В Регионална библиотека ,,Дора Габе“ в рамките на юбилейната филателна изложба „Добрич Филекс 2025“ посветена на 85 години от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България, от 17.30 ч. ще бъде представена книгата на Георги Заркин „В царството на приказките. Приказки и басни“. Книгата ще представи Румен Москов от Общобългарски комитет „Васил Левски“. Гост на представянето е синът на Георги Заркин, Лъчезар, който през последните години се е ангажирал с издаването на шест от книгите на баща си. Самият писател е отворил изцяло в затвора.Животът му е описан и в две документални книги от Лъчезар Заркин под заглавие „Вулкан“.
За поета писателя и журналиста Георги Заркин най-често се пише и говори като за един погубен живот, само защото е искал да бъде свободен . .. Какво точно се е случило с него и семейството му научаваме от разказа на неговия син Лъчезар Заркин в студиото на медийна група „Добруджа“.
Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Арестуван по обвинение за разпространяване на позиви, които оронвали авторитета на комунистическата власт. Осъден е на 6 години затвор, но прекарва там 11 години и 6 месеца, докато го убиват по особено жесток начин в килията му на Пазарджишкия затвор през 1977 година.
"Родих се човек и искам да бъда свободен" - това е написал Георги Заркин със собствената си кръв върху носна кърпичката в килията, припомня неговият наследник, който остава без баща на 15 години.
Книгите писани в затвора са достигнали до семейството посредством Съюза на българските писатели, като тетрадки, които нямат никакво качество според тогавашните социалистически критици.
„Защо не отворите вратите щом съм бил голям престъпник“, казва пред съда Георги Заркин. Той заклеймява нахлуването в Чехословакия от съветската власт и по този повод Чешкият културен център издава книгата му „Фотографът разказвач“.
Две години и половина Заркин прекарва в тясна килия-единочка , в която както пише авторът „Това е моята родина иззидана с яки бетонни стени, дори и въздухът в нея се дава с рецепта тук“.
За съвременната демокрация Заркин- син казва: Като всеки български гражданин виждам и се срамувам от това, което се случва в България. Не е това демокрацията за която си дават живота и страданието, такива достойни българи след 9-ти септември. Не сме очаквали Държавна сигурност да постави такива хора, които просто водят до безпътица и да се срамуваме от положението в което се намираме, като европейци. Трябва коренна промяна и държавата да бъде измъкната от лапите на мафията“.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
За поета писателя и журналиста Георги Заркин най-често се пише и говори като за един погубен живот, само защото е искал да бъде свободен . .. Какво точно се е случило с него и семейството му научаваме от разказа на неговия син Лъчезар Заркин в студиото на медийна група „Добруджа“.
Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Арестуван по обвинение за разпространяване на позиви, които оронвали авторитета на комунистическата власт. Осъден е на 6 години затвор, но прекарва там 11 години и 6 месеца, докато го убиват по особено жесток начин в килията му на Пазарджишкия затвор през 1977 година.
"Родих се човек и искам да бъда свободен" - това е написал Георги Заркин със собствената си кръв върху носна кърпичката в килията, припомня неговият наследник, който остава без баща на 15 години.
Книгите писани в затвора са достигнали до семейството посредством Съюза на българските писатели, като тетрадки, които нямат никакво качество според тогавашните социалистически критици.
„Защо не отворите вратите щом съм бил голям престъпник“, казва пред съда Георги Заркин. Той заклеймява нахлуването в Чехословакия от съветската власт и по този повод Чешкият културен център издава книгата му „Фотографът разказвач“.
Две години и половина Заркин прекарва в тясна килия-единочка , в която както пише авторът „Това е моята родина иззидана с яки бетонни стени, дори и въздухът в нея се дава с рецепта тук“.
За съвременната демокрация Заркин- син казва: Като всеки български гражданин виждам и се срамувам от това, което се случва в България. Не е това демокрацията за която си дават живота и страданието, такива достойни българи след 9-ти септември. Не сме очаквали Държавна сигурност да постави такива хора, които просто водят до безпътица и да се срамуваме от положението в което се намираме, като европейци. Трябва коренна промяна и държавата да бъде измъкната от лапите на мафията“.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев