Малко Западни Балкани и (не)малко Русия - пети месец европредседателство

Кулминацията на българското европредседателство? Може би да. Но голям пробив за Западните Балкани? Надали.
Коментарите за срещата на върха в София между лидерите на ЕС и колегите им от Западните Балкани ще продължат още дълго време. Положителните оценки са логични поради факта, че среща в този формат бе проведена за пръв път от 15 години. Въпросът обаче е какво стои отвъд събирането на десетки лидери и многократно рекламираното от българското председателство "поставяне на темата високо в дневния ред на ЕС".
Реалността бе обобщена с ярки тонове от германския "Ханделсблат": "По тази тема Бойко Борисов влезе в ролята на портиер, който се опитва да вкара в ЕС страните от Западните Балкани. Да даде тласък на евроразширяването - това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство. Но далеч не всички от колегите му в ЕС реагират с възторг". Изданието акцентира върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички форуми в рамките на българското европредседателство.
Преди срещата България неведнъж подчерта, че тя е за свързаността, а не за разширяването на ЕС. След форума Еврокомисията заяви, че ЕС ще предостави безвъзмездни средства за допълнителни 11 високоприоритетни транспортни проектa на стойност 190 милиона евро. С тези инвестиции могат да се мобилизират до 1 милиард евро заеми от международни финансови институции. Освен това ЕС е заделил 30 милиона евро за инвестиции за осигуряването на широколентов достъп в целия регион. По време на срещата председателят на Европейския парламент Антонио Таяни е предложил идеи как да се направят 10 млрд. евро нови инвестиции за региона.
В този смисъл инвестиции по всяка вероятност ще има и по всяка вероятност няма да са милиарди евро, но това далеч не превърна срещата в обявения преди това "исторически" форум за Западните Балкани.

Крайната декларация, изразяваща "недвусмислена подкрепа" за "европейската перспектива" на Западните Балкани, звучи твърде общо и бледнее в сравнение с резултатите от срещата в Солун през 2003г. В документа, приет тогава, думите "Западни Балкани", "членство" и "разширяване" присъстват в текста, понякога дори в едно изречение. В декларацията от София посланията бяха внимателно подбрани, за да гарантират подкрепа от всички европейски държави, и подобни термини липсваха.
И все пак да се очаква, че българското европредседателство ще успее да помири Македония и Гърция, Косово и Сърбия, или пък че ще убеди Испания да признае независимостта на Косово, и то в твърде чувствителен за Европа момент (продължаващата криза в Каталуня, разделенията около мигрантската криза) би било прекалено. Това са сложни казуси, чието решение не е по силите не само на България.
В този смисъл европредседателството може наистина да се похвали с успех за връщането на темата сред основните в ЕС, но не може да се пребори с продължаващи десетилетия наред спорове или с твърдите национални политики на някои държави членки.

Позициите след срещата са близки до изходните, а именно: ЕС не иска да внася нестабилност от неукрепналите демокрации на Западните Балкани, а шестте страни от района имат да извървят още дълъг път, докато решат двустранните си проблеми и се докажат като надеждни партньори. Пари за проекти ще бъдат отпуснати, но все още няма отговор въпросът дали в следващия бюджет на ЕС ще има отделен фонд за стимулиране на инвестициите в Западните Балкани, за което призова Таяни.
По-важните теми
Задачата на България се оказа сложна и заради още един мащабен международен процес. Срещата на върха премина под сянката на разрива в отношенията между САЩ и ЕС. Поводи през последните месеци не липсваха. Като се започне от планираните американски мита за стоманата и алуминия от ЕС и се стигне до изтеглянето на Вашингтон от иранското ядрено споразумение. Подобни големи теми нямаше как да бъдат подминати от лидерите на ЕС, които се събраха на неформална вечеря в София преди деня на срещата със Западните Балкани.

Коментирайте