На днешния ден

На 9 август Православната църква отбелязва Неделя след Преображение и 10 неделя след Петдесетница и почита Св. апостол Матей и преподобний Псой. 
На 9 август 681 г., на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
Шестият вселенски събор бил свикан в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 г. по повод ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о заседание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.
Ако съдим по хронологията на „Деяния...” войната с България започва 20 март 680 г. и завършва преди 16 септември 681 г.. Основание за такова твърдение дават съобщенията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат присъства и председателства Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се ръководи от упълномощени от него лица)  до  11 септември (17 Деяние) и отново председателства Събора на 16 септември (18 Деяние).
На 9 август 1920 година влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна Война. 
На 9 август 1946 година на пленум на ЦК на БРП (к) е приета резолюция за даване културна автономия на Пиринския край. 
На 9 август 1989 година генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която отправя обвинения във връзка с положението на българските турци. 
На 9 август 1962 година е родена Надежда Михайлова. Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ "Иван Денкоглу". Завършва испанския профил на 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика.Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили(СДС). В предизборната кампания през 1991 ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 е избрана за депутат в 37-то Народно събрание (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-то Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997-2001) в правителството на Иван Костов. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП. От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.Кавалер на Националния орден на Почетния легион - удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на РепубликатаНикола Саркози за приноса и

Коментирайте