Мъдростта на 2015 година във вестник ГЛАС (II част)

От Франция до Индия, от Парламента до казана за ракия, от народните представители до истинските хора от народа, от най-големите актьори в киното и театъра до обикновените „артисти” в ежедневието сред нас – всички те намериха място на страниците на Седмичен ГЛАС през изминалата година. Всеки от тях остави отпечатък и по своему допринесе за пъстротата на вестника.
За една година се случиха много събития, а покрай тях се изказаха много, различни мнения, някои пророчески, други аналитични, трети с чувство за хумор, но всички интересни и актуални.
По традиция, в края на всяка година събираме най-любопитните цитати от страниците на вестник ГЛАС за изминалата 2015-а година.
 
С труд и упоритост всичко се постига, но задължително условие в случая е – да имате реална преценка за себе си. От образование винаги само може да спечелите.
Така че няма нищо страшно, ако сте на 17 и все още не сте решили какво ще учите. Би било добре вече да имате някаква идея, но също е важно да не се отказвате за нищо на света и да не си мислите, че светът е подреден само от „парашутисти”.  
Ако сте добри в това, което правите, винаги ще има място под слънцето и за вас. „Парашутистите” ги бутат до време.
Не си губете времето никога с празни неща, не се занимавайте с глупости, защото глупостите само водят до нови глупости.
Всичко в живота е свързано с отношението и начина на мислене. Ако имаш отношение към самия себе си, означава, че ще имаш отношение и към това, с което искаш да се занимаваш. И обратното – ако си безхаберник, всичко, което правиш, ще бъде по същия начин.
Успелите хора са смелите хора. Тези, които не се страхуват от провали и от това, какво ще кажат хората. В никакъв случай не трябва да подхождате страхливо!
(Александър Сано, актьор, с ценни съвети към учениците от Хуманитарна гимназия)
 ***
През последните 25 години родителите на подрастващите в България са заети с оцеляване. Затова се получи този духовен вакуум, първо в тях, а после те го предоха на децата си и сега той може да бъде запълнен само от вероучението. Така би могла да се върне духовността, тъй като на децата им се разминават критериите за добро и зло, за хубаво и лошо.
Какъв е смисълът да бълваме отличници, след като не бълваме преди всичко хора, човеци. А тези човеци можем да ги създадем само и въз основа на християнските ценности.
(Ивелина Йорданова, последният директор на вече закритата Професионална гимназия по строителство и архитектура)
 ***
Всеки артист иска да получи любовта на публиката. За тази любов се борим, за тази любов полагаме усилия и когато стигнем до тази любов, редно е да върнем жеста на публиката и да й дадем това, което е искала от нас. Затова с голямо удоволствие, с Левон Манукян, с Георги Милтиядов, със симфонична формация, пак ще дойдем в Добрич, за да направим един хубав концерт.
(Руслан Мъйнов отново включи Добрич в лятното си турне с любими руски песни)
 ***
Прост човек не може да стане добър борец. Променя се борбата, променят се методите за тренировка и ниските и набити момчета се заменят с атлетични, добре сложени борци, които са много далеч от мита за глуповатите спортисти, призвани добре да се нахранят и после да се качат на тепиха, водени от девиза „Храната прави борбата”. Глупави деца не могат да станат добри спортисти.
(Петър Петров, треньор по борба, изградил десетки шампиони)
 ***
Това, което правят те, си е геройство. Защото съм запознат, как стоят нещата в София с оркестрите. Смея да кажа, че тук хората имат по-голямо желание да работят. Не знам защо, но се радвам, че е така. Те са абсолютно достойни представители на културния живот.
(Милен Апостолов, млад диригент, за работата си с Български камерен оркестър Добрич)
 ***
Не знам дали заради водата, или от лекарите се лекуваха хората, но навремето имаше повече вяра на докторите. За да съм здрав на 93 години, съм пил от лековитата вода, но и винце си пийвам повече. Преди няколко години претърпях инфаркт и за 24 часа бях в кома, затова сега строго пия хапчетата. Не съм отстъпил и един ден, вземам лекарствата редовно и по график. Но и виното си го пия редовно. Тази година имах 300 литра и си го изпих. Но и от работа не се оставям. Гледам си двора, имам животни, не съм се спрял за миг.
Ще живея до 100 години. Преди една година, когато бях на 92, сънувах, че ми остават още 8 години и 2 месеца живот.
(93-годишният дядо Костадин Трендафилов е живият спомен и история на местността Текето край Александрия)
 ***
Ще направим голям грях! От сърце и душа ви моля, не допускайте такова нещо в нашия град! Моля ви дори коленопреклонно! Всеки от нас има съвест – тя е глас Божи. Затова нека по съвест всеки един от вас да прецени, ще изгори ли близкия си, как ще отиде на гроба, как ще спи.
(Отец Георги Дочев призова общинските съветници да гласуват против изграждането на Крематориум в Добрич)
 ***
Най-важното е всички да обединим усилията си. А и самите политици трябва да разберат значимостта на личността на ген. Иван Колев. Както и по-заможни българи, които трябва да знаят, че по тази добруджанска земя се е проливала кръв и тя е извоювана с кръвта на конниците на ген. Колев, а и с неговия живот. Ние, интелектуалците пък трябва да просветим обществеността – трябва да възкресим неговия цялостен образ. Да се разбере от всички, че ген. Колев заслужава един достоен паметник. Трябва да превърнем изграждането на този паметник в общонационална кауза!
(Акад. Георги Марков за поредния опит в Добрич да бъде изграден паметник на ген. Иван Колев)
 ***
С болка минавам край завода сега, по-скоро край дупката, която е останала от него. Сърцето ми се къса. Избягвам да минавам от там, това място е свързано с толкова много спомени, все още го сънувам. Как не се намери някой, който да го съхрани този голям и хубав завод. Сега съм тук в храм „Св. Климент Охридски” и ежедневно при мен се отбиват жени, с които сме работили в завода. Всички ги боли за сегашната съдба на предприятието. Връщаме се назад в спомените си, плачем.
(Мария Борова има 39 години трудов стаж в обувен завод „Добрич”. Първата заповед за първото назначение в завода е на нейно име)
 ***
Оптимисти сме, но нека минат изборите. Какво ще се случи след тях, никой не може да каже. Дано не откраднат парите преди да са стигнали до Добрич. Българи сме, лявата ръка много обича десния джоб.
(Живущ в блок 53 в ж.к. „Югоизток” споделя очакванията си за предстоящото саниране)
 ***
Преселението промени съдбата на повече от 66 хиляди българи, подложи ги на тежки изпитания, мъки и страдания. Бедите и мъките, които изтърпяха хората с изселването, не могат да се опишат от ръката на историка, трудно могат да се повярват от нашите наследници, само ние, пострадалите го знаем и го помним.
(Иван Радев, краевед и родоизследовател, разказва спомените си от преселението след Крайовската спогодба през 1940 година) 
 ***
Когато синът ми беше на 5 години, го питах какъв иска да стане, той ми отговори „Какъвто хората ме изберат”. Вече не искам да ставам какъвто ме изберат – кмет. Имам си други планове в живота, имам си мои лични моменти и неща, които трябва да свърша лично за себе си. Като добавим към това и изхабяването, и злобата, и мръсотията, и всичко, което видях за 12 години. Всичко комплексно ме наведе на една мисъл за промяна на амплоато. Все пак човек живее и собствен живот, а не само заради другите.
(Цонко Цонев за решението си да не се кандидатира за кмет)
 ***
По целия свят се говори за индийското гостоприемство, но след като дойдох в България, мисля, че ще кажа на целия свят какво чудесно гостоприемство има в България.
(Най-голямата голф звезда на Индия Шив Капур на откриването на първия по рода си българо-индийски голф турнир „Среща на шампионите” в комплекс Лайтхаус Голф и Спа)
 ***
Провинциализмът не е географско понятие. То е състояние на духа. Защото никой не избира къде да се роди, но пък всеки избира как да живее и как да работи. Много провинциализъм има и в столицата, в столичните театри под една или друга форма. Във всеки един град, във всеки един културен институт, в който съм бил, има много високи професионалисти – както и такива, които отдавна са се отдали на рутината, алкохола и други такива.
(Мариан Бачев, актьор, коментира темата за провинциализма в изкуството)
 ***
Мисля, че да търсим герои е отживелица. Това звание, така пише и в правилника, се дава за заслуги към Добрич, нищо друго. Не заслуги към България, към Варна, а само за Добрич е важно.
(Йовчо Карамфилов, почетен гражданин на Добрич, по темата около избора на почетен гражданин)
 ***
Аз от 13 години вече съм почетен гражданин и никъде не мога да го докажа. Нямам удостоверение, нямам карта. Имам една голяма грамота, нея ли да разнасям. Могат да дадат карта, която да доказва званието. Аз се гордея със званието и като ходя в чужбина искам да го показвам. Моите внуци как ще доказват? Да носят под мишница грамотата ли?
(Атанас Пеев, почетен гражданин, коментира същата тема)
 ***
За мен проблемите на нашата страна винаги трябва да бъдат на първо място и приоритет.
Освен всичко друго, бежанците са заплаха за Християнството. За мен тези хора не са бежанци, а икономически имигранти. За тях Европа представлява един Рай. Ако те бяха бежанци в истински смисъл на думата, нямаше да напускат Турция. Там няма война, има изградени добре устроени лагери за тези бежанци, а освен това и културата на местното население в Турция е по-близка до тяхната.
Ясно се вижда, че техният стремеж е християнска Европа и християнската култура. Те представляват заплаха само с това, че не искат да приемат тази култура. Казано по друг начин, без да искам да ги обидя, тези хора са около два века назад в развитието и порядките си и няма как да приемат съвремието в Европа, което ги е изпреварило.
(Детелина Симеонова, юрист и общественик, коментира бежанския проблем в България и Европа)
 ***
В последните няколко години отчитам неприятния факт, че земеделците стават все по-недоволни и недоволни. Не знам на какво се дължи. Като че ли в много моменти забравяме, че сме под открито небе, че Всевишният е този, който казва как ще станат нещата през целия сезон. В общи линии трябва да сме благодарни на това, което вкарваме в хамбарите и в складовете, защото винаги може да бъде и по-лошо.
(Проф. Николай Ценов, селекционер по пшеницата, прави равносметка на стопанската година)
***
След изборите, ние благодарихме на избирателите си по отделно. Мисля, че от днес нататък е редно да работим заедно. Осем политически партии означава прозрачни решения към нашите съграждани. Благодаря на госпожа Николова и знам, че поемам ясната отговорност да продължим развитието на Добрич като европейски и хубав град.
(Първите думи на новия кмет на Добрич Йордан Йорданов след полагането на клетвата)
 ***
Вие сте управителят на града, но ние /Общински съвет/ сме собственикът.
Избирателят избра новото начало, младостта пред опита, зададе нова линия в развитието на града. И всички ние сме тук, в общинския съвет, за да покажем, че хората не са сбъркали.
(Встъпителните думи на новоизбрания председател на Общински съвет Иво Пенчев)
 ***
Днес всичко е основано на враждебност и неприязън един към друг. Чувствата между хората са подложени на съмнения. В отношенията ни има повече многоточие, отколкото изказани думи.
…
Чумата в наши дни е придобила няколко форми – страх, злоба, завист. Мори всички ни и не прощава! Единственият лек е любов. А горещата, свята любов остана забравена в приказките.
(Соня Тодорова, ученичка в 12-и клас в Езикова гимназия, победител в конкурса за есе „Любовта между хората”, посветен на 135 години от рождението на Йордан Йовков)
 ***
Добра заплата няма никъде по света. Няма някой, който да си харесва заплатата, ако има такъв, то той явно не си я заслужава.
(Галин Канев, директор на ПМГ „Иван Вазов”)
 ***
Важен е личният пример.  Всяка публична личност  трябва да споделя,  да насърчава децата, да ги мотивира да бъдат инициативни, да искат да спортуват, да следят за себе си.
За да си успешен, трябва да полагаш усилия и да работиш. Парите не правят добрия спорт, но са значим фактор.
Аз съм щастлив и късметлия с положения труд, който съм оставил зад гърба си. Винаги съм се придържал към това да не прекалявам с нищо. Успехът изисква да имаш определени качества. Трябва да имаш талант и късмет.  Много са  факторите, които влияят на успеха. Много мои приятели бяха по-талантливи от мен, но нямаха моя късмет.
(Легендарният ни спортист Йордан Йовчев гостува в Добрич за среща с ученици)
 ***
Не мисля, че ще имам някакъв проблем с кметовете, защото и те, както и аз, сме избрани от хората. За мен няма значение кой от коя политическа сила е, защото ангажиментите, които съм поел през кампанията, са пред хората.
Кметът на община Генерал Тошево е кмет на всички, без значение кой е гласувал за мен.
(Валентин Димитров, кмет на община Генерал Тошево)
 ***
Бих се радвала община Каварна да е най-известната община в България, без аз да съм най-известния кмет. 
(Нина Ставрева, кмет на община Каварна)
 ***
Пропастта между здравеопазването в София и провинцията все повече нараства. Става дума за две Българии. Търсенето и потреблението на здравни услуги в столицата няма нищо общо с това в страната и особено в област Добрич, няма какво да се заблуждаваме. Лечебните заведения там предлагат пълна гама високотехнологична медицина.
Няма как Добрич да се превърне в център на световната медицина, но поне можем да се доближим технологично и да я догонваме, доколкото можем.
(Д-р Мариян Ананиев, бивш директор на МБАЛ Добрич)
 ***
Голяма част от народните ни избраници нямат чувство за хумор, защото бягат и се крият от мен като мишки. И не само от мен – от журналисти и от неудобни въпроси, може това да се счита за нормално, но не е.
(Стефан Рядков, актьор, коментира превъплъщенията си в образите на депутатите и тяхното отношение към това)
 ***
В началото на месец февруари обещах пред Висшия съдебен съвет, че ще работя за извеждане на съда от сянката, прекратяване на мълчанието, създаване на един модерен, работещ съд. Това не минава непременно през невероятно страхотна сграда, последен модел компютри. Създаването на модерен и работещ съд минава през промяна на съзнанието и промяна в начина на работа, а тогава можем да мислим и за останалото.
(Росен Стоянов, председател на Районен съд Генерал Тошево)
 ***
Понеже всички разбират от политика, спорт и управление, всеки в Крушари има свое мнение как да се експлоатира спортната зала. Но аз съм сигурен, че тя ще има сериозна роля за по-доброто бъдеще на общината.
Искам да се срещна с критиците и противниците на тази спортна база и да ги попитам, как разбират интеграцията на ромите. Без нормално училище, без нормална спортна зала, без нормални домове. Как ще стане тази интеграция? Сигурен съм, че ще мине малко време, но хората ще осъзнаят, че сме направили нещо много добро. Защото децата може да са от ромски произход, но са български деца. Не деля хората на цигани, турци и българи, всички сме равни.
(Добри Стефанов, кмет на Крушари, за новата модерна спортна зала със закрит басейн, която предстои да се открие)
 ***
Няма лоша ракия и хубава лопата! Ракия се пие по четири начина: без вода, с вода, вместо вода и като вода.
(Йордан Трифонов, собственик на казан за ракия в Стефаново, коментира с шега промените в Закона за акцизите и данъчните складове)

Коментирайте