След като се разходи и се огледа: цялата земя в нова премяна, нежно бяла. Изморена, доволна от добре свършената работа баба Зима се прибра в ледената си къща и се замисли.
Замисли се за нас неблагодарните и недоволните. Тя беше сътворила чудо, бе нарисувала картини, а няма кой да го оцени.
Преди му викахме зима, а сега бедствие. Преди зимата беше шест месеца и никой нямаше претенции. Сега зимата е три дни и никои не забелязва красотата й.
Красота, която не един и двама поети са възпели.
Красота, която не един и двама са проклели.
Красота, родена в тишината.
Замисли се за нас неблагодарните и недоволните. Тя беше сътворила чудо, бе нарисувала картини, а няма кой да го оцени.
Преди му викахме зима, а сега бедствие. Преди зимата беше шест месеца и никой нямаше претенции. Сега зимата е три дни и никои не забелязва красотата й.
Красота, която не един и двама поети са възпели.
Красота, която не един и двама са проклели.
Красота, родена в тишината.