За първи път в Добрич, младо семейство лекари биват удостоени по повод 19 октовмври Ден на българския лекар с грамоти за принос в медицината и медицинската практика от Районната лекарска колегия. Това са сем.Желязкови - д-р Георги Желязков и д-р Кристина Радева -Желязкова. Той е ортопед, а тя е педиатър. Двамата работят в МБАЛ-Добрич съответно в Отделение по Ортопедия и травматология и в Детско отделение. Завършили са Медицински университет –Варна и решават да се върнат в Добрич, заради семейството, приятелите и емоцията от която няма как да се отърсят, защото тя е движеща сила в живота им. Не сме правили все още равносметка с какво заслужихме отличието, признава д-р Желязкова. Дори изпитахме лека доза неудобство. На фона на лекари, които взимат приз за дългогодишен професионален стаж. Може би заради това, че сме от малкото Донкихотовци дошли в Добрич, завърнали се в града, за да се борят с вятърни мелници, добавя младата дама.
Ако заслугите ни да спечелим са за това, че сме млади лекари, аз пожелавам догодина да има много заслужили, казва и д-р Желязков.
За отношенията лекар-пациент, младият ортопед споделя, че се гледа с недоверие не само на младите, но и старите лекари. „Ситуацията Пациент-лекар в България знаем каква е. Хората са негативно настроени. Ако и ние играем по същия начин, това няма да доведе до нищо хубаво”. Д-р Желязкова разсъждава по линия на поколенческата обремененост :Смея да твърдя, че може би ние имаме злата участ да бъдем в поколение на млади лекари в едни от най-дивите времена в нашата страна, където липсват ценности, липсват някакви устои. Уважението към лекаря и учителя отдавна са загубени. В моменти ние се борим и се опитваме да се доказваме всеки Божи ден и може би цял живот това ще правим. Не е лесно, но доверие естествено не се печели бързо. То се заслужава. От тук насетне ние всеки ден ще си го заслужаваме и ще се опитваме да си го заслужим. Двамата млади медици са убедени, че уважението е най-необходимо за съсловието им.А най-голямата им липса е време за да бъдат заедно с малката Йоанна.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Ако заслугите ни да спечелим са за това, че сме млади лекари, аз пожелавам догодина да има много заслужили, казва и д-р Желязков.
За отношенията лекар-пациент, младият ортопед споделя, че се гледа с недоверие не само на младите, но и старите лекари. „Ситуацията Пациент-лекар в България знаем каква е. Хората са негативно настроени. Ако и ние играем по същия начин, това няма да доведе до нищо хубаво”. Д-р Желязкова разсъждава по линия на поколенческата обремененост :Смея да твърдя, че може би ние имаме злата участ да бъдем в поколение на млади лекари в едни от най-дивите времена в нашата страна, където липсват ценности, липсват някакви устои. Уважението към лекаря и учителя отдавна са загубени. В моменти ние се борим и се опитваме да се доказваме всеки Божи ден и може би цял живот това ще правим. Не е лесно, но доверие естествено не се печели бързо. То се заслужава. От тук насетне ние всеки ден ще си го заслужаваме и ще се опитваме да си го заслужим. Двамата млади медици са убедени, че уважението е най-необходимо за съсловието им.А най-голямата им липса е време за да бъдат заедно с малката Йоанна.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев