Мадлен Алгафари: Не са малко хората, които се определят като „втора ръка”

18.11.2013 г. 10:39:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Мадлен Алгафари: Не са малко хората, които се определят като „втора ръка”
Мадлен Алгафари е една от най-чаровните български психотерапевтки, която особено много нашумя през последните години.
Тя е родена и израснала във Враца, където завършва езикова гимназия. След това учи психология и режисура на куклено-драматичен театър за самодейци в СУ "Климент Охридски". Работила е в Агенцията за чуждестранна помощ, преминава през студентската програма "Ку-ку", където среща съпруга си Нидал Алгафари, води телевизиoнното предаване "Анонси" на Гражданска защита и дава доброволни дежурства на телефона на доверието към БЧК. Три години специализира аналитична психотерапия в Лугано – Швейцария. Нейният частен кабинет е един от първите психотерапевтични кабинети за групова и индивидуална терапия. Освен това е писател, поет, преводач от италиански и френски, режисьор. Потърсихме Мадлен Алгафари в качеството и на психолог, за да я попитаме за самооценката на българите, за това, до колко се обичаме, уважаваме децата си и адекватно оценяваме собствената си персона.
Г-жо Алгафари, чести ли са срещите Ви с хора, които имат усещане за себе си, като за човеци „втора ръка"?
Никак не са малко хората днес, които приемат себе си като „втора ръка". Коварното в случая е, че те отвътре имат ниска самооценка, а отвън демонстрират едно парадно избиване на комплекси, чрез поведение, което е точно обратното на вътрешното им усещане. Винаги, когато попитате един такъв човек, за самооценката му, той ще отрече, защото в повечето случаи не осъзнава, че се чувства като „грозното пате".
В каква посока клони самооценката на българите – положителна или отрицателна?
Ако трябва да говорим за средния българин, масово се срещат хора с ниска самооценка. Има и такива, които имат добра самооценка.
В момента довършвам поредната си книга, която се казва „От това какво ще кажат другите, до това какво избирам аз". В нея правя психоантропологическа дисекция на българина. Опитвам се да обясня какво става в организма на човек, когато се притеснява и това, къде се корени проблемът от историческа гледна точка. Обръщайки се към историята става ясно, че половината от нея е време на изтрития АЗ, всичко е НИЕ. „Преклонена главичка сабя не сече". Изхождайки от тази максима, по време на османското робство, а и много след това, в загрижеността си за децата, българинът е използвал един смачкващ метод, който се е превърнал в стратегия. Като си смачкаш по този начин детето, си сигурен, че то няма да вири глава и ще се спаси. Много малко са нациите, които проявяват подобно неуважително отношение към децата си. Българският родител ужасно много обича децата си, но българският родител не умее да уважава децата си.
Какво най-чето чупи самочувствието на българина?
В първата година от живота детето трябва да има 24-часов контакт с тялото на мама. Това е време, в което се формира самочувствие като чиста стойност - само защото дишам и съм аз, заслужавам да бъда обичан. Тук детето се нуждае от безусловната родителска подкрепа. По-късно детето се учи да отстоява територия, започва да употребява думата НЕ, тогава и родителят трябва да започне да уважава детето. Той трябва да даде право на избор. Когато това не се случва, се появяват проблемите.
На какво ниво е душевното ни здраве?
Да си невротик е лукс. Никой не е напълно здрав на тази планета. Неврозата е най-доброто състояние на здраве. Един организъм трябва да се разболее, за да придобие имунитет и да оздравее.
Има ли неизлечими психични проблеми?
Има неизлечими към момента. Момент, в който пациентът не е готов. Иначе аз твърдо вярвам, че всичко е лечимо – зависи от вярата ни в това.
Ако погледнем през очите на дете, което играе и се забавлява, няма ли по-лесно да открием себе си?
Тогава изобщо няма да сме се изгубвали!
Как да се съхрани човек в екстремните условия на толкова много ежедневен стрес?
Като си намери източници на позитивна емоция – хоби, приятели, спорт, природа и... разбира се – избере позитивен начин на мислене. Негативният убива, дори когато няма стрес в живота – човек сам си го създава чрез подобен начин на мислене.
Как се промени психиката на българина в тези болни години на преход?
Никак не е лесна тази промяна. Младите хора в момента са родени след прехода, а родителите им - преди. Това води след себе си огромна разлика в моделите на мислене, философиите и светогледите. И тази разлика създава проблемите на днешното младо поколение, защото то трябва да се адаптира към новите условия на живот, за които няма как да е възпитано, защото родителите му не са знаели как да го подготвят за тях. Разнобоят между поколенията е много голям. Не е такъв, какъвто е бил между мен и моите родители, защото сме расли в еднотипно време. Положителното в тази промяна е появата на АЗ-а. Днес младите хора са много по самоотстояващи се и по-свободни, а това означава, че българинът върви към оправяне и към баланс и здраве.
Книжният пазар се наводни с т.нар. холистична литература. Факт е и големият интерес към нея. Хората посягат към тези книги в търсене на себе си, в търсене на много отговори, на път. Какво е вашето отношение към този вид книги?
Радвам се, това означава, че човечеството се осъзнава. Аз съм представител на единствената холистична – психотерапевтична школа у нас. Единствената, която обхваща душа и тяло. По-голяма глупост, от това да се отдели тялото от душата, няма в човешката история. Човек трябва да бъде балансиран. Баланс се получава с контакт с природата, слушане на музика, вслушване в интуицията. Ние сме интуитивна нация. Когато не можеш да разчиташ на много неща от вън, тогава разчиташ на интуицията си. Тя винаги помага и вслушването в нея е полезно.

Коментирайте
Подобни новини
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево



Яндекс.Метрика