Международен екип провежда археологически разкопки в крепостта Залдапа край село Абрит, община Крушари, през този месец. В дейностите участват специалисти от България, Франция и Канада, студенти от Италия и Албания, и работници от селата Крушари, Полк. Дяково, Абрит и Добрин. През тази година се проучват четирилистната църква, кулата на северната порта и църквата, разположена до входа на крепостната стена.
Ръководители на разкопките са проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионален исторически музей - Силистра и доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Те представиха днес дейностите през това лято пред медиите и представителите на Община Крушари начело с кмета Илхан Мюстеджеб.
Четирилистната църква в Залдапа няма аналог в България на север от Стара планина, заяви проф. Георги Атанасов. Досега са открити две такива в южната част на страната – в Перущица и в Стара Загора. Цялата църква в Залдапа е била покрита с мозаечни пана.
„Мозайки в църкви на изток от Черно море в цяла Северна България се откриват за първи път. Това е скъп и елитен строеж. Неговият архитект е бил човек със знания и възможности, и много добър конструктор. Тук имаме съвършенство на симетрията. Аз работя вече 42 години в археологията, но такъв фундамент виждам за първи път. Дълбок е 3,50 м. и широк – 1,30 м.“, заяви проф. Георги Атанасов. Той смята, че църквата е построена в началото на VI век и е с размери 30х30 м.
Искали са да използват най-доброто и за строежа на тази църква са внесени скъпи материали от Константинопол, отбеляза Албена Миланова.
Тя обясни, че Залдапа е с площ около 25 хектара и е изградена в началото на IV век – около управлението на Константин Велики.
„Залдапа е една от най-големите късноримски крепости. Тя е построена през IV век, след голямата криза в средата на предишния, когато тази част много пострадва – селища и вили са разрушени. Затова империята замисля нов начин на организация на отбрана. Залдапа е един от тези новопостроени големи центрове, изградени с идеята да бъдат големи продоволствени центрове, където да се събира огромна земеделска продукция – тук имаме двойно зърнохранилище. Тук се е събирала допълнителна войска при нужда, а населението от околността е намирало убежище. Залдапа е от тези центрове гиганти, които се появяват преди пълния разпад на Римската империя. Със защитата, която предоставя, Залдапа привлича все повече хора и през V и VI век е обитавана от повече цивилно население – местно, романизирано, готско и др.“, заяви Албена Миланова.
Залезът на Залдапа идва със нашествията на славяни и авари в края на VI век, но тук имаме следи от първото българско царство до началото на Х век, обясни проф. Георги Атанасов. Той отбеляза, че Залдапа е най-големият Римо-византийски град във вътрешността на Северна България, тоест извън поречието на Дунав и Черноморието.
Проф. Георги Атанасов и Албена Миланова ще представят България на голяма международна научна конференция в Рим в края на годината, посветена на четирилистните сгради във византийския свят – като църквата, която проучват през това лято.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Ръководители на разкопките са проф. д.и.н. Георги Атанасов от Регионален исторически музей - Силистра и доц. д-р Албена Миланова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Те представиха днес дейностите през това лято пред медиите и представителите на Община Крушари начело с кмета Илхан Мюстеджеб.
Четирилистната църква в Залдапа няма аналог в България на север от Стара планина, заяви проф. Георги Атанасов. Досега са открити две такива в южната част на страната – в Перущица и в Стара Загора. Цялата църква в Залдапа е била покрита с мозаечни пана.
„Мозайки в църкви на изток от Черно море в цяла Северна България се откриват за първи път. Това е скъп и елитен строеж. Неговият архитект е бил човек със знания и възможности, и много добър конструктор. Тук имаме съвършенство на симетрията. Аз работя вече 42 години в археологията, но такъв фундамент виждам за първи път. Дълбок е 3,50 м. и широк – 1,30 м.“, заяви проф. Георги Атанасов. Той смята, че църквата е построена в началото на VI век и е с размери 30х30 м.
Искали са да използват най-доброто и за строежа на тази църква са внесени скъпи материали от Константинопол, отбеляза Албена Миланова.
Тя обясни, че Залдапа е с площ около 25 хектара и е изградена в началото на IV век – около управлението на Константин Велики.
„Залдапа е една от най-големите късноримски крепости. Тя е построена през IV век, след голямата криза в средата на предишния, когато тази част много пострадва – селища и вили са разрушени. Затова империята замисля нов начин на организация на отбрана. Залдапа е един от тези новопостроени големи центрове, изградени с идеята да бъдат големи продоволствени центрове, където да се събира огромна земеделска продукция – тук имаме двойно зърнохранилище. Тук се е събирала допълнителна войска при нужда, а населението от околността е намирало убежище. Залдапа е от тези центрове гиганти, които се появяват преди пълния разпад на Римската империя. Със защитата, която предоставя, Залдапа привлича все повече хора и през V и VI век е обитавана от повече цивилно население – местно, романизирано, готско и др.“, заяви Албена Миланова.
Залезът на Залдапа идва със нашествията на славяни и авари в края на VI век, но тук имаме следи от първото българско царство до началото на Х век, обясни проф. Георги Атанасов. Той отбеляза, че Залдапа е най-големият Римо-византийски град във вътрешността на Северна България, тоест извън поречието на Дунав и Черноморието.
Проф. Георги Атанасов и Албена Миланова ще представят България на голяма международна научна конференция в Рим в края на годината, посветена на четирилистните сгради във византийския свят – като църквата, която проучват през това лято.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
