода – 1,12 лв., на бензин А95 – 2,43 лв.
Сравнението на малката кошница продукт по продукт сочи месечно поскъпване на минералната вода с 5 процента, на кафето – със 7 процента, на баничката – с 3 процента, на лимоните с 9,6 процента, на ябълките – 7,8 процента. Прясното мляко е поскъпнало с 0,1%, пилето с 2,1 на сто, хлябът също с около 2 на сто. На фона на базата, върху която се изчисляват тези проценти, изменението не е голямо, но говорим за един месец.
Като се натрупат достатъчно месеци, можем да говорим за кумулативен ръст на цените от малката потребителска кошнца, който е по-висок от средната инфлация, която дава нашата национална статистика, тъй като в нея се съдържат над 1000 стоки и услуги, изчислявайки общия индекс. Има стоки, които поевтиняват – олиото, доматите, крастивиците, но трябва да отчитаме и сезонността, най вероятно през есенно- зимния период ще поскъпнат, тъй като такава е динамиката, обясни Любослав Костов.
При сравнение на цените на едро, които се оповестяват на седмична база от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и тези на дребно, се вижда разлика в стойностите, като надценката на дребно е средно между 30 и 70 процента. Има стоки, при които достига и до 100 процента. „Това означава, че цялата верига на ценообразуване трябва да се изсветли и да се види например защо 10 яйца М размер на едро струват 3,50 лв. , а на дребно – 5,70 лв. Т.е. има 63 процента надценка по веригата. Олиото е с 22 процента по-скъпо на дребно, отколкото на едро. Килограм краставици на едро струват средно 1,63 лв., а на дребно – 3,30 лв. Това е малко над двоен ръст. Ябълките са с 58 процента са по-скъпи на дребно, киселото мляко – с 30 процента, сиренето – със 70 процента. При него на едро килограмът е средно 11,53 лв., а на дребно – 19,70 лв.“, посочи още Костов.
Той допълни, че най-вероятно този ръст е обоснован, тъй като има междинни разходи, които се правят и се начисляват в крайната цена. За да е ясно обаче, че това е така, трябва да се изсветли ценообразуването по цялата верига. „Това е нещо, за което КНСБ настоява от 3 години, когато беше голямата инфлация и всички се чудехме защо хлябът поскъпва с 30-40 процента. Не е защото се вдигат заплатите. Инфлация цени-заплати в България няма. Инфлацията е породена до голяма степен от липсата на изсветляване на цялата верига на ценообразуване“, категоричен бе главният икономист на конфедерацията.
Наблюдението на цените показва още, че са на лице съществени различия по райони на редица ключови стоки. Брашното е най-скъпо в Пловдив – 10 процента над средната цена за страната, и в Монтана – със 7 процента над. Бобът е най-скъп в Благоевград и Враца; свинският бут – във Варна и Видин. За литър олио най-много дават в Пловдив и Смолян, а за баничка – в София, Бургас и Велико Търново. Кафето е най-скъпо в Габрово, Перник и Търговище.
Най-евтино пък е брашното в Разград и Смолян, бобът струва най-малко в Стара Загора и Велико Търново, а олиото – в Разград и Враца. Най-евтино кафе пият хората във Видин и Смолян.
КНСБ наблюдава над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини в страната, обясни при представянето на данните вчера, 15 август, главният икономист на конфедерацията и директор на ИССИО Любослав Костов. Към наблюдаваните 21 стоки са добавени закуската, минералната вода от 500 мл, чаша кафе и лимоните – заради индикации, че ценовото изменение на цитрусите също е сериозно.
Като цяло на месечна база се наблюдава задържане на цените на малката потребителска кошница поради спад при някои основни стоки – яйца, сирене, ориз, брашно, и по-същественото намаление през лятото на краставици, домати, картофи.
11 стоки поскъпват, десет поевтиняват. По-важно е да се каже, че при значителна част от тях – хляб, свинско, мляко, сирене, яйца, домати, краставици, ябълки, боб цената в големите търговски обекти е по-висока от тази в малките. Това не е ясно как може да се обясни икономически при положение, че конкурентната сила и обемите на малките търговски обекти са по-малки спрямо възможностите на големите магазини. Това поставя допълнителни въпроси, включително и към регулаторите, подчерта Костов.
Данните от наблюдението, осъществено от регионалните структури на КНСБ в цялата страна, показват, че средната стойност на баничката със сирене е 2,60 лв., на кафето – 1,06 лв., на минералната вода – 1,12 лв., на бензин А95 – 2,43 лв.
Сравнението на малката кошница продукт по продукт сочи месечно поскъпване на минералната вода с 5 процента, на кафето – със 7 процента, на баничката – с 3 процента, на лимоните с 9,6 процента, на ябълките – 7,8 процента. Прясното мляко е поскъпнало с 0,1%, пилето с 2,1 на сто, хлябът също с около 2 на сто. На фона на базата, върху която се изчисляват тези проценти, изменението не е голямо, но говорим за един месец.
Като се натрупат достатъчно месеци, можем да говорим за кумулативен ръст на цените от малката потребителска кошнца, който е по-висок от средната инфлация, която дава нашата национална статистика, тъй като в нея се съдържат над 1000 стоки и услуги, изчислявайки общия индекс. Има стоки, които поевтиняват – олиото, доматите, крастивиците, но трябва да отчитаме и сезонността, най вероятно през есенно- зимния период ще поскъпнат, тъй като такава е динамиката, обясни Любослав Костов.
При сравнение на цените на едро, които се оповестяват на седмична база от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и тези на дребно, се вижда разлика в стойностите, като надценката на дребно е средно между 30 и 70 процента. Има стоки, при които достига и до 100 процента. „Това означава, че цялата верига на ценообразуване трябва да се изсветли и да се види например защо 10 яйца М размер на едро струват 3,50 лв. , а на дребно – 5,70 лв. Т.е. има 63 процента надценка по веригата. Олиото е с 22 процента по-скъпо на дребно, отколкото на едро. Килограм краставици на едро струват средно 1,63 лв., а на дребно – 3,30 лв. Това е малко над двоен ръст. Ябълките са с 58 процента са по-скъпи на дребно, киселото мляко – с 30 процента, сиренето – със 70 процента. При него на едро килограмът е средно 11,53 лв., а на дребно – 19,70 лв.“, посочи още Костов.
Той допълни, че най-вероятно този ръст е обоснован, тъй като има междинни разходи, които се правят и се начисляват в крайната цена. За да е ясно обаче, че това е така, трябва да се изсветли ценообразуването по цялата верига. „Това е нещо, за което КНСБ настоява от 3 години, когато беше голямата инфлация и всички се чудехме защо хлябът поскъпва с 30-40 процента. Не е защото се вдигат заплатите. Инфлация цени-заплати в България няма. Инфлацията е породена до голяма степен от липсата на изсветляване на цялата верига на ценообразуване“, категоричен бе главният икономист на конфедерацията.
Наблюдението на цените показва още, че са на лице съществени различия по райони на редица ключови стоки. Брашното е най-скъпо в Пловдив – 10 процента над средната цена за страната, и в Монтана – със 7 процента над. Бобът е най-скъп в Благоевград и Враца; свинският бут – във Варна и Видин. За литър олио най-много дават в Пловдив и Смолян, а за баничка – в София, Бургас и Велико Търново. Кафето е най-скъпо в Габрово, Перник и Търговище.
Най-евтино пък е брашното в Разград и Смолян, бобът струва най-малко в Стара Загора и Велико Търново, а олиото – в Разград и Враца. Най-евтино кафе пият хората във Видин и Смолян.