Изложбата „Къси разкази II“ на Миряна Пеловска ще бъде открита днес от 18:00 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Експозицията продължава темата от едноименната изложба, представена миналата година във Варна, и събира 23 рисунки, създадени предимно с въглен. Това сподели за медийна група „Добруджа” авторката на изложбата Миряна Пеловска.
По думите й в основата на новата експозиция е нейната лична памет за детството, прекарано в село Красен. Мястото, което е свързано и с литературния свят на Йордан Йовков. Именно връщането към пътя към дома и към къщата на нейните баба и дядо е първият образ, който се появява в съзнанието й при началото на работата по изложбата. „Не си спомнях конкретно някаква ситуация или място, а по-скоро една обща идея за нещата се събуди в мен“, споделя художничката.
Постепенно към този първоначален образ се наслагват спомени за хора, места, аромати и ежедневни случки, както и емоциите, останали в нея от общуването с хората, с които е живяла на село.
Тя подчертава, че творбите не разказват конкретни лични истории или спомени, а ги преплитат с разказите, които е чувала от хората в село Красен. Работата по експозицията е свързана и с многократното връщане към творчеството на Йордан Йовков. Изложбата не илюстрира конкретни негови произведения, а се опитва да пресъздаде отношението му към човека и способността му да разкрива човешката душа и нейната дълбочина. „Неговите думи веднага ме връщаха и отключваха в съзнанието ми образи, картини, места“, казва по този повод тя.
Изборът на рисунка и скица като основна форма също е част от концепцията на изложбата. Според иряна Пеловска те са бързи и експресивни техники, които улавят основната идея, подобно на начина, по който паметта връща към съзнанието ни отделни емоции и чувства.
В творбите тя умишлено остава и пространство за въображението на зрителя. Миряна Пеловска счита, че недоизказаното в изкуството дава възможност всеки да довърши историята със собствените си чувства и преживявания. „Искам човек да се обърне към себе си, когато ги види, да си спомни хубави или тъжни неща, но да си спомни за преди и да тръгне с една сладка носталгия към миналото, към нас самите и към това, което ни изгражда като хора“, споделя художничката.
По думите й „Къси разкази II“ не поставя край на тази посока в творчеството й. Точно обратното, работата по експозицията е отключила нови идеи и вдъхновение за следващи творби.
.gif)
По думите й в основата на новата експозиция е нейната лична памет за детството, прекарано в село Красен. Мястото, което е свързано и с литературния свят на Йордан Йовков. Именно връщането към пътя към дома и към къщата на нейните баба и дядо е първият образ, който се появява в съзнанието й при началото на работата по изложбата. „Не си спомнях конкретно някаква ситуация или място, а по-скоро една обща идея за нещата се събуди в мен“, споделя художничката.
Постепенно към този първоначален образ се наслагват спомени за хора, места, аромати и ежедневни случки, както и емоциите, останали в нея от общуването с хората, с които е живяла на село.
Тя подчертава, че творбите не разказват конкретни лични истории или спомени, а ги преплитат с разказите, които е чувала от хората в село Красен. Работата по експозицията е свързана и с многократното връщане към творчеството на Йордан Йовков. Изложбата не илюстрира конкретни негови произведения, а се опитва да пресъздаде отношението му към човека и способността му да разкрива човешката душа и нейната дълбочина. „Неговите думи веднага ме връщаха и отключваха в съзнанието ми образи, картини, места“, казва по този повод тя.
Изборът на рисунка и скица като основна форма също е част от концепцията на изложбата. Според иряна Пеловска те са бързи и експресивни техники, които улавят основната идея, подобно на начина, по който паметта връща към съзнанието ни отделни емоции и чувства.
В творбите тя умишлено остава и пространство за въображението на зрителя. Миряна Пеловска счита, че недоизказаното в изкуството дава възможност всеки да довърши историята със собствените си чувства и преживявания. „Искам човек да се обърне към себе си, когато ги види, да си спомни хубави или тъжни неща, но да си спомни за преди и да тръгне с една сладка носталгия към миналото, към нас самите и към това, което ни изгражда като хора“, споделя художничката.
По думите й „Къси разкази II“ не поставя край на тази посока в творчеството й. Точно обратното, работата по експозицията е отключила нови идеи и вдъхновение за следващи творби.
Коментирайте
