Лични вещи, снимки и медали на опълченци от Добруджа показват в изложба (ВИДЕО)

Малка, но съдържателна изложба е сред проявите, свързани с отбелязването на 148 години от освобождението на Добрич. Инициативата е на Регионалния исторически музей (РИМ) - Добрич, който съвместно с Регионалния клуб „46-и пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“ представя експонати, свързани с Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г.

Временната изложба „Памет за Освобождението“ се открива в 17:00 ч. тази вечер в зала „Възраждане“ на Художествена галерия – Добрич, обясни уредникът в РИМ - Добрич Пламен Николов. Експозицията е подредена основно с предмети от фонда на отдела „История на българските земи XV–XIX век“.

Във витрините посетителите могат да видят оригинални експонати от времето на Освободителната война – лични вещи и медали на опълченци от Добруджа, както и техни фотографии. „Това са хора, които са свързали съдбата си с Добруджа и дали своя принос за свободата“, посочи Николов.
 
Отделни витрини представят участващите армии – с въоръжение, ордени на Османската армия, опълченски паласки, генералска фуражка от Руската имперска армия, както и оригинални щикове, използвани като хладно оръжие. Част от униформите са реплики – на османска редовна войска, Българското опълчение и Кубанското казачество, предоставени от членовете на военно-историческия клуб, докато огнестрелното оръжие е изцяло автентично от музейния фонд.
 
За първи път пред добричка публика е показана и реплика на османска военна раница, изработена по оригинал, съхраняван в Историческия музей в Казанлък. Сред по-рядко излаганите експонати е и автентичен османски сефертас – военнополеви съд за храна от четири части.
 
Пламен Николов припомни и историческите събития отпреди 148 години. „Боят за Добрич е последното голямо сражение в Руско-турската освободителна война“, подчерта той. Сражението се води на 13 февруари (26 януари по нов стил) 1878 г., само четири дни преди подписването на Одринското примирие. Срещу 23-хилядния корпус на генерал Аполон Цимерман се изправят около 15 000 войници от египетския корпус на Османската империя, укрепени в Хаджиоглу Пазарджик. След тежък боен ден и опасения от обкръжение, османските части напускат града през нощта и се изтеглят към Варна.

По повод спора за терминологията – „турско робство“ или „османско владичество“, уредникът Пламен Николов подчерта, че дебатът далеч не е нов и вероятно ще продължи и занапред. Според него обаче, когато се говори за историческа коректност, е важно да се изхожда не само от съвременни интерпретации, но и от начина, по който самите българи от онова време са възприемали положението си. Личното му мнение е, че  коректният термин е „османско робство“, не заради друго, а защото „така са го усещали и наричали съвременниците в своите писма, документи и възрожденска литература“. „Самочувствието на хората е било на поробени, а борбата – за свобода. Когато липсва свобода на вероизповедание, на движение, на политическо и обществено самоопределение, човек е много по-близо до състоянието на роб, отколкото на свободен гражданин“, посочи той.

В същото време Николов уточни, че терминът „турско робство“ не е напълно коректен в буквалния си смисъл, тъй като държавата, упражнявала властта, е Османската империя, а не етническа Турция. Именно затова определението „османско робство“ съчетава историческата точност с възприятието на епохата, допълни уредникът.

Коментирайте