Министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че изпитите след седми клас ще бъдат реформирани, като фокусът ще се измести от заучаването към прилагането на знания. В интервю за БНР той подчерта необходимостта от въвеждане на повече практически и интегрални задачи, които да измерват не само знанията, но и компетентностите на учениците по математика и природни науки.
"Природните науки са много пренебрегнати. Няма как да просперираме като общество, ако не повишим склонността за учене на математика и природни науки", подчерта Вълчев. Той обясни, че още от следващата година се планира малка промяна - включване на няколко интегрални задачи по математика и природни науки, без да се делят на отделни части като физика, химия и биология.
Министърът анализира и резултатите от тазгодишните изпити след седми клас. Според него те са сходни с миналогодишните, но като цяло ниски, особено по математика. По български език и литература резултатите са "средно добри", но в училищата с висока концентрация на деца от ромски произход резултатите остават тревожно ниски.
"Имаме по-малко часове, но повече съдържание. Учителите и учениците препускат. Това води до лесна демотивация", заяви министърът. Той изрази желание за оптимизиране на учебните програми и осигуряване на повече време за усвояване и затвърждаване на знанията.
Вълчев посочи още, че проблемите с концентрацията при учениците се задълбочават поради продължителното взаимодействие с екрани. "Изследване на ОИСР показва, че българските ученици са с най-висок процент на разсейване", отбеляза той.
Министерството подготвя и нова визия за учебните програми и изпитния формат. Промените предвиждат засилване на възпитателната и социално-емоционалната функция на образованието, както и създаване на по-гъвкави програми, адаптирани към реалните възможности и нужди на учениците. "Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност", заяви министърът.
Вълчев съобщи още, че се подготвя разширяване на възможността за изучаване на предмета "Религия" в училищата, но подчерта, че това няма да бъде задължително. Основната програма ще бъде "Добродетели и етика", която ще се предлага във всички училища и ще има недогматичен, възпитателен характер.
"Ще бъде програма по възпитание в добро. Ще я използваме и за социално-емоционално обучение", поясни той. В първи клас децата ще изучават базови понятия като добро и зло, а оценяване няма да има. Ако има желаещи, ще се сформират и групи по "Религия", но само при заявено желание от родителите.
Министърът обяви и намерението за въвеждане на по-работеща и обвързана с резултатите атестация на учителите. Предвижда се ежегодна оценка на труда, от която да зависи не само диференцираното заплащане, но и кариерното израстване, а при много ниски резултати - дори възможност за освобождаване.
Вълчев подчерта, че правителството е редовно и трябва да работи с дългосрочен хоризонт. Той търси широка политическа подкрепа за реформите не само в рамките на управляващата коалиция, но и извън нея. "Трябва да имаме относително съгласие за посоката на основните промени в образованието", заключи министърът.
"Природните науки са много пренебрегнати. Няма как да просперираме като общество, ако не повишим склонността за учене на математика и природни науки", подчерта Вълчев. Той обясни, че още от следващата година се планира малка промяна - включване на няколко интегрални задачи по математика и природни науки, без да се делят на отделни части като физика, химия и биология.
Министърът анализира и резултатите от тазгодишните изпити след седми клас. Според него те са сходни с миналогодишните, но като цяло ниски, особено по математика. По български език и литература резултатите са "средно добри", но в училищата с висока концентрация на деца от ромски произход резултатите остават тревожно ниски.
"Имаме по-малко часове, но повече съдържание. Учителите и учениците препускат. Това води до лесна демотивация", заяви министърът. Той изрази желание за оптимизиране на учебните програми и осигуряване на повече време за усвояване и затвърждаване на знанията.
Вълчев посочи още, че проблемите с концентрацията при учениците се задълбочават поради продължителното взаимодействие с екрани. "Изследване на ОИСР показва, че българските ученици са с най-висок процент на разсейване", отбеляза той.
Министерството подготвя и нова визия за учебните програми и изпитния формат. Промените предвиждат засилване на възпитателната и социално-емоционалната функция на образованието, както и създаване на по-гъвкави програми, адаптирани към реалните възможности и нужди на учениците. "Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност", заяви министърът.
Вълчев съобщи още, че се подготвя разширяване на възможността за изучаване на предмета "Религия" в училищата, но подчерта, че това няма да бъде задължително. Основната програма ще бъде "Добродетели и етика", която ще се предлага във всички училища и ще има недогматичен, възпитателен характер.
"Ще бъде програма по възпитание в добро. Ще я използваме и за социално-емоционално обучение", поясни той. В първи клас децата ще изучават базови понятия като добро и зло, а оценяване няма да има. Ако има желаещи, ще се сформират и групи по "Религия", но само при заявено желание от родителите.
Министърът обяви и намерението за въвеждане на по-работеща и обвързана с резултатите атестация на учителите. Предвижда се ежегодна оценка на труда, от която да зависи не само диференцираното заплащане, но и кариерното израстване, а при много ниски резултати - дори възможност за освобождаване.
Вълчев подчерта, че правителството е редовно и трябва да работи с дългосрочен хоризонт. Той търси широка политическа подкрепа за реформите не само в рамките на управляващата коалиция, но и извън нея. "Трябва да имаме относително съгласие за посоката на основните промени в образованието", заключи министърът.
Източник:News.bg