В края на всяка година, по традиция, събираме най-запомнящите се мисли и цитати на нашите събеседници, запечатани на страниците на вестник Седмичен ГЛАС. Първата част публикувахме на 28 декември, днес ви предлагаме втората част, която е и малко по-дълга.
През миналата година нашият екип се постара да ви направи съпричастни с всичко най-важно, което се случва в региона, ще продължим да го правим и през тази.
Най-страшното е, че от миналата година започнаха да съхнат и дъбовете. Те са гръбнакът на всеки пояс. Добруджа е степ и отива към полупустиня, за съжаление.
Полезащитните пояси не са гора, а агролесовъдско техническо съоръжение. Поясите на територията на Добруджа заемат 2-3 процента от общата площ. Осигуряват повишаване на реколтата с 15-20 на сто. За всички земеделски площи се получават субсидии, само за поясите – не. А те са част от тази агролесовъдска система. Трябва държавата да помогне. Ние няма откъде да изкараме тези пари. Не е по силите дори на едно държавно предприятие да свърши само дейността по възстановяване на поясите, която е била приоритетна за държавата на времето и би трябвало пак да стане.
Инж. Радослав Радев – заместник-директор на Държавно ловно стопанство – Балчик, по време на национална конференция „Предизвикателства за устойчивото стопанисване на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени“, която се проведе в края на месец май в Добрич.
***
Нито левът е направил някого по-умен, по-интелигентен и конкурентоспособен, нито еврото ще го направи или пък обратното. Всеки сам трябва също да положи усилия, защото еврото дава и на обикновените хора също по-големи възможности, ако щете, дори и за интеграция на европейски пазари, за улесняване на туризма и в България, и излизайки от нея. Има по-голяма предвидимост. Освен това, при, не дай си Боже, някакви трусове, като част от еврозоната България ще се ползва от по-голяма защита при финансовите пазари и много по-трудно ще бъде допуснато това, което се случи сравнително скоро с КТБ. Пак да кажем, че българският лев беше много самостоятелен през 1990 г. и видяхме след шест години само какво се случи. През 1997 г. наистина отидоха и спестяванията, и какво ли не.
Герман Германов – секретар на Търговско-промишлената палата коментира в студиото на медийна група „Добруджа“ всички теми и въпроси, които вълнуват хората около въвеждането на еврото.
***
Няма нищо по-зареждащо да усетиш истинските хора, всекидневните, които не са част от нашата индустрия, които имат нужда да се докоснат до мен, но най-вече аз до тях. Осъзнах каква е разликата между големия и малкия град. В малките градове живеят големите хора.
Първият българин, стъпил на сцената на Оскарите – Димитър Маринов, гостува през месец юни в Добрич. Нашият град бе част от националното му турне под надслов „Идвам при Вас“, на което той представя своите две книги „Към сцената“ и „Към екрана“, на издателство „Аз-буки“. Между срещите си с добричлии актьорът намери време да гостува и в студиото на медийна група „Добруджа“.
***
Аз съм много благодарна на моето начало в България. Дори нямаше някаква нужда да заминавам за Канада. Подходът, по който ти тръгваш е много важен. Ако всички отиват надясно, ти трябва да отидеш наляво. Трябва да бъдеш различен. Спомням си, когато в началото на кариерата си започнах да предлагам картините си в галерии. Беше много труден период за България, хората не ходиха много по галерии. Аз тогава си казах: „Ако хората не ходят, значи аз трябва да отида при тях.
Нели Ненкова – мултидисциплинарен художник и графичен дизайнер с над 25-годишен международен опит в Европа и Канада. Член на Асоциацията на регистрираните графични дизайнери на Канада и работи като графичен артист в киноиндустрията. Носител е на множество арт и дизайн награди.
***
Винаги съм имала тази любов към фолклора, тя е била в мен. Може би времената станаха такива, че сякаш искам да избягам малко. Исках да потърся малко повече духовна храна, да избягам от стреса, от всичко, което се случва в световен план. След пандемията се случи нещо. На мен ми се стори, че светът започва да се руши и идват някакви нови времена, в които ние трябва да запазим своя суверенитет, традиции, музика, култура. И исках с нещо да допринеса за това. Почувствах го като някаква мисия.
След 30 години на музикалната сцена, Деси Слава осъществи първото си национално фолклорно турне "България в душата ми". Концерт-спектаклите преминаха през 9 града, сред които бе и Добрич.
***
В момента сме изпаднали в ситуация, че е най-лесно да привлечеш най-ниското ниво служители – камериерки, кухненски работници и др. Когато обаче се опиташ да внесеш един специалист, за когото друга държава по света е инвестирала в неговото обучение, нашите закони са направени така, че това да бъда бавно, тромаво и невъзможно. От две години водим борба, за да внесем специалисти от екзотични държави като Индия и Тайланд. Давам пример с тайландския масаж. Не говорим за проституция, а наистина за специалисти за качествен тайландски масаж. Има обаче едни законови изисквания, които обикновения бранш не може да покрие. Защо е направено така – нямам обяснение.
Виктор Лучиянов – хотелиер от Балчик, коментира в ефира на радио „Добруджа” проблемите преди старта на летния туристически сезон.
***
Ситуацията в момента е: кадри няма, облекчени условия за сезонна заетост – също няма. Помощта за туризма се изразява в засилен контрол - имам 4 проверки за няма и месец работа. Казват че инфлацията е 0%, а доматът за 10 дни от 1,60 стигна до 2,50 лв. за килограм на едро. Искат ми цени за догодина, а аз няма как да ги определя - ДДС, ток, вода, горива, валута - няма никаква яснота. Как да вярвам и да правя планиране?
Станислав Димитров – съсобственик и управител на хотел в Кранево, по същата тема.
***
Ако трябва да го кажа най-разбираемо – не правете навън онова, което не бихте направили у дома. Паленето на огън е абсолютно забранено! Да внимаваме с изхвърлянето на всякакви запалителни вещества, които биха предизвикали пожар, но най-вече с цигарите и техните фасове.
Комисар Дарин Димитров – директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с апел преди началото на пожароопасния период през лятото.
***
Фестивалът “Бялата жътва“ е място, на което да почетем Бог. Да осъзнаем, че без неговата помощ и намеса нищо не се случва. Правим го, за да почетем житото и хляба и, разбира се, да благословим земята, която ражда това жито. Земята, за която ни завиждат много чужденци.
Инж. Симеон Симеонов – кмет на Община Тервел.
***
Добруджа заслужава да има свой ден, да има своето място в историческия календар на България, но това не е 25 септември. Този ден има своята емоция, има своето основание и неслучайно е обявен за Ден на град Добрич, но българските войски през 1940 година влизат на различни дати в различни градове. По същата логика и в Силистра могат да поискат обявяването на Деня на Добруджа да е 1 октомври, когато войските са посрещнати в града край Дунава. А какво биха казали в Балчик или Тутракан?
7 септември 1940 година може да бъде сложен на една плоскост до 6 септември 1885 година – другото Съединение. Неслучайно историците наричаме подписването на Крайовския договор – малкото съединение. Какво пречи 6 и 7 септември да бъдат обявени за Дни на националното единение? И както ние празнуваме съединението на Княжество България и Източна Румелия, така и България да празнува съединението на Добруджа с България.
Радослав Симеонов – историк и главен експерт в Министерството на отбраната, коментира предложението на Атанас Димитров от Каварна, инициирал и петиция до Министерски съвет – 25 септември да бъде обявен за Ден на Добруджа.
***
По стара народна поговорка ще кажа така: „Изтърви питомото, да гониш дивото“. Един чужденец, за да работи тук, трябва да е напълно наясно първо с езика, след това дали той наистина е съгласен с условието да работи за 500 долара. Това няма как да стане.
Нашите млади лекари избират специализация, но трябва да преминат през спешна помощ, защото там трябва да знаеш абсолютно всичко, защото в медицината 2+2 не прави 4, като в математиката – понякога прави 3 и половина или 4 и половина. Трябва да се сблъскат със случая, защото и да обясниш 100 пъти, докато не пипнеш с ръка – какъв медик си?
Димитър Алексиев, фелдшер в Спешна помощ – Генерал Тошево с 38 години стаж, коментира предложението на Тошко Йорданов от ИТН да „внесем“ млади лекари от чужбина, които ще работят за 500 долара заплата.
***
Хората обикновено си мислят, че трябва много сериозна подготовка, много средства... Нищо подобно! Просто човек трябва да реши и да тръгне. Най-важното е да направиш първата крачка. След това става много по-лесно. Винаги съм казвал: „Искам ли, значи мога!“.
И друго важно – не трябва да отиваш негативно настроен. Да си наясно, че отиваш в друга държава и попадаш в съвсем различен свят.
Хубаво е и човек да тръгне подготвен – да е прочел нещо, да знае къде отива и какво иска да види. А това не е никакъв проблем в дигиталните времена, в които живеем.
В студиото на медийна група „Добруджа“ известният фотограф Юри Чарийски от Добрич, който от много години живее в Австрия, разказа за своето емоционално пътуване на мотоциклет от Камен бряг до Мароко.
***
В изкуството има две важни думички, които ние си ги знаем – „харесвам“ и „не харесвам“. Когато зрителят каже „харесвам“, значи се е получило емоционално взаимодействие с произведението, било стих, проза, мелодия или картина. И обратно – ако каже „не харесвам“, това не означава, че картината няма достойнства, а просто го няма този диалог между творец и зрител. И ще Ви дам пример със себе си. Имам прилична колекция с картини, като някои от тях съм ги купил дори от улицата. Допаднали са ми като усещане. Така е и с клиентите, които идват тук в ателието. Показвам им доста картини, разглеждат, избират и накрая единодушно казват: „Това е нашата картина!“. Вече имам 50-годишен опит и съм се убедил, че като допадне стилът, хармонията, няма значение дали е много бележит художник, или творец на улицата. Понякога и една детска рисунка може да трогне човек, въпрос на възприятие.
Николай Ханзъров – художник. Негова изложба живопис "Идентичност" беше открита на 7 август в Художествената галерия в Добрич.
***
Винаги е интересно, когато в Белгия ме попитат: „За кой отбор си?“, отговарям – Добруджа (Добрич), и след това се налага да обяснявам откъде е този отбор. За тези 4 години, докато следвах в чужбина, разбрах, че много ми липсва усещането да ходя на мачовете на Добруджа и че моето място е тук в Добрич.
Иван Крамской – момче, родено в Белгия, но избрало за свой дом Добрич. Нарича себе си „осиновен българен“. Иван бе студент в Белгия, където учи телевизия и кино. През тази година се дипломира и се „прибра обратно у дома – в Добрич“.
***
Не може хубав град като Генерал Тошево да се превръща в гето, където хората се барикадират по къщите си.
В случая става въпрос за усещане за безнаказаност. Това трябва да спре. Това е поредната дивашка и варварска история,в която няма нито една институция, която да се ангажира с поцивилизоването ни.
Недоумяваме защо даден тип хора си мислят, че могат да правят всичко, каквото си поискат. Явно има пример, който им е показал, че могат да го правят. Ние пък искаме да им покажем, че това не е така.
Десетки хора от цяла Добруджа протестираха в Генерал Тошево. На 13 август уважаваният фотограф Динко Георгиев бе нападнат и пребит пред очите на семейството си в Генерал Тошево заради направена забележка.
***
Отлични! Както видях, и спешното отделение, и детското отделение са абсолютно на съвременно ниво, в които има възможност да се осигури съвременна медицинска помощ за децата и на спешно болните пациенти. Повече хора трябва да вземат опит и ноу-хау от ръководството на болницата, защото, ако повечето лечебни заведения изглеждат по този начин, това е гаранция за качествена медицинска помощ, което всъщност е най-позитивното за пациентите.
Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич получи висока оценка от д-р Благомир Здравков – директор на специализираната детска помощ в София.
***
Крайно време е да се спре с рентите. Наемна цена на база процент от средната продажна цена на земята в района е най-удачно. Така земеделският стопанин ще знае, какво има да дава и никой няма да оспорва какви са добивите и пазарните цени. Когато вземате на търг общинска земя, плащате наем. Тогава какъв е проблемът?
Всъщност, собственикът на земя (арендодателят) няма никаква информация за продукцията, произведена от арендатора, на каква цена той я реализира, какви разходи са направени. Няма механизъм, по който всеки един собственик на земя да достигне до тази информация и тази неяснота води и до вълненията, които обхващат хората ежегодно.
Проф. д-р Иван Киряков – преподавател в катедра „Растениевъдство“ в Технически университет – Варна, бивш директор на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево.
***
Трябва да ценим фолклора си. Ние сме посланици на тази държава. А тя трябва малко повече да обърне внимание на това. Винаги сме на ръба. Виждах в децата си талант. Как да ги насоча, като с баща им сме в Ансамбъла на минимална работна заплата?! Децата на сина ми имат също музикална дарба. Искам да обърна внимание, но той им казва, че певиците са бедни. Това е истината. За да се цени фолклорът, трябва и фолклористите да бъдат правилно оценявани. Няма да има кадри, защото едно завършило момиче ще отиде в кръчмата и ще изкара много повече пари, отколкото, ако се занимава с автентичния фолклор, както го е учило.
След 47 години в Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ солистката Кина Митева се оттегли в заслужена почивка. Концерт-спектакълът „Живата памет на времето“, чиято премиера бе на 1 септември в препълнената зала „Добрич“, беше нейната последна изява на сцената.
***
Посвещавам това звание на всички дарители, доброволци, на всички хора с големи сърца. Цяло чудо е да бъда тук, сред вас. 2012 година промени посоката на живота ми. Видях нуждата на хората и Бог ми даде вяра, че мога да променя нещо. В най-тежките моменти идва вярата ми в Бог. Когато не ми стигат силите, се обръщам към Него и нещата се получават.
Александър Иванов - председател на Фондация „Милостиво сърце“, удостоен със званието „почетен гражданин на Добрич“.
***
Великолепни са чувствата, когато в живота си човек прави добро и дарява благо. За мен е огромна чест и привилегия да получа за пореден път признанието на моите съграждани.
Енчо Малев – собственик и изпълнителен директор на „Добруджански хляб“, удостоен със званието „почетен гражданин на Добрич“.
***
Чувството е невероятно, превъзходно – на щастие, обич, не мога да го опиша. Когато го прегърнах на родна земя му казах, че се гордея с него и много го обичам. Благодаря му, че е повярвал в себе си и с много труд стигна до тук. Бях сигурна, че отборът ще постигне нещо голямо, защото познавам повечето момчета от малки и знам на какво са способни.
Елка Донева - щастливата майка на либерото на националния отбор по волейбол Дамян Колев.
***
На всички скептици и критици против изграждането на тази спортна база ще кажа, че жителите на Община Добричка заслужават едно модерно спортно съоръжение. А ние, освен за ВиК, транспортна, образователна и социална, сме длъжни да осигурим средства и за спортна инфраструктура.
Кметът на Община Добричка Соня Георгиева по време на първата копка на реконструкцията на стадиона в село Дончево на 10 октомври.
***
Неприятната изненада е, че още с пускането на декларацията от НАЗ, от други Асоциации, които са без реална членска маса, бе заявена подкрепа към министър Тахов и политиките му. Явно ние не живеем в една и съща държава с тези, които твърдят, че всичко в сектора е наред.
Радостина Жекова - председател на Добруджански съюз на зърнопроизводителите. В началото на месец октомври Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви начало на подготовка за национални протести в защита на българските зърнопроизводители.
***
Защо за футбола – спорт без значими международни успехи през последните десетилетия, се отпускат милиони левове за изграждане и поддръжка на стадиони, които често са полупразни, със слабо посещение и в населени места със силно намаляващо население, докато за шахмата липсва базова инфраструктура? Защо за шахмата – спорт с признати световни успехи, не се предвиждат средства за изграждане на съвременни шах зали с електронни дъски във всички 28 области на страната?
На прага сме на духовна катастрофа. Шахът – символ на интелект, стратегия и култура, е изоставен и забравен. А когато духът и културата загиват, загива и нацията.
Председателят на шах клуб „Енергия“ Добрич Тодор Тодоров изпрати открито обръщение до медиите във връзка с планирана Първа Балканиада по класически шах за деца и младежи, която трябваше да се проведе в Добрич от 18 до 22 декември.
***
В тежките дни на пандемията, когато страхът бе ежедневие, а несигурността – постоянен спътник, именно хората в бяло останаха на своя пост, като последна бариера между живота и смъртта. Сред тях бяха лекари, сестри, акушери, лаборанти и санитари от Добрич, които изпълниха своя дълг. Със смирение и благодарност изговаряме имената на спазилите клетвата си, но загубили битката с ковид. Тяхната следа е във всеки спасен пациент, защото медицината е призвание. Не бива да забравяме тези герои!
Д-р Георги Желязков – изпълнителен директор на МБАЛ-Добрич. Паметна плоча в почит към загиналите медицински служители от Добрич в битката с Ковид-19, беше открита и осветена в двора на болницата.
***
Всичко в живота ми е посветено на българския фолклор. Магията на българския народен танц ме завладя в първи клас и продължава да държи в плен сърцето и душата ми и до днес. Ежедневието си идентифицирам с ритмичния шопски танц, а детайлите в него - с прецизността на добруджанския.
Галина Гавраилова – хореограф в НЧ „Васил Левски” - Балчик, артистичен директор на МФФ „Море от ритми”, общински съветник, ръкодител на фолклорен клуб „ Троп – троп”.
***
Екипната работа е много важна. Плътно сме заедно и много разчитаме на медиаторите, защото хората от ромското малцинство ни приемат по друг начин, когато някой говори техния език. И с мен си говорят, но когато дойде някой медиатор и заговори на техния език – душата им се отваря.
По-лесно се работи с тези, които живеят в Германия и после се връщат. Там те се интегрират много по-лесно и връщайки се в България, са неузнаваеми. Имат съвсем различна култура. Нямат нищо общо с обичайното си поведение тук. Не знам как можем да интегрираме и нашите малцинства по начина, по който са го направили германците.
Д-р Сийка Илиева от Първичния здравен център, разположен в квартал Балик. На 15 октомври Центърът отбеляза 20 години от началото на своето функциониране. Центърът отваря врати с цел осигуряване на лесен достъп до медицински услуги на хората от малцинствен произход. Д-р Илиева е медикът, който работи там от неговото начало.
***
Целта на всеки лекар е да помогне на пациента, а не получаването на награда. Всеки от нас се стреми да се справи по най-добрия начин и с по-лесните, и с по-трудните случаи. Но е хубаво да получиш оценка от колегите си.
Д-р Косте Костойчиноски – началник на отделението по кардиология в МБАЛ – Добрич, получи отличието „Лекар на годината“ за област Добрич.
***
С радост и гордост работя тази професия. В края на деня, когато видя усмивката на хората, на възрастните хора най-вече, чувствам удовлетворение. Приех наградата със смесени чувства. Беше ми приятно, че някой е оценил моята работа и в същото време си помислих, че е време да се пенсионирам и в тази област.
Д-р Галя Василева - семеен лекар с дългогодишен опит и три мандата начело на лекарската колегия към БЛС в Добрич, коментира с усмивка наградата си „За принос в развитието и утвърждаване на авторитета на съсловната организация“.
***
Основното, на което ме научиха колегите в МБАЛ-Добрич, е професионализъм и правилно отношение към пациентите и близките им. Някои неща човек може да прочете, но отношението също лекува.
Младият д-р Никола Картелов с награда в категория „Ти си нашето бъдеще“.
***
Вие и Вашето семейство сте пример, като бялата лястовица, и давате надежда на всички българи, че ни чака светло бъдеще, не само във волейбола.
Кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров към волейболната легенда Владимир Николов. На 23 октомври Генерал Тошево посрещна една от най-големите фигури в българския спорт, който представи автобиографичната си книга „Високо“, а срещата продължи повече от 2 часа.
***
Аз съм оптимист по отношение на изкуствения интелект – обучавам учители, работя с учениците. Учителите се страхуват да не бъдат заменени. Аз възприемам АI, като необходим инструмент, който ще се ползва много, имаме часове в осми, девети, ще влезе и в пети клас. Дори днес използвахме с децата АI. Плахи са, защото другите учители го забраняват.
Мария Кирилова – преподавател по информационни технологии в Езикова гимназия „Гео Милев“. Тя е част от мрежата от преподаватели, удостоени от Microsoft със сертификат и бадж на Microsoft Innovative Educator Expert за четвърта поредна година.
***
Вероятно с времето този изкуствен интелект ще се усъвършенства и започне да пише все по-добре, но никога няма да може да пише на 100 процента по-добре от един писател. Защото изкуственият интелект може да имитира чувства, но не може да ги създава и предава.
Със сигурност изкуственият интелект ще навлиза все по-сериозно в живота ни, но аз лично не бих искал да навлиза прекалено много в изкуството. Никога не съм го използвал и нямам намерение да го правя, защото се страхувам, че това би унищожило желанието ми за писане, което е най-хубавото нещо в живота ми.
Писателят Галин Никифоров – носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2025 г.
***
Гордея се и съм щастлив, че архивът, който носи паметта, днес е тук, в Генерал Тошево – сред хората, които пазят уважение към историята си. Пожелавам на Тошевци да не забравят, да знаят откъде идва името на техния град. Да се гордеят, че имат такъв пример. Дядо ми не е бил само военен - той е бил честен, съвестен и добър човек. А това е по-голяма победа от всяка война.
Д-р Стефан Тошев – внук на прочутия военен стратег ген. Стефан Тошев за втори път, след 2009 година, присъства на тържествата, посветени на празника на града, носещ името на дядо му.
***
Песните са се движили заедно с хората – преселници, бежанци, търсещи нов дом. Освен дрехите и обичаите си, те са носили и песните. И така традицията е оцеляла. Важно е, когато пеем, да питаме – кога е пята песента, къде, защо. Да разберем смисъла ѝ, да я почувстваме. Не просто да „викаме“, че пеем, а наистина да пеем с разбиране и сърце. Само така песента оживява.
Народният певец Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“ – издание, което събира 21 коледарски песни от Беломорска и Одринска Тракия, Ямболския край и Добруджа.
***
Филмът промени и моя живот. Показа ми една лоша страна на света, която трудно се преодолява. Разбрах, че на човек със зависимости трябва да му се подаде ръка, защото един грам може да убие цяло едно семейство.
Ивайла Добрева – ученик в СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич, е сред актьорите във филма с мисия „Един грам живот” на режисьора Атанас Михайлов. Филмът е създаден, за да покаже все по-нарастващия проблем с употребата на наркотични вещества от деца, а сценарият е базиран на реални истории.
***
Задачата на училището не е да политизира темата, а да изгражда критично мислене и разбиране за историческите процеси. Свободата не бива да се възприема като даденост, защото може лесно да бъде загубена, ако не сме бдителни към знаците на времето.
Надежда Иванова – учител по история, коментира темата: как съвременните ученици възприемат живота в България преди 10 ноември 1989 г.
***
В други ансамбли има по трима-четирима души за техническа или организационна работа – моделисти, озвучители, сценични помощници. При нас такива щатове няма. Всичко е максимално оптимизирано – хореографът танцува, музикалният ръководител, който е и диригент на оркестъра и хора, също свири. Всеки върши по няколко неща.
Аз съм единственият, който не излиза на сцената – засега.
Стоян Господинов – главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“.
***
Не размерът на паметника доказва нашето отношение към националния герой. Поставянето на паметник на Ботев на посоченото място ще бъде категорична грешка.
Представете си, отиваме в парка, вървим по алеята, идваме от високо и наближаваме терен, който слиза надолу и Ботев е някъде там, в ниското. Ние го гледаме от високо, отначало виждаме само главата му, а после – цялата фигура. Минаваме покрай него и си продължаваме по пътя. И няма нищо, което да ни кара да продължим да мислим за героя.
Арх. Анна Енчева коментира темата, повдигната от общинските съветници на Добрич – да има ли паметник на Христо Ботев в нашия град и къде да бъде той.
***
Тя си живееше в София и тя като мен не беше в Добружа, но които знаят медния ѝ глас, най-вече с голямата песен на Добруджа „Лале ли си, зюмбюл ли си“, която е най-философската песен, и която, подготвени и не дотам подготвени и малко разголени певици, започнаха да пеят и да я опошляват по най-страшен начин – значи да се поклоним! Първо на житейските ѝ 99, на големия ѝ талант, който безспорно Господ беше ѝ дал, на умната ѝ красива глава и голямата ѝ любов към Добруджа. Аз имах много срещи с нея в живота си и като професионалисти на сцената, и лично. Много сме говорили и плакали за Добруджа.
Добруджа загуби един голям родолюбец, един голям любител на Добруджа! Тя беше посланик на Добруджа!
Галина Дурмушлийска за загубата на голямата българска и най-вече свързана с Добруджа певица Верка Сидерова.
***
Мисля, че ние – добруджанци, включвам в това число и себе си, сме най-малко шовинистично настроените българи. Неоправдано нешовинистични сме, защото прекаленото фокусиране върху други части от нашата етническа родина доведе до това, че на Добруджа се гледа единствено като на „Житницата на България“. А сега дори и това не е, защото различният тип земеделие сега предполага различни чорбаджии и собственици. И всъщност Добруджа остава много встрани, в периферията на българския разказ. Всичко това е в наши ръце, на нас добруджанци – да опитаме да го променим...
Първо ние трябва да си поискаме повече внимание към себе си, към чудесата, през които Добруджа е преминала през Първата световна война. Но какво да говорим за Първата световна война?! Ние трябва да се върнем в началото на българската държава, което тръгва от Добруджа. Няма как да говорим за България като държавност, без да включим Добруджа – най-първата част на България.
Писателят Захари Карабашлиев – гост на откриването на фотодокументалната изложба „Възвръщането на Южна Добруджа“, посветена на триумфалното навлизане на българските войски в Южна Добруджа, на 85 години от присъединяването ѝ към пределите на родината и на 75-годишнината от основаването на Регионална библиотека „Дора Габе“.
***
В област Добрич няма нито кризисен център, нито консултативна услуга, а жените, потърсили помощ, често са принудени да се върнат при насилниците си заради липса на подслон, транспорт, средства и институционална подкрепа. Аз лично съм превозвала пострадали жени и децата им до социалните служби, тъй като полицията няма служебен автомобил за подобни ситуации. На жертвите не можем да предложим нищо.
Мария Методиева – Фондация „Свети Николай Чудотворец“. На 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени и момичета, в Добрич беше поставен остро въпросът за реалната липса на механизми за защита на пострадалите.
***
Искаме да градим бъдещето си тук, а не да бягаме. Знаем колко много можем да постигнем и искаме да го постигнем в България, а не в чужбина. Искаме да направим живота и бъдещето си по-хубави...
Ако се наложи отново да протестираме, отново ще излезем! И още, и още. Колкото пъти е нужно, толкова пъти ще излезем. Хората са будни, продължаваме!
Габриела Докова – актриса в Държавен куклен театър „Дора Габе“ – Добрич. В първите дни на месец декември България бе разтърсена от масови протести. Стотици хиляди българи излязоха по площадите в цялата страна.
***
Когато в един ресторант не ви харесва обслужването, го „наказвате“ като не го посещавате и не гласувате за него с парите си. По същия начин трябва да се отнасяме и с политиците – когато не сме доволни от едни, даваме доверието си на други.
Никола Димитров – млад IT-специалист, участник в протестите.
***
Това е най-трудната подготовка, която съм правил. Да поддържаш пикова форма в пет състезателни дни е огромно предизвикателство. Но Диян изпълни всичко без да противоречи. Психически беше направо бетон. В началото имах леки съмнения в начина, по който структурирах натоварванията, защото за първи път го правя по толкова сложен начин, но се получиха нещата и вече аз самият, като треньор, покрай него, успях да надградя и себе си и вече имам едни допълнителни знания, които са изпробвани и виждаме, че работят.
Драгомир Йорданов – треньор на Диян Димитров, спортист №1 на Добрич за 2025 година. Състезателят на добричкия клуб „Десант“донесе една от най-значимите български победи в кикбокса за последните години. В края на месец ноември добричлията стана Световен шампион в стил К-1 до 67 кг на първенството в Абу Даби. Двамата бяха избрани за спортист и треньор №1 за годината на Българската конфедерация по кикбокс и муай тай.
***
Многократно ми се е налагало да използвам уменията си с патрулния автомобил, но обикновено след това някой има проблеми в съдебната зала. Този случай е специален и ще го помня, докато съм жив, защото завърши щастливо – родиха се два живота.
Мл. инспектор Тодор Гроздев от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич. През август Гроздев ескортира спешно автомобила на семейство Петя и Марчо Миткови до АГ-болница във Варна. Благодарение на бързата му реакция на бял свят се появиха близнаците Матей и Никола. Преди коледните празници семейството посети КАТ - Добрич, за да изкаже своята благодарност към пътния полицай.
***
Основният проблем в системата на здравеопазването е в това, че няма визия. Здравето на всички тия няколко милиона, които живеят в България, зависят от тази система и ако тя е зависима от всякакъв вид чувства, като почнем от лични и минем през политически и какви ли още не, това не е oкей за тези хора, които в крайна сметка трябва да получат здравеопазване.
Мисля, че малко повече трябва да се смирим и да не мислим, че светът почва с нас и свършва с нас. Ако искаме да имаме здравеопазване, трябва да му дадем посока. Иначе... ще си играем на бюджети.
Д-р Валери Веселинов – заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз и управител на ДКЦ II – Добрич.
През миналата година нашият екип се постара да ви направи съпричастни с всичко най-важно, което се случва в региона, ще продължим да го правим и през тази.
Най-страшното е, че от миналата година започнаха да съхнат и дъбовете. Те са гръбнакът на всеки пояс. Добруджа е степ и отива към полупустиня, за съжаление.
Полезащитните пояси не са гора, а агролесовъдско техническо съоръжение. Поясите на територията на Добруджа заемат 2-3 процента от общата площ. Осигуряват повишаване на реколтата с 15-20 на сто. За всички земеделски площи се получават субсидии, само за поясите – не. А те са част от тази агролесовъдска система. Трябва държавата да помогне. Ние няма откъде да изкараме тези пари. Не е по силите дори на едно държавно предприятие да свърши само дейността по възстановяване на поясите, която е била приоритетна за държавата на времето и би трябвало пак да стане.
Инж. Радослав Радев – заместник-директор на Държавно ловно стопанство – Балчик, по време на национална конференция „Предизвикателства за устойчивото стопанисване на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени“, която се проведе в края на месец май в Добрич.
***
Нито левът е направил някого по-умен, по-интелигентен и конкурентоспособен, нито еврото ще го направи или пък обратното. Всеки сам трябва също да положи усилия, защото еврото дава и на обикновените хора също по-големи възможности, ако щете, дори и за интеграция на европейски пазари, за улесняване на туризма и в България, и излизайки от нея. Има по-голяма предвидимост. Освен това, при, не дай си Боже, някакви трусове, като част от еврозоната България ще се ползва от по-голяма защита при финансовите пазари и много по-трудно ще бъде допуснато това, което се случи сравнително скоро с КТБ. Пак да кажем, че българският лев беше много самостоятелен през 1990 г. и видяхме след шест години само какво се случи. През 1997 г. наистина отидоха и спестяванията, и какво ли не.
Герман Германов – секретар на Търговско-промишлената палата коментира в студиото на медийна група „Добруджа“ всички теми и въпроси, които вълнуват хората около въвеждането на еврото.
***
Няма нищо по-зареждащо да усетиш истинските хора, всекидневните, които не са част от нашата индустрия, които имат нужда да се докоснат до мен, но най-вече аз до тях. Осъзнах каква е разликата между големия и малкия град. В малките градове живеят големите хора.
Първият българин, стъпил на сцената на Оскарите – Димитър Маринов, гостува през месец юни в Добрич. Нашият град бе част от националното му турне под надслов „Идвам при Вас“, на което той представя своите две книги „Към сцената“ и „Към екрана“, на издателство „Аз-буки“. Между срещите си с добричлии актьорът намери време да гостува и в студиото на медийна група „Добруджа“.
***
Аз съм много благодарна на моето начало в България. Дори нямаше някаква нужда да заминавам за Канада. Подходът, по който ти тръгваш е много важен. Ако всички отиват надясно, ти трябва да отидеш наляво. Трябва да бъдеш различен. Спомням си, когато в началото на кариерата си започнах да предлагам картините си в галерии. Беше много труден период за България, хората не ходиха много по галерии. Аз тогава си казах: „Ако хората не ходят, значи аз трябва да отида при тях.
Нели Ненкова – мултидисциплинарен художник и графичен дизайнер с над 25-годишен международен опит в Европа и Канада. Член на Асоциацията на регистрираните графични дизайнери на Канада и работи като графичен артист в киноиндустрията. Носител е на множество арт и дизайн награди.
***
Винаги съм имала тази любов към фолклора, тя е била в мен. Може би времената станаха такива, че сякаш искам да избягам малко. Исках да потърся малко повече духовна храна, да избягам от стреса, от всичко, което се случва в световен план. След пандемията се случи нещо. На мен ми се стори, че светът започва да се руши и идват някакви нови времена, в които ние трябва да запазим своя суверенитет, традиции, музика, култура. И исках с нещо да допринеса за това. Почувствах го като някаква мисия.
След 30 години на музикалната сцена, Деси Слава осъществи първото си национално фолклорно турне "България в душата ми". Концерт-спектаклите преминаха през 9 града, сред които бе и Добрич.
***
В момента сме изпаднали в ситуация, че е най-лесно да привлечеш най-ниското ниво служители – камериерки, кухненски работници и др. Когато обаче се опиташ да внесеш един специалист, за когото друга държава по света е инвестирала в неговото обучение, нашите закони са направени така, че това да бъда бавно, тромаво и невъзможно. От две години водим борба, за да внесем специалисти от екзотични държави като Индия и Тайланд. Давам пример с тайландския масаж. Не говорим за проституция, а наистина за специалисти за качествен тайландски масаж. Има обаче едни законови изисквания, които обикновения бранш не може да покрие. Защо е направено така – нямам обяснение.
Виктор Лучиянов – хотелиер от Балчик, коментира в ефира на радио „Добруджа” проблемите преди старта на летния туристически сезон.
***
Ситуацията в момента е: кадри няма, облекчени условия за сезонна заетост – също няма. Помощта за туризма се изразява в засилен контрол - имам 4 проверки за няма и месец работа. Казват че инфлацията е 0%, а доматът за 10 дни от 1,60 стигна до 2,50 лв. за килограм на едро. Искат ми цени за догодина, а аз няма как да ги определя - ДДС, ток, вода, горива, валута - няма никаква яснота. Как да вярвам и да правя планиране?
Станислав Димитров – съсобственик и управител на хотел в Кранево, по същата тема.
***
Ако трябва да го кажа най-разбираемо – не правете навън онова, което не бихте направили у дома. Паленето на огън е абсолютно забранено! Да внимаваме с изхвърлянето на всякакви запалителни вещества, които биха предизвикали пожар, но най-вече с цигарите и техните фасове.
Комисар Дарин Димитров – директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с апел преди началото на пожароопасния период през лятото.
***
Фестивалът “Бялата жътва“ е място, на което да почетем Бог. Да осъзнаем, че без неговата помощ и намеса нищо не се случва. Правим го, за да почетем житото и хляба и, разбира се, да благословим земята, която ражда това жито. Земята, за която ни завиждат много чужденци.
Инж. Симеон Симеонов – кмет на Община Тервел.
***
Добруджа заслужава да има свой ден, да има своето място в историческия календар на България, но това не е 25 септември. Този ден има своята емоция, има своето основание и неслучайно е обявен за Ден на град Добрич, но българските войски през 1940 година влизат на различни дати в различни градове. По същата логика и в Силистра могат да поискат обявяването на Деня на Добруджа да е 1 октомври, когато войските са посрещнати в града край Дунава. А какво биха казали в Балчик или Тутракан?
7 септември 1940 година може да бъде сложен на една плоскост до 6 септември 1885 година – другото Съединение. Неслучайно историците наричаме подписването на Крайовския договор – малкото съединение. Какво пречи 6 и 7 септември да бъдат обявени за Дни на националното единение? И както ние празнуваме съединението на Княжество България и Източна Румелия, така и България да празнува съединението на Добруджа с България.
Радослав Симеонов – историк и главен експерт в Министерството на отбраната, коментира предложението на Атанас Димитров от Каварна, инициирал и петиция до Министерски съвет – 25 септември да бъде обявен за Ден на Добруджа.
***
По стара народна поговорка ще кажа така: „Изтърви питомото, да гониш дивото“. Един чужденец, за да работи тук, трябва да е напълно наясно първо с езика, след това дали той наистина е съгласен с условието да работи за 500 долара. Това няма как да стане.
Нашите млади лекари избират специализация, но трябва да преминат през спешна помощ, защото там трябва да знаеш абсолютно всичко, защото в медицината 2+2 не прави 4, като в математиката – понякога прави 3 и половина или 4 и половина. Трябва да се сблъскат със случая, защото и да обясниш 100 пъти, докато не пипнеш с ръка – какъв медик си?
Димитър Алексиев, фелдшер в Спешна помощ – Генерал Тошево с 38 години стаж, коментира предложението на Тошко Йорданов от ИТН да „внесем“ млади лекари от чужбина, които ще работят за 500 долара заплата.
***
Хората обикновено си мислят, че трябва много сериозна подготовка, много средства... Нищо подобно! Просто човек трябва да реши и да тръгне. Най-важното е да направиш първата крачка. След това става много по-лесно. Винаги съм казвал: „Искам ли, значи мога!“.
И друго важно – не трябва да отиваш негативно настроен. Да си наясно, че отиваш в друга държава и попадаш в съвсем различен свят.
Хубаво е и човек да тръгне подготвен – да е прочел нещо, да знае къде отива и какво иска да види. А това не е никакъв проблем в дигиталните времена, в които живеем.
В студиото на медийна група „Добруджа“ известният фотограф Юри Чарийски от Добрич, който от много години живее в Австрия, разказа за своето емоционално пътуване на мотоциклет от Камен бряг до Мароко.***
В изкуството има две важни думички, които ние си ги знаем – „харесвам“ и „не харесвам“. Когато зрителят каже „харесвам“, значи се е получило емоционално взаимодействие с произведението, било стих, проза, мелодия или картина. И обратно – ако каже „не харесвам“, това не означава, че картината няма достойнства, а просто го няма този диалог между творец и зрител. И ще Ви дам пример със себе си. Имам прилична колекция с картини, като някои от тях съм ги купил дори от улицата. Допаднали са ми като усещане. Така е и с клиентите, които идват тук в ателието. Показвам им доста картини, разглеждат, избират и накрая единодушно казват: „Това е нашата картина!“. Вече имам 50-годишен опит и съм се убедил, че като допадне стилът, хармонията, няма значение дали е много бележит художник, или творец на улицата. Понякога и една детска рисунка може да трогне човек, въпрос на възприятие.
Николай Ханзъров – художник. Негова изложба живопис "Идентичност" беше открита на 7 август в Художествената галерия в Добрич.
***
Винаги е интересно, когато в Белгия ме попитат: „За кой отбор си?“, отговарям – Добруджа (Добрич), и след това се налага да обяснявам откъде е този отбор. За тези 4 години, докато следвах в чужбина, разбрах, че много ми липсва усещането да ходя на мачовете на Добруджа и че моето място е тук в Добрич.
Иван Крамской – момче, родено в Белгия, но избрало за свой дом Добрич. Нарича себе си „осиновен българен“. Иван бе студент в Белгия, където учи телевизия и кино. През тази година се дипломира и се „прибра обратно у дома – в Добрич“.
***
Не може хубав град като Генерал Тошево да се превръща в гето, където хората се барикадират по къщите си.
В случая става въпрос за усещане за безнаказаност. Това трябва да спре. Това е поредната дивашка и варварска история,в която няма нито една институция, която да се ангажира с поцивилизоването ни.
Недоумяваме защо даден тип хора си мислят, че могат да правят всичко, каквото си поискат. Явно има пример, който им е показал, че могат да го правят. Ние пък искаме да им покажем, че това не е така.
Десетки хора от цяла Добруджа протестираха в Генерал Тошево. На 13 август уважаваният фотограф Динко Георгиев бе нападнат и пребит пред очите на семейството си в Генерал Тошево заради направена забележка.
***
Отлични! Както видях, и спешното отделение, и детското отделение са абсолютно на съвременно ниво, в които има възможност да се осигури съвременна медицинска помощ за децата и на спешно болните пациенти. Повече хора трябва да вземат опит и ноу-хау от ръководството на болницата, защото, ако повечето лечебни заведения изглеждат по този начин, това е гаранция за качествена медицинска помощ, което всъщност е най-позитивното за пациентите.
Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич получи висока оценка от д-р Благомир Здравков – директор на специализираната детска помощ в София.
***
Крайно време е да се спре с рентите. Наемна цена на база процент от средната продажна цена на земята в района е най-удачно. Така земеделският стопанин ще знае, какво има да дава и никой няма да оспорва какви са добивите и пазарните цени. Когато вземате на търг общинска земя, плащате наем. Тогава какъв е проблемът?
Всъщност, собственикът на земя (арендодателят) няма никаква информация за продукцията, произведена от арендатора, на каква цена той я реализира, какви разходи са направени. Няма механизъм, по който всеки един собственик на земя да достигне до тази информация и тази неяснота води и до вълненията, които обхващат хората ежегодно.
Проф. д-р Иван Киряков – преподавател в катедра „Растениевъдство“ в Технически университет – Варна, бивш директор на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево.
***
Трябва да ценим фолклора си. Ние сме посланици на тази държава. А тя трябва малко повече да обърне внимание на това. Винаги сме на ръба. Виждах в децата си талант. Как да ги насоча, като с баща им сме в Ансамбъла на минимална работна заплата?! Децата на сина ми имат също музикална дарба. Искам да обърна внимание, но той им казва, че певиците са бедни. Това е истината. За да се цени фолклорът, трябва и фолклористите да бъдат правилно оценявани. Няма да има кадри, защото едно завършило момиче ще отиде в кръчмата и ще изкара много повече пари, отколкото, ако се занимава с автентичния фолклор, както го е учило.
След 47 години в Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ солистката Кина Митева се оттегли в заслужена почивка. Концерт-спектакълът „Живата памет на времето“, чиято премиера бе на 1 септември в препълнената зала „Добрич“, беше нейната последна изява на сцената.
***
Посвещавам това звание на всички дарители, доброволци, на всички хора с големи сърца. Цяло чудо е да бъда тук, сред вас. 2012 година промени посоката на живота ми. Видях нуждата на хората и Бог ми даде вяра, че мога да променя нещо. В най-тежките моменти идва вярата ми в Бог. Когато не ми стигат силите, се обръщам към Него и нещата се получават.
Александър Иванов - председател на Фондация „Милостиво сърце“, удостоен със званието „почетен гражданин на Добрич“.
***
Великолепни са чувствата, когато в живота си човек прави добро и дарява благо. За мен е огромна чест и привилегия да получа за пореден път признанието на моите съграждани.
Енчо Малев – собственик и изпълнителен директор на „Добруджански хляб“, удостоен със званието „почетен гражданин на Добрич“.
***
Чувството е невероятно, превъзходно – на щастие, обич, не мога да го опиша. Когато го прегърнах на родна земя му казах, че се гордея с него и много го обичам. Благодаря му, че е повярвал в себе си и с много труд стигна до тук. Бях сигурна, че отборът ще постигне нещо голямо, защото познавам повечето момчета от малки и знам на какво са способни.
Елка Донева - щастливата майка на либерото на националния отбор по волейбол Дамян Колев.
***
На всички скептици и критици против изграждането на тази спортна база ще кажа, че жителите на Община Добричка заслужават едно модерно спортно съоръжение. А ние, освен за ВиК, транспортна, образователна и социална, сме длъжни да осигурим средства и за спортна инфраструктура.
Кметът на Община Добричка Соня Георгиева по време на първата копка на реконструкцията на стадиона в село Дончево на 10 октомври.
***
Неприятната изненада е, че още с пускането на декларацията от НАЗ, от други Асоциации, които са без реална членска маса, бе заявена подкрепа към министър Тахов и политиките му. Явно ние не живеем в една и съща държава с тези, които твърдят, че всичко в сектора е наред.
Радостина Жекова - председател на Добруджански съюз на зърнопроизводителите. В началото на месец октомври Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви начало на подготовка за национални протести в защита на българските зърнопроизводители.
***
Защо за футбола – спорт без значими международни успехи през последните десетилетия, се отпускат милиони левове за изграждане и поддръжка на стадиони, които често са полупразни, със слабо посещение и в населени места със силно намаляващо население, докато за шахмата липсва базова инфраструктура? Защо за шахмата – спорт с признати световни успехи, не се предвиждат средства за изграждане на съвременни шах зали с електронни дъски във всички 28 области на страната?
На прага сме на духовна катастрофа. Шахът – символ на интелект, стратегия и култура, е изоставен и забравен. А когато духът и културата загиват, загива и нацията.
Председателят на шах клуб „Енергия“ Добрич Тодор Тодоров изпрати открито обръщение до медиите във връзка с планирана Първа Балканиада по класически шах за деца и младежи, която трябваше да се проведе в Добрич от 18 до 22 декември.
***
В тежките дни на пандемията, когато страхът бе ежедневие, а несигурността – постоянен спътник, именно хората в бяло останаха на своя пост, като последна бариера между живота и смъртта. Сред тях бяха лекари, сестри, акушери, лаборанти и санитари от Добрич, които изпълниха своя дълг. Със смирение и благодарност изговаряме имената на спазилите клетвата си, но загубили битката с ковид. Тяхната следа е във всеки спасен пациент, защото медицината е призвание. Не бива да забравяме тези герои!
Д-р Георги Желязков – изпълнителен директор на МБАЛ-Добрич. Паметна плоча в почит към загиналите медицински служители от Добрич в битката с Ковид-19, беше открита и осветена в двора на болницата.
***
Всичко в живота ми е посветено на българския фолклор. Магията на българския народен танц ме завладя в първи клас и продължава да държи в плен сърцето и душата ми и до днес. Ежедневието си идентифицирам с ритмичния шопски танц, а детайлите в него - с прецизността на добруджанския.
Галина Гавраилова – хореограф в НЧ „Васил Левски” - Балчик, артистичен директор на МФФ „Море от ритми”, общински съветник, ръкодител на фолклорен клуб „ Троп – троп”.
***
Екипната работа е много важна. Плътно сме заедно и много разчитаме на медиаторите, защото хората от ромското малцинство ни приемат по друг начин, когато някой говори техния език. И с мен си говорят, но когато дойде някой медиатор и заговори на техния език – душата им се отваря.
По-лесно се работи с тези, които живеят в Германия и после се връщат. Там те се интегрират много по-лесно и връщайки се в България, са неузнаваеми. Имат съвсем различна култура. Нямат нищо общо с обичайното си поведение тук. Не знам как можем да интегрираме и нашите малцинства по начина, по който са го направили германците.
Д-р Сийка Илиева от Първичния здравен център, разположен в квартал Балик. На 15 октомври Центърът отбеляза 20 години от началото на своето функциониране. Центърът отваря врати с цел осигуряване на лесен достъп до медицински услуги на хората от малцинствен произход. Д-р Илиева е медикът, който работи там от неговото начало.
***
Целта на всеки лекар е да помогне на пациента, а не получаването на награда. Всеки от нас се стреми да се справи по най-добрия начин и с по-лесните, и с по-трудните случаи. Но е хубаво да получиш оценка от колегите си.
Д-р Косте Костойчиноски – началник на отделението по кардиология в МБАЛ – Добрич, получи отличието „Лекар на годината“ за област Добрич.
***
С радост и гордост работя тази професия. В края на деня, когато видя усмивката на хората, на възрастните хора най-вече, чувствам удовлетворение. Приех наградата със смесени чувства. Беше ми приятно, че някой е оценил моята работа и в същото време си помислих, че е време да се пенсионирам и в тази област.
Д-р Галя Василева - семеен лекар с дългогодишен опит и три мандата начело на лекарската колегия към БЛС в Добрич, коментира с усмивка наградата си „За принос в развитието и утвърждаване на авторитета на съсловната организация“.
***
Основното, на което ме научиха колегите в МБАЛ-Добрич, е професионализъм и правилно отношение към пациентите и близките им. Някои неща човек може да прочете, но отношението също лекува.
Младият д-р Никола Картелов с награда в категория „Ти си нашето бъдеще“.
***
Вие и Вашето семейство сте пример, като бялата лястовица, и давате надежда на всички българи, че ни чака светло бъдеще, не само във волейбола.
Кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров към волейболната легенда Владимир Николов. На 23 октомври Генерал Тошево посрещна една от най-големите фигури в българския спорт, който представи автобиографичната си книга „Високо“, а срещата продължи повече от 2 часа.
***
Аз съм оптимист по отношение на изкуствения интелект – обучавам учители, работя с учениците. Учителите се страхуват да не бъдат заменени. Аз възприемам АI, като необходим инструмент, който ще се ползва много, имаме часове в осми, девети, ще влезе и в пети клас. Дори днес използвахме с децата АI. Плахи са, защото другите учители го забраняват.
Мария Кирилова – преподавател по информационни технологии в Езикова гимназия „Гео Милев“. Тя е част от мрежата от преподаватели, удостоени от Microsoft със сертификат и бадж на Microsoft Innovative Educator Expert за четвърта поредна година.
***
Вероятно с времето този изкуствен интелект ще се усъвършенства и започне да пише все по-добре, но никога няма да може да пише на 100 процента по-добре от един писател. Защото изкуственият интелект може да имитира чувства, но не може да ги създава и предава.
Със сигурност изкуственият интелект ще навлиза все по-сериозно в живота ни, но аз лично не бих искал да навлиза прекалено много в изкуството. Никога не съм го използвал и нямам намерение да го правя, защото се страхувам, че това би унищожило желанието ми за писане, което е най-хубавото нещо в живота ми.
Писателят Галин Никифоров – носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2025 г.
***
Гордея се и съм щастлив, че архивът, който носи паметта, днес е тук, в Генерал Тошево – сред хората, които пазят уважение към историята си. Пожелавам на Тошевци да не забравят, да знаят откъде идва името на техния град. Да се гордеят, че имат такъв пример. Дядо ми не е бил само военен - той е бил честен, съвестен и добър човек. А това е по-голяма победа от всяка война.
Д-р Стефан Тошев – внук на прочутия военен стратег ген. Стефан Тошев за втори път, след 2009 година, присъства на тържествата, посветени на празника на града, носещ името на дядо му.
***
Песните са се движили заедно с хората – преселници, бежанци, търсещи нов дом. Освен дрехите и обичаите си, те са носили и песните. И така традицията е оцеляла. Важно е, когато пеем, да питаме – кога е пята песента, къде, защо. Да разберем смисъла ѝ, да я почувстваме. Не просто да „викаме“, че пеем, а наистина да пеем с разбиране и сърце. Само така песента оживява.
Народният певец Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“ – издание, което събира 21 коледарски песни от Беломорска и Одринска Тракия, Ямболския край и Добруджа.
***
Филмът промени и моя живот. Показа ми една лоша страна на света, която трудно се преодолява. Разбрах, че на човек със зависимости трябва да му се подаде ръка, защото един грам може да убие цяло едно семейство.
Ивайла Добрева – ученик в СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич, е сред актьорите във филма с мисия „Един грам живот” на режисьора Атанас Михайлов. Филмът е създаден, за да покаже все по-нарастващия проблем с употребата на наркотични вещества от деца, а сценарият е базиран на реални истории.
***
Задачата на училището не е да политизира темата, а да изгражда критично мислене и разбиране за историческите процеси. Свободата не бива да се възприема като даденост, защото може лесно да бъде загубена, ако не сме бдителни към знаците на времето.
Надежда Иванова – учител по история, коментира темата: как съвременните ученици възприемат живота в България преди 10 ноември 1989 г.
***
В други ансамбли има по трима-четирима души за техническа или организационна работа – моделисти, озвучители, сценични помощници. При нас такива щатове няма. Всичко е максимално оптимизирано – хореографът танцува, музикалният ръководител, който е и диригент на оркестъра и хора, също свири. Всеки върши по няколко неща.
Аз съм единственият, който не излиза на сцената – засега.
Стоян Господинов – главен художествен ръководител на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“.
***
Не размерът на паметника доказва нашето отношение към националния герой. Поставянето на паметник на Ботев на посоченото място ще бъде категорична грешка.
Представете си, отиваме в парка, вървим по алеята, идваме от високо и наближаваме терен, който слиза надолу и Ботев е някъде там, в ниското. Ние го гледаме от високо, отначало виждаме само главата му, а после – цялата фигура. Минаваме покрай него и си продължаваме по пътя. И няма нищо, което да ни кара да продължим да мислим за героя.
Арх. Анна Енчева коментира темата, повдигната от общинските съветници на Добрич – да има ли паметник на Христо Ботев в нашия град и къде да бъде той.
***
Тя си живееше в София и тя като мен не беше в Добружа, но които знаят медния ѝ глас, най-вече с голямата песен на Добруджа „Лале ли си, зюмбюл ли си“, която е най-философската песен, и която, подготвени и не дотам подготвени и малко разголени певици, започнаха да пеят и да я опошляват по най-страшен начин – значи да се поклоним! Първо на житейските ѝ 99, на големия ѝ талант, който безспорно Господ беше ѝ дал, на умната ѝ красива глава и голямата ѝ любов към Добруджа. Аз имах много срещи с нея в живота си и като професионалисти на сцената, и лично. Много сме говорили и плакали за Добруджа.
Добруджа загуби един голям родолюбец, един голям любител на Добруджа! Тя беше посланик на Добруджа!
Галина Дурмушлийска за загубата на голямата българска и най-вече свързана с Добруджа певица Верка Сидерова.
***
Мисля, че ние – добруджанци, включвам в това число и себе си, сме най-малко шовинистично настроените българи. Неоправдано нешовинистични сме, защото прекаленото фокусиране върху други части от нашата етническа родина доведе до това, че на Добруджа се гледа единствено като на „Житницата на България“. А сега дори и това не е, защото различният тип земеделие сега предполага различни чорбаджии и собственици. И всъщност Добруджа остава много встрани, в периферията на българския разказ. Всичко това е в наши ръце, на нас добруджанци – да опитаме да го променим...
Първо ние трябва да си поискаме повече внимание към себе си, към чудесата, през които Добруджа е преминала през Първата световна война. Но какво да говорим за Първата световна война?! Ние трябва да се върнем в началото на българската държава, което тръгва от Добруджа. Няма как да говорим за България като държавност, без да включим Добруджа – най-първата част на България.
Писателят Захари Карабашлиев – гост на откриването на фотодокументалната изложба „Възвръщането на Южна Добруджа“, посветена на триумфалното навлизане на българските войски в Южна Добруджа, на 85 години от присъединяването ѝ към пределите на родината и на 75-годишнината от основаването на Регионална библиотека „Дора Габе“.
***
В област Добрич няма нито кризисен център, нито консултативна услуга, а жените, потърсили помощ, често са принудени да се върнат при насилниците си заради липса на подслон, транспорт, средства и институционална подкрепа. Аз лично съм превозвала пострадали жени и децата им до социалните служби, тъй като полицията няма служебен автомобил за подобни ситуации. На жертвите не можем да предложим нищо.
Мария Методиева – Фондация „Свети Николай Чудотворец“. На 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени и момичета, в Добрич беше поставен остро въпросът за реалната липса на механизми за защита на пострадалите.
***
Искаме да градим бъдещето си тук, а не да бягаме. Знаем колко много можем да постигнем и искаме да го постигнем в България, а не в чужбина. Искаме да направим живота и бъдещето си по-хубави...
Ако се наложи отново да протестираме, отново ще излезем! И още, и още. Колкото пъти е нужно, толкова пъти ще излезем. Хората са будни, продължаваме!
Габриела Докова – актриса в Държавен куклен театър „Дора Габе“ – Добрич. В първите дни на месец декември България бе разтърсена от масови протести. Стотици хиляди българи излязоха по площадите в цялата страна.
***
Когато в един ресторант не ви харесва обслужването, го „наказвате“ като не го посещавате и не гласувате за него с парите си. По същия начин трябва да се отнасяме и с политиците – когато не сме доволни от едни, даваме доверието си на други.
Никола Димитров – млад IT-специалист, участник в протестите.
***
Това е най-трудната подготовка, която съм правил. Да поддържаш пикова форма в пет състезателни дни е огромно предизвикателство. Но Диян изпълни всичко без да противоречи. Психически беше направо бетон. В началото имах леки съмнения в начина, по който структурирах натоварванията, защото за първи път го правя по толкова сложен начин, но се получиха нещата и вече аз самият, като треньор, покрай него, успях да надградя и себе си и вече имам едни допълнителни знания, които са изпробвани и виждаме, че работят.
Драгомир Йорданов – треньор на Диян Димитров, спортист №1 на Добрич за 2025 година. Състезателят на добричкия клуб „Десант“донесе една от най-значимите български победи в кикбокса за последните години. В края на месец ноември добричлията стана Световен шампион в стил К-1 до 67 кг на първенството в Абу Даби. Двамата бяха избрани за спортист и треньор №1 за годината на Българската конфедерация по кикбокс и муай тай.
***
Многократно ми се е налагало да използвам уменията си с патрулния автомобил, но обикновено след това някой има проблеми в съдебната зала. Този случай е специален и ще го помня, докато съм жив, защото завърши щастливо – родиха се два живота.
Мл. инспектор Тодор Гроздев от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич. През август Гроздев ескортира спешно автомобила на семейство Петя и Марчо Миткови до АГ-болница във Варна. Благодарение на бързата му реакция на бял свят се появиха близнаците Матей и Никола. Преди коледните празници семейството посети КАТ - Добрич, за да изкаже своята благодарност към пътния полицай.
***
Основният проблем в системата на здравеопазването е в това, че няма визия. Здравето на всички тия няколко милиона, които живеят в България, зависят от тази система и ако тя е зависима от всякакъв вид чувства, като почнем от лични и минем през политически и какви ли още не, това не е oкей за тези хора, които в крайна сметка трябва да получат здравеопазване.
Мисля, че малко повече трябва да се смирим и да не мислим, че светът почва с нас и свършва с нас. Ако искаме да имаме здравеопазване, трябва да му дадем посока. Иначе... ще си играем на бюджети.
Д-р Валери Веселинов – заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз и управител на ДКЦ II – Добрич.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
