Мадлен Алгафари: Не са малко хората, които се определят като „втора ръка”

18.11.2013 г. 10:39:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Мадлен Алгафари: Не са малко хората, които се определят като „втора ръка”
Мадлен Алгафари е една от най-чаровните български психотерапевтки, която особено много нашумя през последните години.
Тя е родена и израснала във Враца, където завършва езикова гимназия. След това учи психология и режисура на куклено-драматичен театър за самодейци в СУ "Климент Охридски". Работила е в Агенцията за чуждестранна помощ, преминава през студентската програма "Ку-ку", където среща съпруга си Нидал Алгафари, води телевизиoнното предаване "Анонси" на Гражданска защита и дава доброволни дежурства на телефона на доверието към БЧК. Три години специализира аналитична психотерапия в Лугано – Швейцария. Нейният частен кабинет е един от първите психотерапевтични кабинети за групова и индивидуална терапия. Освен това е писател, поет, преводач от италиански и френски, режисьор. Потърсихме Мадлен Алгафари в качеството и на психолог, за да я попитаме за самооценката на българите, за това, до колко се обичаме, уважаваме децата си и адекватно оценяваме собствената си персона.
Г-жо Алгафари, чести ли са срещите Ви с хора, които имат усещане за себе си, като за човеци „втора ръка"?
Никак не са малко хората днес, които приемат себе си като „втора ръка". Коварното в случая е, че те отвътре имат ниска самооценка, а отвън демонстрират едно парадно избиване на комплекси, чрез поведение, което е точно обратното на вътрешното им усещане. Винаги, когато попитате един такъв човек, за самооценката му, той ще отрече, защото в повечето случаи не осъзнава, че се чувства като „грозното пате".
В каква посока клони самооценката на българите – положителна или отрицателна?
Ако трябва да говорим за средния българин, масово се срещат хора с ниска самооценка. Има и такива, които имат добра самооценка.
В момента довършвам поредната си книга, която се казва „От това какво ще кажат другите, до това какво избирам аз". В нея правя психоантропологическа дисекция на българина. Опитвам се да обясня какво става в организма на човек, когато се притеснява и това, къде се корени проблемът от историческа гледна точка. Обръщайки се към историята става ясно, че половината от нея е време на изтрития АЗ, всичко е НИЕ. „Преклонена главичка сабя не сече". Изхождайки от тази максима, по време на османското робство, а и много след това, в загрижеността си за децата, българинът е използвал един смачкващ метод, който се е превърнал в стратегия. Като си смачкаш по този начин детето, си сигурен, че то няма да вири глава и ще се спаси. Много малко са нациите, които проявяват подобно неуважително отношение към децата си. Българският родител ужасно много обича децата си, но българският родител не умее да уважава децата си.
Какво най-чето чупи самочувствието на българина?
В първата година от живота детето трябва да има 24-часов контакт с тялото на мама. Това е време, в което се формира самочувствие като чиста стойност - само защото дишам и съм аз, заслужавам да бъда обичан. Тук детето се нуждае от безусловната родителска подкрепа. По-късно детето се учи да отстоява територия, започва да употребява думата НЕ, тогава и родителят трябва да започне да уважава детето. Той трябва да даде право на избор. Когато това не се случва, се появяват проблемите.
На какво ниво е душевното ни здраве?
Да си невротик е лукс. Никой не е напълно здрав на тази планета. Неврозата е най-доброто състояние на здраве. Един организъм трябва да се разболее, за да придобие имунитет и да оздравее.
Има ли неизлечими психични проблеми?
Има неизлечими към момента. Момент, в който пациентът не е готов. Иначе аз твърдо вярвам, че всичко е лечимо – зависи от вярата ни в това.
Ако погледнем през очите на дете, което играе и се забавлява, няма ли по-лесно да открием себе си?
Тогава изобщо няма да сме се изгубвали!
Как да се съхрани човек в екстремните условия на толкова много ежедневен стрес?
Като си намери източници на позитивна емоция – хоби, приятели, спорт, природа и... разбира се – избере позитивен начин на мислене. Негативният убива, дори когато няма стрес в живота – човек сам си го създава чрез подобен начин на мислене.
Как се промени психиката на българина в тези болни години на преход?
Никак не е лесна тази промяна. Младите хора в момента са родени след прехода, а родителите им - преди. Това води след себе си огромна разлика в моделите на мислене, философиите и светогледите. И тази разлика създава проблемите на днешното младо поколение, защото то трябва да се адаптира към новите условия на живот, за които няма как да е възпитано, защото родителите му не са знаели как да го подготвят за тях. Разнобоят между поколенията е много голям. Не е такъв, какъвто е бил между мен и моите родители, защото сме расли в еднотипно време. Положителното в тази промяна е появата на АЗ-а. Днес младите хора са много по самоотстояващи се и по-свободни, а това означава, че българинът върви към оправяне и към баланс и здраве.
Книжният пазар се наводни с т.нар. холистична литература. Факт е и големият интерес към нея. Хората посягат към тези книги в търсене на себе си, в търсене на много отговори, на път. Какво е вашето отношение към този вид книги?
Радвам се, това означава, че човечеството се осъзнава. Аз съм представител на единствената холистична – психотерапевтична школа у нас. Единствената, която обхваща душа и тяло. По-голяма глупост, от това да се отдели тялото от душата, няма в човешката история. Човек трябва да бъде балансиран. Баланс се получава с контакт с природата, слушане на музика, вслушване в интуицията. Ние сме интуитивна нация. Когато не можеш да разчиташ на много неща от вън, тогава разчиташ на интуицията си. Тя винаги помага и вслушването в нея е полезно.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика