Мъдростта на 2015 година във вестник ГЛАС (I част)

От Франция до Индия, от Парламента до казана за ракия, от народните представители до истинските хора от народа, от най-големите актьори в киното и театъра до обикновените „артисти” в ежедневието сред нас – всички те намериха място на страниците на Седмичен ГЛАС през изминалата година. Всеки от тях остави отпечатък и по своему допринесе за пъстротата на вестника.
За една година се случиха много събития, а покрай тях се изказаха много, различни мнения, някои пророчески, други аналитични, трети с чувство за хумор, но всички интересни и актуални.
По традиция, в края на всяка година събираме най-любопитните цитати от страниците на вестник ГЛАС за изминалата 2015-а година.
 
В нашата съвременност празниците придобиват малко по-различно измерение. Като повод да се съберем на маса. Много често дори се забравя, какъв е конкретният повод.
(Лена Кирилова, етнолог, коментира празничния календар в началото на годината)
 ***
Ако трябваше за всяко изказано собствено мнение да се трепем, половината свят щеше да е разстрелян.
(Станислав Колев, журналист и карикатурист за атентата в редакцията на френското списание „Шарли Ебдо”, при който бяха застреляни четирима от водещите журналисти, а общо жертвите бяха 12)
 ***
Карикатуристите на изданието се смееха на всичко, а не само на исляма. Техни врагове бяха фанатиците, а не религията. Те не бяха антиислямисти, не бяха антимюсюлмани – те бяха против фанатизма и глупостта.
(Режис Прат, французин, който живее в Добрич, коментира същата тема)
 ***
Когато Франция изпраща военни в друга държава, за да воюват срещу джихадистите, които пък пристигат у нас по известни на службите канали и започват да стрелят по мирни граждани, полицаи, военни – това се нарича ВОЙНА! Страшно е, зловещо е, но е самата истина – въпросът е как ще я водим?
(Марин Рашев, наш съгражданин, живеещ от години в Париж, коментира трагедията в „Шарли Ебдо”. Думите му бяха повторени от президента Франсоа Оланд през ноември, когато френската столица бе обект на нов терористичен акт)
 ***
Драмата на съвременните деца е, че с тях не се говори за мотивация. Обществото дава обратни знаци – който не учи, е по-добре
(Драгомил Георгиев, преподавател по български език и литература, споделя мнението си за образователната система и обществото)
 ***
В човешки план най-важно е един човек да постигне вътрешно равновесие, вътрешно спокойствие. Това е най-ценното нещо. Не мисля, че притежанията ни правят по-щастливи.
(Галин Никифоров, един от най-четените съвременни български писатели, в разговор около новия си роман „Лисицата”)
 ***
Икономическата криза вкара хората в гората. Ръстът на незаконната сеч е от няколко години, когато в следствие на кризата много хора от най-бедните прослойки останаха без препитание.
(Цветелин Миланов – директор на Териториално поделение на Държавно ловно стопанство Тервел, споделя наблюденията си)
 ***
Заплатата на един млад актьор е малко над 300 лева. Ако се изчисли, се падат по 11 лева и някакви стотинки на ден. А в гардероба на театъра една студентка, която през деня си върши другите задължения, вечерта, за да взема и подава палтата, получава 15 лева.
Младите хора инвестират време, талант, пари и изобщо не са облагодетелствани от възможностите, които може да им даде професията, поне в началото.
(Веселин Ранков, актьор и преподавател в НАТФИЗ за предизвикателствата пред младите и талантливи актьори в България)
 ***
Не това, което влиза в устата ни осквернява, а това, което излиза от нея. Това е много важно да го знаем по време на поста, защото много хора съблюдават телесния пост, но в същото време носят злобата в себе си. Носят и омразата, носят тези лоши чувства, които ни отдалечават от Бога.
(Отец Петър, свещенослужител в няколко населени места, за прошката и Великденския пост)
 ***
Ако изчезнат селата, ще изчезнем и ние като нация. Нашите традиционни корени се крепят върху селския начин на живот. Върху предприемчивостта на българина, върху обработването на земята, върху създаването на реален продукт. Еврофондовете и съвременният начин на консуматорско мислене едва ли ще бъдат от дългосрочна полза за нас като народ. Това е друг тип културен модел. Нашият културен модел е традиционен, български, балкански.
(Гавраил Гавраилов, автор на първата по рода си книга за селски туризъм в България)
 ***
Днешният патриотизъм: Слушай ме какво казвам, но не ме гледай, какво правя!
(Траян Димитров, историк, уредник в РИМ Добрич)
 ***
Да обичаш предприятие като ВиК Добрич, е като да обичаш жена. Това, че тя вече е поостаряла, станала е леко флегматична, възпълничка, не е причина да спреш да я обичаш. Ако тя ти лежи на сърцето, нищо друго няма значение. Но ако тя е болна, то тогава ти я обичаш дважди, та и трижди по-силно.
(Инж. Димитър Радушев, управител на ВиК Добрич в емоционално писмо до медиите, след като бе заменен от инж. Петър Калчев)
 ***
Ще стана банален, но съдебната система. Тази ненаказуемост, която съществува и продължава да съществува и уж се опитват да реформират. Това е основното. Без морал едно общество ерозира.Трябва да има наказуемост.
(Георги Стайков, актьор, коментира какво го дразни в България, след като се завърна в родината от Швеция)
 ***
„Ако питат мене, аз не се страхувам от хората, които мислят различно. И защо трябва да се тероризират тези хора? За съжаление, прави се от всяка партия, която дойде на власт. Да накараш хората насила да приемат твоите идеи, дори с цената на човешки живот. Това е престъпление. И това се оправдава даже със закони. И сякаш тази касапница никога няма да спре. Преди 9-ти септември нас трепеха, след 9-ти септември ние отмъщавахме. Абе животните не си отмъщават. Само се отбраняват, когато бъдат нападнати. После забравят. Не гонят ким. Май ние, хората, сме по-лошите животни”.
(Веселин Бончев – педагог, общественик, дарител и изследовател на Добруджанската история, цитира изповед на Вида Димитрова, член на Добричкия Народен съд, 1944 година, по-късно кмет на град Добрич – 1956-1962 година, пред нейния племенник, братов син, Кольо Герджиков)
 ***
Тежко болен човек не се лекува, докато болен народ може да се оправи. Аз мисля, че на един такъв болен народ като нашия трябва да му се каже истината. За разлика от болен човек от неизлечима болест, който така или иначе си отива, болен народ има шанс да се излекува, болестта не води до смърт. Трудно умира един народ и една нация, ние сме такъв пример.
(Костадин Бандутов, режисьор)
 ***
На летището не съм ходил много отдавна от сантиментални съображения. Знам какво беше, какво е сега… Контрастът е много голям и изпитвам душевна болка, затова не ходя.
(Николай Николов, летец с 23 години стаж на Авиобаза Добрич, коментира състоянието на летището сега)
 ***
Хората са най-голямото богатство, но и най-големият недостатък на България.
(Владислав Карамфилов – Въргала при връчването на приза „почетен ром” на квартал „Хаджи Димитър” в Каварна)
*** 
Не съм привърженик на думата „ром”, „циганин” се използва от векове. Циганите в Каварна са пример за това какви трябва да бъдат циганите в цялата страна. Явно тук моделът е много успешен и много бих се радвал, ако в София циганите са като в Каварна.
(Васил Иванов, журналист, също удостоен със званието „почетен ром” на Каварна)
 ***
Когато направих „Странноприемница край границата”, си купих една халка и казах, че съм се сгодил за Добруджа. И си казах: Ако ме поиска за зет, ще я преместя на другата си ръка”. Сега вече категорично казвам, тъй като това ми е Лебедовата песен, аз се прощавам с публиката. Сега, ако Чифликът стане, ако Бог пожелае тъй да бъде, ще я преместя на другата ръка. Като зет, приведен на Добруджа.
(Борис Луканов, режисьор, при подготовката на „Чифликът край границата”)
 
Харчим баснословно за халтура, а жълти стотинки за духовност и култура. Първи сме по брой Университети на глава от населението, но и по посредствено образовани младежи.
(Д-р Горан Благоев, историк и публицист, произнася тържественото слово на празничния концерт за 24 май)
 ***
Няма нелечими болести, лекарството за всичко е вътре в нас. Индийската медицина Аюрведа ме научи точно на това, че няма нелечими болести. Много е важно човекът, който има поставена дадена диагноза, как ще излезе от тази ситуация, зависи от това какъв е той. Ако искаш да се промениш, ще го направиш. Ако нямаш сила и постоянство и идея за промяна, няма как да стане.
(Биляна Савова, арт директор на списание ЕVA и инициатор на движение „МС – Мога Сам”, живее с диагноза множествена склероза от 8 години)
 ***
Не е нужно да се прави нещо ново, понякога е достатъчно само да се по грижим за нещо, вече създадено. Ако всеки избере една детска градина или училище, или отделение в болницата… Има много места, които имат нужда от помощ. Може да се помага, може да се прави много, стига да има желание.
(Диян Господинов,  управител на GS Строймаркет, по темата за Корпоративната социална отговорност. Фирмата дари 13 хиляди лева за изграждане на детска площадка в Добрич)
 

Коментирайте