На 20 юли православната църква почита Свети пророк Илия – покровител на кожарите, кожухарите и още редица традиционни занаяти. По този повод трима майстори от АЕМО „Стария Добрич“ – Георги Димитров, Стоян Борисов и Ивайло Маринов – споделиха какво означава празникът за тях и как виждат бъдещето на кожарския занаят.
И тримата са единодушни, че традицията да се почита Свети Илия се пази, макар и не така масово, както в миналото. Според тях уважението към покровителите на занаята е част от съхраняването на българските традиции.
Макар да работят с един и същ материал, тримата майстори виждат различни лица на професията. Георги Димитров, който се занимава с кожарство и книговезане, смята, че занаятът естествено се развива. Дигиталните технологии вече са част от ежедневната работа, но старите техники продължават да се използват. По думите му днес традицията и нововъведенията вървят ръка за ръка.
Стоян Борисов, един от малкото останали кожари и кожухари в Североизточна България, е по-категоричен. Според него занаятът не просто се променя, а постепенно изчезва. Закриването на фабриките и липсата на професионално обучение са довели до сериозен недостиг на нови майстори.
Ивайло Маринов, който повече от половин век работи с кожа и създава художествена кожена пластика, също отчита, че масовото производство е изместило ръчния труд. По думите му днес кожарството оцелява най-вече като художествен занаят и с изработката на арт изделия, а надеждата е в популяризирането му и в интереса на младите хора.
Обща за тримата е тревогата за липсата на приемственост. Интерес към занаята има, но най-често като хоби или любопитство, а малцина са готови да го превърнат в професия. Според майсторите обучението изисква години практика и постоянство, което все по-трудно се намира.
Въпреки това ръчната изработка продължава да има своите ценители. Клиентите, които търсят качествени изделия от естествена кожа, знаят какво искат и оценяват майсторския труд, макар масовият пазар все по-често да избира по-ниската цена.
По случай празника тримата занаятчии си пожелават най-вече здраве, сили и вдъхновение. А най-голямото им желание е традиционното кожарство да продължи да живее и след тях, благодарение на ново поколение майстори.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
И тримата са единодушни, че традицията да се почита Свети Илия се пази, макар и не така масово, както в миналото. Според тях уважението към покровителите на занаята е част от съхраняването на българските традиции.
Макар да работят с един и същ материал, тримата майстори виждат различни лица на професията. Георги Димитров, който се занимава с кожарство и книговезане, смята, че занаятът естествено се развива. Дигиталните технологии вече са част от ежедневната работа, но старите техники продължават да се използват. По думите му днес традицията и нововъведенията вървят ръка за ръка.
Стоян Борисов, един от малкото останали кожари и кожухари в Североизточна България, е по-категоричен. Според него занаятът не просто се променя, а постепенно изчезва. Закриването на фабриките и липсата на професионално обучение са довели до сериозен недостиг на нови майстори.
Ивайло Маринов, който повече от половин век работи с кожа и създава художествена кожена пластика, също отчита, че масовото производство е изместило ръчния труд. По думите му днес кожарството оцелява най-вече като художествен занаят и с изработката на арт изделия, а надеждата е в популяризирането му и в интереса на младите хора.
Обща за тримата е тревогата за липсата на приемственост. Интерес към занаята има, но най-често като хоби или любопитство, а малцина са готови да го превърнат в професия. Според майсторите обучението изисква години практика и постоянство, което все по-трудно се намира.
Въпреки това ръчната изработка продължава да има своите ценители. Клиентите, които търсят качествени изделия от естествена кожа, знаят какво искат и оценяват майсторския труд, макар масовият пазар все по-често да избира по-ниската цена.
По случай празника тримата занаятчии си пожелават най-вече здраве, сили и вдъхновение. А най-голямото им желание е традиционното кожарство да продължи да живее и след тях, благодарение на ново поколение майстори.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев








.gif)







1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN

