Над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но ползват медицински услуги

Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ на практика работи при условия на силно недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в студиото на „Твоят ден“, коментирайки икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.

По думите му анализът потвърждава с конкретни цифри проблеми, за които БЛС говори от години, но които досега не са били ясно разписани в икономически измерения. „Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват“, подчерта д-р Брънзалов.
Според представените данни, в сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности.

„При това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват“, заяви председателят на БЛС.

Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната справедлива цена. Разликите, по думите на д-р Брънзалов, са „стряскащи“.
Като пример той посочи клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, докато справедливата стойност според анализа е 2443 евро. При други специалности средната цена на лечение достига 2416 евро, а реалната икономически обоснована стойност е над 6200 евро.
 
„Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, подчерта той.
Според д-р Брънзалов, при липса на адекватни мерки, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. „Тези средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите“, каза той.

Председателят на БЛС припомни, че България е на последно място в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. За сравнение той даде Австрия, където публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население.

„Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането“, отбеляза той, като допълни, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този в България.

Д-р Брънзалов посочи, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги. По думите му това допълнително натоварва системата.

снимка: кадър Nova News

Коментирайте