На този ден България изгуби повече, отколкото беше спечелила

На 13 юли 1878 г., в бляскавите зали на Берлин, дипломати от Великите сили поставят подписите си под договор, който ще отеква с горчивина в българската история десетилетия наред. Берлинският договор – документ, облечен в езика на геополитиката, но пропит с болката от една несправедливост. На думи – компромис. На дело – разчленяване на една нация, тъкмо родила надеждата си за обединение.
 От Сан Стефано до Берлин: пътят от мечта до разочарование
Само четири месеца по-рано, на 3 март, Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската война и очертава една голяма, обединена България. За първи път след векове на робство, картата показва България от Дунав до Бяло море, от Черно море до Охрид. Еуфорията е национална, ентусиазмът – заразителен.

Но зад кулисите Европа нервничи. Великобритания и Австро-Унгария виждат в тази „Голяма България“ опасна руска прокси-държава на Балканите. Русия – победителят във войната – трябва да бъде сдържана. Така, без участието на българи, се свиква Берлинският конгрес – от 13 юни до 13 юли 1878 г. – на който историята започва да се пренаписва.
Какво ни даде – и какво ни отне Берлин
С подписването на договора България формално се появява на картата, но не така, както българите са си я представяли:
Княжество България – създава се като автономно, но васално на Османската империя. Територията му е силно ограничена – Северна България и Софийско.
Източна Румелия – става отделна автономна област под пряката власт на султана, макар и с българска администрация.
Македония, Одринско и Беломорието – остават под пълен османски контрол, въпреки българския характер на населението.
В същото време Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост.
На практика, една нация беше разделена на три и захвърлена в ръцете на различни режими. Санстефанската мечта се стопи в мастилото на чуждите подписи.
Българският въпрос – без български глас
Най-тежкото в Берлин не е само териториалната загуба, а унижението, че бъдещето на народа се решава без негово участие, без негов глас и без негово съгласие. Българите са просто „въпрос“, обсъждан в дипломатическите салони. Не като хора със съдба, а като пионка в голямата игра.
Договор, който роди Съединението – и борбата след него
Иронично или не, именно тази несправедливост ще запали искрата на бъдещи усилия за национално обединение. Съединението от 1885 г., Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, дори стремежите през XX век – всички те са пряк отзвук от 13 юли.

Берлинският договор не е финал, той е отправна точка. Болезнена, но мобилизираща.
История с тежест, която не бива да забравяме

На този ден, България получи международно признато княжество – но изгуби обединението, самочувствието и правото сама да чертае бъдещето си. И докато Великите сили си тръгваха с дипломатическа плячка, българите останаха със стиснати зъби и зародиш на бунт в сърцето.

 

13 юли не е просто дата от историята. Това е ден, в който разбрахме, че свободата не се подарява – тя се отстоява

Коментирайте