Краеведът Иван Радев: Мъката на преселението не може да се опише и да се повярва

Иван Радев Кръстев е роден на 16 септември 1934 година в село Фрикацей, община Тулча, Румъния. След Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година семейството е принудено да се пресели в България и се установява в балчишкото село Змеево.
Макар да е едва 6-годишен, Радев си спомня като днес денят, в който всички българи, заселили се повече от век по-рано в Северна Добруджа, следва да се върнат в Южна.
Иван Радев е известен повече с дейността си като ръководител и стопански деец, отколкото като краевед и родоизследовател, но в навечерието на 75-годишнината излезе от печат поредната му книга „Добруджа си остава завинаги неразделна част от нашето минало”.
Носител е на званието „Заслужил краевед и родоизследовател” през 2014 година, „Общественик на 2014 година” на община Балчик, „Заслужил краевед” от Съюза на краеведите за 2015 година.
Предисторията
Краят на една от поредните войни между Русия и Османската империя през 1828-1829 година предизвиква вълна от български бежанци, които се насочват главно към Северна Добруджа и Влашко. По-късно част от тях продължават към руска територия - Бесарабия и други части на Новорусия. Първоначално мнозинството бежанци се надяват да се върнат по родните си места след края на войната, но впоследствие се установяват и остават да живеят там. Броят на бежанците по време на самата война се оценява на поне 4-5 хиляди души в Северна Добруджа /Румъния/ и 2-3 хиляди души в Новорусия.
Родът на Иван Радев се заселва в района на Тулча именно в този период. Прадедите му тръгват от Котелския край след войската на руския генерал Дибич. В района на Тулча се установили в гориста местност, с обширни пасища, а наблизо имало и вода – сладководно езеро с много риба. Много благоприятни условия за добър живот.
Основните села около Тулча, населени с българи, са Фрикацей, Потур, Долна Чамурла, Инан, Хаджилар, Конгас и др.
Преселението
Когато ни уведомиха, че трябва да се преселим в Южна Добруджа, ние децата се радвахме, защото ни казаха, че ще пътуваме с влак, макар да не знаехме какво точно представлява влакът, никога не бяхме го виждали.
Но радостта на децата не съвпада с настроението на родителите. За тях това е тъжен и трагичен момент, повечето са потресени, защото освен румънизирането в училища и църкви, българите в Северна Добруджа не са подложени на терор от страна на румънските власти.
Граденото с труд и пот от години, трябва да бъде изоставено и да се тръгне към неизвестното, което ги очаква в Южна Добруджа. Дворове, имоти, животни и покъщнина – малка част от багажа е натоварен с жените и децата на влака, а мъжете с каруци, водейки животните, тръгват пеша към България.
Освен това, влакът, където са натоварени преселниците, е товарен, подходящ за животни, но не и за хора. Композицията тръгва от жп гара Каталой за България, но не с песен, а с рев, скръб и сълзи.
В семейството на Иван Радев са три деца. Той е средното, има две сестри. Децата са качени на влака заедно със своите майка и баба.
Баща му и дядо му тръгват за България с две каруци с четири коня и по-голямата част от багажа.
Пътуването бе много тежко, натъпкани като животни във влака, все още си спомням този кошмар, признава Радев. За да бъде трагедията на хората пълна, във влака нахлуват румънски граничари, които започват да претърсват багажа за скрити пари, злато, бижута.
Природата в унисон с мъката
Вечерта преди да тръгнат за България, Северна Добруджа е разлюляна от силно земетресение с епицентър Вранча. Природата също се разлюти, земята се разгневи и се сля с тъгата и мъката на хората, спомня си Иван Радев.
Дъждът не спира, времето е мрачно и навъсено по време на цялото преселване на добруджанци.
Българските полицаи в Касъм /сега Генерал Тошево/ посрещат много топло и радушно преселниците. Успокояват ги, предлагат им топъл чай.
От Касъм всички пътуващи са превозени с каруци до двете села, отредени за тяхното настаняване – Змеево и Дропла. А там ги очаква нова неприятна изненада – къщите ограбени и полуразрушени от румънските колонисти, които пък са принудени да тръгнат от Южна към Северна Добруджа. След 1913 година румънци от вътрешността на страната са доведени в Южна Добруджа, за да се засели района с румънци. Румънските власти дори изсичат гората в землището на Дропла и Змеево, за да бъдат оземлени румънските пришълци. 
В България
В първите години всички преселници живеят с нагласата, че скоро отново ще се върнат в Северна Добруджа. Багажът на дядо ми стоеше опакован и приготвен и очакваше всеки момент да тръгне обратно към родните си места в Румъния, припомня си Радев.
Колективизацията на селското стопанство, създаването на ТКЗС-та променя живота на всички и местни и преселени започват съвместно съжителство. Заедно преодоляват трудностите, помагат си, сближават се. 
Южна Добруджа ни изненада приятно с обширните си полета, с изгледа към морето, можехме да наблюдаваме как слънцето изгрява от земята, от морето.
Всъщност, има голяма разлика между отношението на румънците към българите в Северна и Южна Добруджа. Докато тук те са подложени на терор и всякакви изтезания, в района на Тулча и Бабадаг животът на българите си тече нормално, вкъщи и между българите се говори на родния език, румънизирането е само в обществените институции като църква и училище. Но пък преселването бе много тежко изпитание.
Преселението промени съдбата на повече от 66 хиляди българи, подложи ги на тежки изпитания, мъки и страдания. Няма как, и това трябваше да се преживее и преодолее. Бедите и мъките, които изтърпяха хората с изселването не могат да се опишат от ръката на историка, трудно могат да се повярват от нашите наследници, само ние, пострадалите го знаем и го помним, завърши своя разказ Иван Радев.  

Коментирайте