Еньовден е празник, който се свързва с почитта към билките и техните лечебни свойства. Той е един от най-значимите и мистични празници в българската народна традиция.
Има древна история, която ни отвежда в предхристиянски и езически времена, когато се е свързвал с култа към слънцето. Той присъства и в календара на траките. Това споделя за медийна група „Добруджа” етнографът Лена Кирилова. Днешният ден се свързва с лятното слънцестоене , природата и магичната сила на билките. В тясна връзка с него са редица обреди и магии. Дори в най-горещият ден човекът мисли за бъдещето и това, което го очаква. Вярва се, че в нощта на умиращото и възраждащото се слънце трябва да се извършат редица обичаи, които да гарантират не само богата реколта, но и здравето и късмета на всеки един член от семейство. Според преданията и поверията през нощта на Еньовден звездите слизат на земята, целуват билките и ги даряват със своята вълшебна и омайна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. За това именно в ранни зори жените и момите тръгват да събират цветя и билки, които по-късно свиват на венец, а минаването под него гарантира здраве и късмет. Всяка една билка има своето послание, допълва още етнологът Лена Кирилова. Едно от най-таченото растение е здравецът, поради което, присъства във всички народни обичаи. На този ден най-търсената билка е разковничето. Според поверията тя превръща желязото в злато и носи щастие. Нашите предци са вярвали, че има билки както за привличане, като омайниче и любиче, така и билки разделни, като дилянка и тинтява.
На Еньовден своя професионален празник отбелязват магистър-фармацевтите. Регионалната фармацевтична колегия отличи Мирослава Люцканова като магистър-фармцевт на 2024 година. Наградата й е връчена от главни секретар на Българския фармацевтичен съюз Светослав Костов по време на ежегоден форум, провел се в неговото навечерие в град Варна.
Има древна история, която ни отвежда в предхристиянски и езически времена, когато се е свързвал с култа към слънцето. Той присъства и в календара на траките. Това споделя за медийна група „Добруджа” етнографът Лена Кирилова. Днешният ден се свързва с лятното слънцестоене , природата и магичната сила на билките. В тясна връзка с него са редица обреди и магии. Дори в най-горещият ден човекът мисли за бъдещето и това, което го очаква. Вярва се, че в нощта на умиращото и възраждащото се слънце трябва да се извършат редица обичаи, които да гарантират не само богата реколта, но и здравето и късмета на всеки един член от семейство. Според преданията и поверията през нощта на Еньовден звездите слизат на земята, целуват билките и ги даряват със своята вълшебна и омайна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. За това именно в ранни зори жените и момите тръгват да събират цветя и билки, които по-късно свиват на венец, а минаването под него гарантира здраве и късмет. Всяка една билка има своето послание, допълва още етнологът Лена Кирилова. Едно от най-таченото растение е здравецът, поради което, присъства във всички народни обичаи. На този ден най-търсената билка е разковничето. Според поверията тя превръща желязото в злато и носи щастие. Нашите предци са вярвали, че има билки както за привличане, като омайниче и любиче, така и билки разделни, като дилянка и тинтява.
На Еньовден своя професионален празник отбелязват магистър-фармацевтите. Регионалната фармацевтична колегия отличи Мирослава Люцканова като магистър-фармцевт на 2024 година. Наградата й е връчена от главни секретар на Българския фармацевтичен съюз Светослав Костов по време на ежегоден форум, провел се в неговото навечерие в град Варна.