60 години от първия полета на човек в космоса отбелязва светът днес. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.
Новината за полета на първия човек в космоса мълниеносно обикаля целия свят.
18 години след полета на Юрий Гагарин, България също изпраща свой космонавт около Земята. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от казахстанския град Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята, като в космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
- Господин генерал, на 12 април човечеството отбелязва 60 години от полета на Юрий Гагарин в космоса. Какво е за Вас тази дата?
Реално, това е началото на практическото усвояване на космоса от човека. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин направи една обиколка около Земята за 108 минути. Досега изминаха шест десетилетия, през които космонавтиката се развива с ускорени темпове и за мен 12 април е свещена дата.
- Какво беше Вашето начало по пътя към космоса, как Ви избраха за този полет?
В България подборът на кандидати за подготовка в звездното градче започна с постановление на Политбюро от март 1976 г. Кандидатствахме колеги от Военновъздушните сили, тъй като това бе едно от условията – кандидатите да са летци. Около година, година и половина преминахме през медицински прегледи и накрая във Военномедицинска академия останахме 20 човека. Последваха още по-подробни изследвания, след които останахме четири човека – аз, Александър Александров, Георги Наков и Георги Йовчев. След това заминахме за Москва, където също 20 дни имахме много подробни медицински изследвания и накрая останахме аз и Александър Александров.
- Как изглежда Земята от космоса?
Погледната от космоса Земята е много красива. Облачните системи са синьо-зелени, съответно големите езера и реки се виждат. Красиво е, като планета, но изглежда наистина много малка. А и Гагарин казва, че нашата планета е много крехка и затова трябва да я пазим.
- След всеки полет се правят анализи, отчитат се грешките и постигнатите успехи. Какви бяха изводите след Вашия полет?
Много е сложно да разглеждаме целия въпрос. След нашия полет, след отказа на основния двигател в космоса, реално ние се завърнахме по балистическа крива към Земята с резервен двигател. Той обаче беше наранен и имаше своите проблеми. Тогава за първи път по време на полет главният конструктор на корабите „Съюз” Юрий Семьонов взе решение да не изпълняваме изцяло инструкцията за проба на резервния двигател. И така, над Атлантическия океан включихме двигателя, той намали скоростта на кораба и влязохме в плътния слой на атмосферата и кацнахме в Казахстан. От полета ни се направиха следните изводи – че беше отказала една помпа за високо налягане на горивото на основния двигател. Това наложи моят колега от Унгария, който трябваше да лети през месец май 1979 г., да отложи полета до следващата година, тъй като трябваше да се конструира изцяло нов двигател с нови принципи.
- Имахте ли притеснения, че няма да се завърнете на Земята или събитията се развиха прекалено бързо?
Не, не се развиха прекалено бързо. Когато се приближавахме към станцията и отказа двигателя, реално ни дадоха почивка от 12 часа. През това време, вместо да скучаем в космоса, с Николай Рукавишников правихме снимки на Земята и звездите и чакахме решението на Центъра за управление на полетите, който взе най-правилното решение.
- България бе третата държава в света, която създаде космическа храна. Какво съдържаха хранителните Ви запаси?
През 1979 г. България стана третата държава в света, след тогавашния Съветски съюз и САЩ, която създаде храна за космоса. Тези храни са известни като лиофилизирани продукти. Разполагахме с всичко – плодове, зеленчуци, супи и най-различни лакомства. Човек горе не чувства, че се е отделил от Земята и мога да кажа, че нашите продукти са много вкусни.
- Поддържате връзка и с други космонавти, какви са техните отзиви за българското космическо меню?
Отлични. Винаги са давали добри отзиви за българската космическа храна. При полета на Александър Александров също имаше българска храна. До неговия полет тази индустрия се разви още повече. Тази храна е подходяща и за високопланински пътувания – например за Хималаите. Тя е много лека, облекчена храна.
- Преди години бяхме сериозен участник в космическите програми. Къде се намираме сега и имат ли според Вас българските учени необходимата подкрепа от държавните ръководители, за да се развиват?
Ако разглеждаме последните 50 години, откакто съществува Институтът за космически изследвания, България през цялото време се е развивала в космическите изследвания. Преди нашия полет още, България става 18-а космическа държава, която изпраща прибори, изработени изцяло от български учени. След нашия полет полетяха два изкуствени спътника, оборудвани изцяло с българска апаратура. Последва програмата, която изпълни космонавта Александър Александров. На станцията МИР дълги години работи първата в света космическа оранжерия, която даваше много добри резултати. А и сега, на Международната космическа станция, която лети около Земята, има българска апаратура. Българска апаратура има и на Марс. Нашите учени участваха в програма Екзомарс. Те не се отказват въпреки трудните условия на нашата държава и отношението към науката.
- Началото на българската авиация е поставено в Царство България, след което се развива изключително силно в Народна Република България. Как оценявате нейното състояние сега - в Република България?
Българската авиация се развива още от началото на миналия век и то много успешно. На 16 октомври 1912 г. за първи път български самолет бе използван за разузнаване и военни действия. Последвалият Ньойски договор ликвидира изцяло българската авиация. Има исторически факти, че инженери и техници, които са подържали самолетите са ги разглобявали на части и са ги криели. През 30-те години Дан Колов закупува самолет и го подарява на българската авиация. Това е началото. След 1944 г. започна развитието на военната авиация с много бурни темпове. Дори има и български конструкции на самолети – ЛАЗ 7 и ЛАЗ 7 С, които се произвеждаха в завода моя роден град – Ловеч. България е произвела повече от 800 самолета. Ще дам пример, за да видите как се е развивала авиацията в България през онези години. През 1974 г. на парада над София от цялата страна бяха вдигнати във въздуха 137 самолета, като на земята също имаше резервни самолети и летци. И тогава, 137 пилота преминаха над София, което е изключително тежко занимание. Парада беше воден от командващия Военновъздушните сили ген. Симеонов, а аз бях последен на последната деветка. В небето бяха самолети Миг 21, Миг 19, Миг 17, L 39, L 29. Курсантите от военното училище бяха изписали във въздуха цифрата 35 и надписа НРБ. Сами можете да направите сравнението – самолетите, които имаме сега няма да стигнат, може би и за едната буква.
Миналата година бе възстановено Военновъздушното училище в Долна Митрополия и това е една светлинка в тунела за нас, летците.
- Като мечта или реалност трябва да разглеждаме полет на трети български космонавт?
Ще има и трети, и четвърти, но при две условия. Първото е, ако отиде като турист и заплати няколко десетки милиона евро за такъв полет. Вторият е да се създаде научна програма, научни прибори, както бяха създадени за нашия полет и които струват много пари.
- Безспорно, парите са факт, но има ли подобно намерение в българските управници?
Не знам, трябва да питате тях. Програма Интеркосмос, по която летяхме ние, вече я няма. Тя имаше принципни условия, с които участваха България, Унгария, Полша, Чехословакия, ГДР, Монголия, Куба, Виетнам. Тогавашният Съветски съюз предоставяше своите ракетно-космически комплекси безплатно. Днес няма кой да предостави подобно нещо. А българските учени и специалисти разработваха програми и прибори за такива полети.
Разговаря: Мирослав Балчев
Новината за полета на първия човек в космоса мълниеносно обикаля целия свят.
18 години след полета на Юрий Гагарин, България също изпраща свой космонавт около Земята. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от казахстанския град Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята, като в космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
- Господин генерал, на 12 април човечеството отбелязва 60 години от полета на Юрий Гагарин в космоса. Какво е за Вас тази дата?
Реално, това е началото на практическото усвояване на космоса от човека. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин направи една обиколка около Земята за 108 минути. Досега изминаха шест десетилетия, през които космонавтиката се развива с ускорени темпове и за мен 12 април е свещена дата.
- Какво беше Вашето начало по пътя към космоса, как Ви избраха за този полет?
В България подборът на кандидати за подготовка в звездното градче започна с постановление на Политбюро от март 1976 г. Кандидатствахме колеги от Военновъздушните сили, тъй като това бе едно от условията – кандидатите да са летци. Около година, година и половина преминахме през медицински прегледи и накрая във Военномедицинска академия останахме 20 човека. Последваха още по-подробни изследвания, след които останахме четири човека – аз, Александър Александров, Георги Наков и Георги Йовчев. След това заминахме за Москва, където също 20 дни имахме много подробни медицински изследвания и накрая останахме аз и Александър Александров.
- Как изглежда Земята от космоса?
Погледната от космоса Земята е много красива. Облачните системи са синьо-зелени, съответно големите езера и реки се виждат. Красиво е, като планета, но изглежда наистина много малка. А и Гагарин казва, че нашата планета е много крехка и затова трябва да я пазим.
- След всеки полет се правят анализи, отчитат се грешките и постигнатите успехи. Какви бяха изводите след Вашия полет?
Много е сложно да разглеждаме целия въпрос. След нашия полет, след отказа на основния двигател в космоса, реално ние се завърнахме по балистическа крива към Земята с резервен двигател. Той обаче беше наранен и имаше своите проблеми. Тогава за първи път по време на полет главният конструктор на корабите „Съюз” Юрий Семьонов взе решение да не изпълняваме изцяло инструкцията за проба на резервния двигател. И така, над Атлантическия океан включихме двигателя, той намали скоростта на кораба и влязохме в плътния слой на атмосферата и кацнахме в Казахстан. От полета ни се направиха следните изводи – че беше отказала една помпа за високо налягане на горивото на основния двигател. Това наложи моят колега от Унгария, който трябваше да лети през месец май 1979 г., да отложи полета до следващата година, тъй като трябваше да се конструира изцяло нов двигател с нови принципи.
- Имахте ли притеснения, че няма да се завърнете на Земята или събитията се развиха прекалено бързо?
Не, не се развиха прекалено бързо. Когато се приближавахме към станцията и отказа двигателя, реално ни дадоха почивка от 12 часа. През това време, вместо да скучаем в космоса, с Николай Рукавишников правихме снимки на Земята и звездите и чакахме решението на Центъра за управление на полетите, който взе най-правилното решение.
- България бе третата държава в света, която създаде космическа храна. Какво съдържаха хранителните Ви запаси?
През 1979 г. България стана третата държава в света, след тогавашния Съветски съюз и САЩ, която създаде храна за космоса. Тези храни са известни като лиофилизирани продукти. Разполагахме с всичко – плодове, зеленчуци, супи и най-различни лакомства. Човек горе не чувства, че се е отделил от Земята и мога да кажа, че нашите продукти са много вкусни.
- Поддържате връзка и с други космонавти, какви са техните отзиви за българското космическо меню?
Отлични. Винаги са давали добри отзиви за българската космическа храна. При полета на Александър Александров също имаше българска храна. До неговия полет тази индустрия се разви още повече. Тази храна е подходяща и за високопланински пътувания – например за Хималаите. Тя е много лека, облекчена храна.
- Преди години бяхме сериозен участник в космическите програми. Къде се намираме сега и имат ли според Вас българските учени необходимата подкрепа от държавните ръководители, за да се развиват?
Ако разглеждаме последните 50 години, откакто съществува Институтът за космически изследвания, България през цялото време се е развивала в космическите изследвания. Преди нашия полет още, България става 18-а космическа държава, която изпраща прибори, изработени изцяло от български учени. След нашия полет полетяха два изкуствени спътника, оборудвани изцяло с българска апаратура. Последва програмата, която изпълни космонавта Александър Александров. На станцията МИР дълги години работи първата в света космическа оранжерия, която даваше много добри резултати. А и сега, на Международната космическа станция, която лети около Земята, има българска апаратура. Българска апаратура има и на Марс. Нашите учени участваха в програма Екзомарс. Те не се отказват въпреки трудните условия на нашата държава и отношението към науката.
- Началото на българската авиация е поставено в Царство България, след което се развива изключително силно в Народна Република България. Как оценявате нейното състояние сега - в Република България?
Българската авиация се развива още от началото на миналия век и то много успешно. На 16 октомври 1912 г. за първи път български самолет бе използван за разузнаване и военни действия. Последвалият Ньойски договор ликвидира изцяло българската авиация. Има исторически факти, че инженери и техници, които са подържали самолетите са ги разглобявали на части и са ги криели. През 30-те години Дан Колов закупува самолет и го подарява на българската авиация. Това е началото. След 1944 г. започна развитието на военната авиация с много бурни темпове. Дори има и български конструкции на самолети – ЛАЗ 7 и ЛАЗ 7 С, които се произвеждаха в завода моя роден град – Ловеч. България е произвела повече от 800 самолета. Ще дам пример, за да видите как се е развивала авиацията в България през онези години. През 1974 г. на парада над София от цялата страна бяха вдигнати във въздуха 137 самолета, като на земята също имаше резервни самолети и летци. И тогава, 137 пилота преминаха над София, което е изключително тежко занимание. Парада беше воден от командващия Военновъздушните сили ген. Симеонов, а аз бях последен на последната деветка. В небето бяха самолети Миг 21, Миг 19, Миг 17, L 39, L 29. Курсантите от военното училище бяха изписали във въздуха цифрата 35 и надписа НРБ. Сами можете да направите сравнението – самолетите, които имаме сега няма да стигнат, може би и за едната буква.
Миналата година бе възстановено Военновъздушното училище в Долна Митрополия и това е една светлинка в тунела за нас, летците.
- Като мечта или реалност трябва да разглеждаме полет на трети български космонавт?
Ще има и трети, и четвърти, но при две условия. Първото е, ако отиде като турист и заплати няколко десетки милиона евро за такъв полет. Вторият е да се създаде научна програма, научни прибори, както бяха създадени за нашия полет и които струват много пари.
- Безспорно, парите са факт, но има ли подобно намерение в българските управници?
Не знам, трябва да питате тях. Програма Интеркосмос, по която летяхме ние, вече я няма. Тя имаше принципни условия, с които участваха България, Унгария, Полша, Чехословакия, ГДР, Монголия, Куба, Виетнам. Тогавашният Съветски съюз предоставяше своите ракетно-космически комплекси безплатно. Днес няма кой да предостави подобно нещо. А българските учени и специалисти разработваха програми и прибори за такива полети.
Разговаря: Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
