Православната църква отбезява на 14 септември „Въздвижение на Светия кръст Господен“ - Кръстовден.
Християните почитат светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите.
Празникът е известен с редица народни вярвания и обичаи, които са се предавали през поколенията и са дълбоко свързани с християнската символика на кръста.
Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.
Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло.
В народната традиция се е вярвало, че от Кръстовден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята „се кръсти“ и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата.
На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича „кръстовденски пост“. Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.
Християните почитат светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите.
Празникът е известен с редица народни вярвания и обичаи, които са се предавали през поколенията и са дълбоко свързани с християнската символика на кръста.
Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.
Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло.
В народната традиция се е вярвало, че от Кръстовден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята „се кръсти“ и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата.
На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича „кръстовденски пост“. Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.