Тази година в Добрич ще се спази една българска традиция, която не е типична за добруджанския край, но е една от мистериите в българските обреди и обичаи – танцът върху жива жарава, чието изпълнение се свързва с отбелязвания днес – на 21 май - ден на Св. св. Константин и Елена, каза за медийна група „Добруджа“ Даниела Герасимова – уредник в отдел „Етнография“ в Регионален исторически музей – Добрич.
След над четвърт век затишие, добричлии ще станат свидетели на едно уникално огнено приключение. Обичаят "Нестинарство" ще бъде пресъздаден пред кулата в "Стария Добрич". Събитието започва в 20,00 ч., а през мистиката на древния обичай ще ни преведат нестинарите от "Огнена мистерия", поясни Даниела Герасимова.
Събитието ще е със специалното участие на Представителната фолклорна танцова студия "Добруджа", а организатор е РИМ – Добрич.
Нестинарството продължава да е една истинска загадка и за произхода му има няколко основни теории. Според една от тях обичаят има езически произход и служи за издигане в култ на слънцето и огъня. Според друга теория това е древен ритуал, който датира от времето на траките и е бил част от церемонии в чест на Дионис. Други теоретици твърдят, че нестинарството идва в България от Гърция, при заселване на гърци в земите около Странджа, разказа уредникът в отдел „Етнография“ в добричкия музей. По думите й думата нестинар има гръцки корени. Съставена е от думите „анасто“, което означава възкръснал и „хестия“ – гръцката дума за огън. С течение на годините нестинарството се свързва с християнската религия и по-точно със св. св. Константин и Елена.
Герасимова разказа и подробности за танца на нестинарите. Те обикалят огнището три пъти преди да навлязат в нагорещената жарава, а при самият танц пресичат жарта оформяйки кръст. В ръцете им са иконите на св. св. Константин и Елена, а според народните вярвания в нестинарите се вселява духът на св. Константин и затова те не усещат болка. Вярва се, че те прескачат границите на нашия свят и се свързват с мистични сили, обясни уредникът в отдел „Етнография“. Едно от мистериозните твърдения е, че по време на транса, в който изпадат, те могат да предсказват бъдещи събития.
За първи път обичаят нестинарство е документиран от Петко Славейков през 1862 г., но към средата на 20 век ритуалът постепенно изчезва. От 1990 г. отново се появява. Гордост за нас – българите, е, че огненият танц нестинарство от 2009 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, каза още Даниела Герасимова.
След над четвърт век затишие, добричлии ще станат свидетели на едно уникално огнено приключение. Обичаят "Нестинарство" ще бъде пресъздаден пред кулата в "Стария Добрич". Събитието започва в 20,00 ч., а през мистиката на древния обичай ще ни преведат нестинарите от "Огнена мистерия", поясни Даниела Герасимова.
Събитието ще е със специалното участие на Представителната фолклорна танцова студия "Добруджа", а организатор е РИМ – Добрич.
Нестинарството продължава да е една истинска загадка и за произхода му има няколко основни теории. Според една от тях обичаят има езически произход и служи за издигане в култ на слънцето и огъня. Според друга теория това е древен ритуал, който датира от времето на траките и е бил част от церемонии в чест на Дионис. Други теоретици твърдят, че нестинарството идва в България от Гърция, при заселване на гърци в земите около Странджа, разказа уредникът в отдел „Етнография“ в добричкия музей. По думите й думата нестинар има гръцки корени. Съставена е от думите „анасто“, което означава възкръснал и „хестия“ – гръцката дума за огън. С течение на годините нестинарството се свързва с християнската религия и по-точно със св. св. Константин и Елена.
Герасимова разказа и подробности за танца на нестинарите. Те обикалят огнището три пъти преди да навлязат в нагорещената жарава, а при самият танц пресичат жарта оформяйки кръст. В ръцете им са иконите на св. св. Константин и Елена, а според народните вярвания в нестинарите се вселява духът на св. Константин и затова те не усещат болка. Вярва се, че те прескачат границите на нашия свят и се свързват с мистични сили, обясни уредникът в отдел „Етнография“. Едно от мистериозните твърдения е, че по време на транса, в който изпадат, те могат да предсказват бъдещи събития.
За първи път обичаят нестинарство е документиран от Петко Славейков през 1862 г., но към средата на 20 век ритуалът постепенно изчезва. От 1990 г. отново се появява. Гордост за нас – българите, е, че огненият танц нестинарство от 2009 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, каза още Даниела Герасимова.