Стрелбата с патрони с оловни сачми вече е забранена във всички влажни зони с решение на Европейския съюз. Законът влиза в сила за 30 държави – всички 27 страни от ЕС, както и за Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Подобна забрана е в сила в България от миналата 2022 г. Тя касае основно ловът на водолюбиви птици. Но по-важен е въпросът кой осъществява контрола върху вида на използваните от ловците амуниции и доколко ефективен е той, съобщи за медийна група ‚Добруджа“ Михаил Илиев – еколог към Българското дружество за зашита на птиците.
Той уточни, че с приемането на подобна забрана и на ниво ЕС, надеждите са тежестта на забраната да е по-голяма и за институциите и за ловците и да започне да се спазва по-стриктно.
Всяка година близо един милион птици умират от отравяне с олово, а 44 000 тона олово попадат в околната среда. Много често при ловуване на водолюбиви птици сачмите падат във водоемите, а в телата на птиците попадат по различни начини. Единият е при раняването им, което в дългосрочен план води до оловно натравяне на птиците. Освен това птиците поглъщат сачмите, като ги бъркат с песъчинки, които поемат за смилането на храната. Хищните и лешоядните птици също се отравят с олово като се хранят с трупове на простреляни животни или изхвърлени техни остатъци. У нас особено уязвими са белоглавият и черният лешояд, както и морският, скалният и царският орел. Дивечът, убит с оловна сачма, представлява сериозен риск и за хората, като вреди на мозъка и нервната система.
Това решение е действително едно от най-големите природозащитни постижения, коментира Михаил Илиев. Забраната, приета от ЕК на 16 февруари, позволява употребата само на нетоксични боеприпаси със стомана, бисмут или други нетоксични метали в или в рамките на 100 метра от влажни зони.
Той уточни, че с приемането на подобна забрана и на ниво ЕС, надеждите са тежестта на забраната да е по-голяма и за институциите и за ловците и да започне да се спазва по-стриктно.
Всяка година близо един милион птици умират от отравяне с олово, а 44 000 тона олово попадат в околната среда. Много често при ловуване на водолюбиви птици сачмите падат във водоемите, а в телата на птиците попадат по различни начини. Единият е при раняването им, което в дългосрочен план води до оловно натравяне на птиците. Освен това птиците поглъщат сачмите, като ги бъркат с песъчинки, които поемат за смилането на храната. Хищните и лешоядните птици също се отравят с олово като се хранят с трупове на простреляни животни или изхвърлени техни остатъци. У нас особено уязвими са белоглавият и черният лешояд, както и морският, скалният и царският орел. Дивечът, убит с оловна сачма, представлява сериозен риск и за хората, като вреди на мозъка и нервната система.
Това решение е действително едно от най-големите природозащитни постижения, коментира Михаил Илиев. Забраната, приета от ЕК на 16 февруари, позволява употребата само на нетоксични боеприпаси със стомана, бисмут или други нетоксични метали в или в рамките на 100 метра от влажни зони.